Книгата ”Избор на извор” на Красимир Гаджонов е плод на 20- годишни търсения на автора в дебрите на митологията, народностните вярвания и херметизма. Идеята за нея идва след четиричасово кафе в едно от кафенетата в базистена срещу площад "Славейков" с приятел, наречен Йоан. Точно той му подхвърля : "Толкова добре разказваш-напиши книга. Послушах го. След време получих вдъхновение и след три часа "тежък творчески труд" без редакция се появи и това произведение, кратко и сбито наречено от мен "Избор на Извор", спомня си авторът.
Какво да очакват читателите? Отговори на въпросите, които сами да си задават. Случките и събитията са изцяло или частично измислени, почти истинни и точно толкова преживяни. Приятно четене !
Откъс от книгата
...Димитър Памуков готвеше, като почитател на здравословната храна. Посочи стол на Джордж, на който да седне и каза: – Храната е една от най-важните науки в нашата дейност. Храненето е метод за себе овладяване и себепознание. Светлина, топлина и сила са скрити в храната. Ние трябва да можем да ги извлечем и ще имаме ключ за разрешаване на въпросите си в живота, но за да постигнем това, имаме нужда от свещено отношение и мъдрост, за да извлечеш висшата енергия от храната и да я разпратиш разумно в кръвта и тялото. Храненето не се извършва само в стомаха, а с освободената енергия се задвижват велики космически сили, както и се захранва с енергията искрата на Духа. Когато хора като нас се нахранят по правилата, те изпращат токове и флуиди безспирно в цялото пространство. Откъде се черпи тази енергия? Разбира се от най-вътрешната част на храната, което по същество е енергия, но с по-ниска вибрация.
Само с любов може да вдигнеш вибрациите и превърнеш всичко в Етер, Същност и Дух. След като минеш обучението, Кейприан, ще правиш всичко като другите, но ще получаваш други резултати. Памуков взе да подрежда масата – постави покривка, по суда и продължи: – Многото храна затруднява светлината да навлиза в ума, а топлината в сърцето, защото светлината е чиста мисъл, а топлината – чисто чувство. Малкото храна е ключ на живота – така светлината навлиза все повече в тялото ти. Грешка на западния свят е, че са превърнали яденето в удоволствие, а вярата в професия. Неразумното хранене и преяждане са големи опасности сами по себе си – развиват големи желания, а те водят и до големи дългове – морални, материални и духовни. Правилното хранене дава голяма икономия на сили и енергия. Контролът върху храната е контрол върху духовните сили във Вселената. В една хапка е скрита енергията на целия океан. Джордж, заповядай на масата!
Започнахме да се храним. Съсредоточено и мълчаливо. Трябва да призная, че Памуков беше голям гастроном. От минимум продукти беше сътворил кулинарен шедьовър. – За да е вкусно, трябва да се готви с Любов. – отговори на мислите ми Димитър и взе да прибира чиниите и посудата още преди да сме се нахранили – да спреш да се храниш, когато ти е най-сладко, се развива едно много фино чувство, а след това и контрол на още по-фини енергии. Защо се храним мълчаливо? Защото тишината ни помага да се концентрираме и да можем да извлечем най-важните съставки от храната. Тези упражнения водят до висш себе контрол и себепознание. Чрез контрола храната се превръща в здраве, радост, светлина. Чрез контрола се отстраняват всички отрицателни сили и висша енергия се вселява в тялото ти. Храненето е висше изкуство – Памуков нареди на сушилнята измитите чинии и прибори, погледна ме и продължи – Джордж, да излезем да се поразтъпчем. След хранене е хубаво да направим разходка. Да отидем до Джендем тепе. Разхождахме се мълчаливо и когато приближихме тепето Димитър каза: – Джордж, това е най-важното Пловдивско тепе – 286 метра. Като съберем 2+8+6, получаваме 16, после пак съби- раме 1+6 и получаваме 7. За Орфей седмицата е израз на Божественото или „Всичко е седем“, така е казал Орфей, така го повтарят и Питагор и учениците му. Седем ноти изпети от едно гърло, в един миг – това познато ли ти е? – усмихна се Памуков. – Да, посвещението от Сейнт Понт – учудено промълвих. – Седем лъча е Словото. Това са седемте тона на разума.
Всяка дума има своя мелодия, всяка дума изпята в съпровод на какъвто и да е музикален инструмент добиват уникален вселенски код. Това ти, Кейприан, трябва да занесеш на Запад – това единство на картини, вибрации и ритъм. Човекът от Залеза имаше нужда да търси или да припомни. Защо сме тук срещу Джендем тепе? Тук е имало храм на Аполон, а той е бил бог на светлината. Какъв е бил първичният човек? Той се е хранил с Огън и Светлина. След откъсване от цялото, този акт, който се описва като грехопадение, той е излязъл от Светлината и сега се храни с отражение – външната част на храната. Ако човек се научи да използва вътрешната част на храната – това е светлина – всеки ще има вътрешна връзка със светлината и сам ще бъде Светлина. Стига толкова за днес. Да изпием по кафе в „Централ парк“. Ще продължим другата седмица.
За автора:
Красимир Гаджонов е бивш радиожурналист и писател само, когато пише.
