От 1991 г.живее и работи в Австрия, но не къса нишката с родното си Априлци, където посвещава време и сили на социални и благотворителни каузи. За тях е отличена с редица награди в България и извън нея.

Това е втората книга на Красимира Димова, но е първата, която достига до българските читатели. Първата й - „Портети на кокичета“, издадена в Австрия през 2017 г., претърпява пет тиража и утвърждава авторката като ярък и обичан разказвач.

„Макове сред асфалта“ е цветен наниз от истории, образи и изповеди - топла, жива и честна книга. Тя радва, но и натъжава. Красимира Димова дръзко и без да крие себе си споделя преживявания и спомени, умело рисува ярки портрети на колоритни хора от няколко поколения с нежност, носталгия и доза хумор, но и с вяра в устойчивостта на човешкия дух. Сюжетите са едновременно исторически свидетелства, духовна опора и носители на вечни истини.

Красимира Димова силно впечатлява с текстовете си Николай Хайтов, с когото я свързва дългогодишно приятелство и богата кореспонденция. Той е ценял таланта й, виждал е в нея автор с изящен и ярък стил и я е насърчавал да продължава да пише.

Тази книга е като мак, пробил асфалта - нежна и деликатна, но устойчива и храбра. Като авторката си, която се моли „вятърът на времето да е запазил семената на нейните макове“. И дарява на своите читатели шепа такива семена - на доброта, обич и човечност.“

- Зора Нейкова, журналист

„Знам, че е необичайно редакторите да пишат рецензии за книгите, над които работят, но „Макове сред асфалта” е необичайна книга, която заслужава необичайни жестове. Искам да предупредя читателите да не започват да четат без пакет носни кърпички. Много се плаче с тази книга, наистина. Плаче се от вълнение, от милост, от съчувствие, от радост, от благодарност. Познавам тези текстове от дете, чела съм ги стотици пъти - и отново плаках, въпреки усилието този път да ги чета с безпристрастното око на редактор.

Най-страшното, което комунизмът направи с човека, е че преряза всички връзки, които го държат жив - връзката със земята под него, с ближния до него и с Бога над него. Тази книга разказва как тези връзки могат да бъдат толкова жилави и здрави, че „асфалтът” на Системата да не успее да ги скъса. А това, което ги прави толкова витални и устойчиви, е единствено любовта - дори, когато е микроскопично семенце, то може да пробие и да пусне здрав корен навсякъде.

Това е „вечната истина”, която тази книга носи - и може би тъкмо затова ни разплаква така безотказно. Защото човешката душа дълбоко в себе си знае тази истина. И я разпознава веднага.“

- Анна Димова, редактор на книгата