All for Joomla All for Webmasters
Майко Мила: Да оцелееш като родител- 3


Запознаваме ви с трета част на най-забавния наръчник по родителско оцеляване.

 

7 години след стартирането на най-забавната, активна и ангажирана платформа за родители, социалния проект „Оле Мале“ и два наръчника по оцеляване по-късно фуриите от „Майко мила“ – Красимира Хаджииванова и компания се завръщат с нова доза смешни, почти невероятни, но съвсем истински истории, с които се сблъскват бъдещи или настоящи майки и татковци и други хора из родните ширини. 

 

В „Майко мила: Да оцелееш като родител- 3“ (издателство Сиела) през очите на няколко смели „доброволци“ в родителството отново оживяват щастието, страхът, смехът и сълзите в може би най-дългото приключение.

 

В техните истории обаче за пръв път е засегнато и следващото ниво на играта „родителство“ – непредвидимият пубертет а в специална научна част е представен и обобщен свят на „жените през онова време“ – преглед с цифри и факти на живота на нашите пра-прабаби и какви са били техните семейства.

В 22 текста ще научите много: 
- как се променя гардеробът на една бъдеща майка с времето;
- как се променят семейните отношения след раждането;
- каква е разликата между котката и децата; 

 

- как да качите дете в автобус (без да загубите разсъдък);
- как се става асистент на котарак,
- как да заведете деца на басейн, без да ви глобят от КАТ. 

 

Не само това, но ще получите няколко ценни и забавни съвета за „онзи“ разговор за порастването, произхода на видовете (разбирайте с-е-к-с-а), както и какво да не казвате децата (особено на тийндейджърите). 

 

Няма да бъде подмината и щекотливата тема за развода и предизвикателствата, които крие той, когато трябва да се разправяте с роднини и други животни. 

 

С цел да даде колкото се може по-богат (и смешен, и абсурден) родителски опит, сборникът дава поле за изява на великата женска общност на „Майко Мила“ – „Положението е Майко Мила“, част от изисканите членове на която са увековечени като автори в тази книга. А техните истории са неоспоримо 100% изпитани и преживени. 

 

В крайна сметка от „Майко мила: Да оцелееш като родител 3“ ще научите, че всичко е добре, когато свършва добре. Или когато е посрещнато със завидна доза чувство за хумор. Все пак – светър е оцелял, защото се е смял (и други клишета). 

 

Откъс от„Майко Мила: Да оцелееш като родител 3“

Еволюция на гардероба 

 

Помните ли как сте се обличали преди детето? А виждали ли сте как се обличате сега? Красимира е тук, за да ни преведе набързо през еволюцията на женския гардероб – от етапа, в който още сме свободни и безгрижни, през бременността, пехливанския период на борби с детето и локвите, та до ден днешен, когато вече имаме и време, и възможност да се облечем като хората, но нямаме желание.

 

Знаем, че има и изключения, които са модни икони и след три деца, но както се казва – изключенията само потвърждават правилото. Да живее суитшъртът и ластичните джинси! 

 

Забелязвали ли сте колко се променя човек – даже не човек, а жена, когато от свободна, безгрижна единица се превърне в утрепана от живота единица и половина – самата единица и нейното бебе, което виси от врата ѝ, от кръста ѝ, от краката и въобще отвсякъде, откъдето може да виси, при това години наред? 

 

Няма как да не сте го забелязали, ако сте майка, а ако не сте, но скоро ви предстои да се превърнете в такава, продължавайте да четете, защото и вас това ви чака. 

 

В този текст искам да си поговорим по въпрос, до който рядко стигаме, а именно – как се променя нашият гардероб, когато от едната житейска роля влезем в другата. Защото от всички неща, дето се променят – сън, кожа, свободно време, честота на къпане и свод на десния крак, гардеробът някак си е неглижиран в списъка, а повярвайте ми, има какво да се каже за него. 

 

И така, ето ви вас, нормална, права, здрава жена, която има работа, гадже и живот. Всяка сутрин си обличате различни дрехи и забележете – различни обувки, но не в смисъла на научнопопулярната поредица „Различните обувки и недоспалата майка, тръгнала до куриера с бебешка количка и торба с боклук“ (маратонка на единия крак и джапанка – на другия), а един чифт различни от вчера обувки. 

 

Имате огромен гардероб, че даже и два, в които пък има рафтове с кашмирени пуловери, бели тениски, бизнес облекла, джинси в дванайсет нюанса на синьото, копринени рокли, дантелени потници и айде да не продължавам, че ще се разплача.

 

С две думи – имате си дрехи, които са много, хубави са, чисти и ви стоят отлично. И вие си ги носите, защото така правят жените, които имат свободно време – използват част от него, за да се обличат, събличат и преобличат всеки ден по няколко пъти. 

 

Натискаме копчето за превъртане напред и хоп, ето ни вече бременни. Още сме в началото и не си даваме сметка какво предстои, защото ни е за първи път и човешкият мозък не може да си представи, че корем в 8-ия месец, който се вижда на сателитни снимки от Космоса редом до езерото Титикака, няма да може да се набута в дантелен потник размер S или в тесни дънки, с които доскоро е ходил на дискотека. 

 

В началото на моята бременност нямах никаква идея какво ми предстои. Таман бях отслабнала за шейсети път в живота си и се радвах на възможността да нося тесни рокли, клинове и прилепнали тениски, затова услужливо избутвах от мозъка си неминуемия биологичен факт, че тялото ми ще порасне. 

 

Така се случи, че в 3-ти месец от моята бременност отидохме в Австралия. Някъде там дойде денят, в който се съблякох по време на разходката ни в Сидни, защото ми беше топло, а мъжът ми ме снима до едни ибиси, след което аз се видях на снимката и следващите три седмици плаках денонощно.

 

В общи линии това са спомените ми (а и снимките ми) от Австралия – до мен е Операта, а аз, подпухнала от плач, пия капучино за 20 долара и в него капе ситният маргарит на една жена, видяла, че отново започва да има подут корем. Сега, по-проницателните от вас ще кажат – защото в него има бебе, ма, алооооо, и ще бъдете напълно прави. Обаче това не ми пречеше да оплаквам съдбата си на отново наедряваща и вследствие на това – отново в нужда да променям гардероба си. 

 

Върнахме се от Австралия, коремът, слава богу, продължаваше да си расте (между другото, съвсем контролирано и леко, без никакви ексцесии, каквито съм чувала и виждала у други жени – дори в 9-ия месец сама си обувах гащите и обувките), аз спортувах, защото бях пълна с енергия и жизнерадостност, и така дойде моментът, в който дънките ми вече не ми ставаха и трябваше да си купя такива за бременни. Също и сутиен, и нещо, с което да обгърна цялата тая монументална красота отгоре ми. 

 

И тръгнах по магазините. При това – с ясната мисъл, че това са дрехи, които нося само няколко месеца и повече – не, така че няма да влагам в тях целия си чеиз. На третия магазин се наложи да ревизирам бюджета си, тъй като се оказа, че дрехите за бременни са нещо като дрехите за кучета – неоправдано скъпи и също толкова грозни.

 

При това имаше правопропорционална връзка между грозотата и скъпотията – колкото по-грозно, толкова по-скъпо. Криво-ляво успях да избера чифт дънки с огромна ластична платка, която да побере мен, бебе и тава с гювеч, купих си една ластична пола и две оувърсайз рокли, наподобяващи ония плащове, с които Кристо, бог да го прости, обвиваше Райхстага, и с това гардеробът ми за бременни се изчерпа. 

 

Последните месеци от бременността ми бяха в разгара на зимата, така че нямаше и много смисъл да инвестирам в други дрехи – просто намятах едно палто и излизах. От време на време хвърлях един поглед на добременните ми дрехи и в блажено неведение относно развоя на събитията си въобразявах, че само да родя и ще се върна към тях моментално. 

 

Тук отново натискаме копчето за превъртане напред и хоп, ето ме на втория-третия ден, откак съм се върнала вкъщи след раждане. Приличам на нещо, което не съм виждала и в най-лошите си кошмари – цялата съм подута, гърдите ми са като гюлета, които всеки момент ще се откъртят и ще емигрират в Хаити, облечена съм в огромно долнище на пижама, тениска на мъжа ми и нещо, наречено сутиен за кърмене.

 

Потна съм, а косата ми е вързана един път на опашка и втори път – прибрана с кърпа, защото педиатърката е дошла и ми е направила забележка, че бебето може да глътне някой от дългите ми косми и да стане страшна трагедия, затова по-добре да се подстрижа късо. След като плаках осем часа над това предложение, просто се вързах максимално здраво, сложих си шест фиби и една кърпа и сведох риска от падане на косми от главата ми до минимум. 

 

Но да се върнем на сутиена за кърмене. Той, както и дрехите за бременни, също е правен в кръжок по измисляне на най-грозни дрехи в техникума в Горно Нанадолнище, но в този момент, честно да ви кажа, ми беше все тая. Да има там нещо да ги държи, пък грозно ли е, красиво ли е – на кого му пука.

 

Сутиените за кърмене са нещо, което човек си купува, защото си мисли, че ще му помогнат за нещо в живота, но истината е, че за нищо не помагат, или поне на мен не успяха – просто го гледах с отвращение, слагах го с отвращение и го махах с облекчение – това беше и любимият ми момент от деня. Минаха няколко седмици и започнах лека-полека да се връщам към по-големите неща от добременния ми гардероб и вероятно няма да съм първата жена, която си признава, че е поносила дрехите за бременни още малко след раждането – защото те друго може и да не са, но поне са удобни. 

 

Пак хващаме вълшебното житейско дистанционно, превъртаме една година напред и ето ме, вече съм майка на едногодишно дете, което ходи като прахосмукачка навсякъде и яде това, което се изпречи пред очите му – от камъни до фасове. От момента, в който детето проходи, прояде самичко и въобще – започне да се държи като хомо сапиенс, а не като гущер, майката влиза в нов етап от живота си, а именно – пъдарския етап. 

 

От жена, която товари бебе в количка, вози бебе в количка и разтоварва бебе от количка, тя се превръща в един от онези участници в пехливански борби, които гонят намазано с олио прасе из кални ливади, а то, гадината, все им се изплъзва.

 

Всичко е в олио, свине, косми и кал – така горе-долу изглежда и майката от първата до третата година на детето, често и до четвъртата, а в тежки случаи – и след това. Това, съвършено разбираемо, означава, че тя няма как да е облечена с кожени боти на ток, палто от вълна и малка, кокетна чантичка, защото на първата локва, в която детето се набуха и излезе от нея като нещо, довлечено от Перловската река, майката захвърля и палто, и чантичка, обува рибарски ботуши, навлича ловджийска шуба, мята една брезентова раница на гърба, която пълни с резервни дрехи, гевреци, сокчета и кърпички, и живее така до абитуриентския бал на малкото свинче.

 

Често дрехите на тази клетница са омазани с банан, шоколад или друга органична материя с неизяснен произход – може да е умрял гълъб, може да е сопол, но това по никакъв начин не може да бутне тази майка, която вече е изградила характер на тибетски монах. 

 

Това беше моментът например, в който аз открих ластичните дънки и суитшъртите, инвестирах в три броя от всеки артикул и започнах да ги въртя. Черни дънки – сив суитшърт, сини дънки – червен суитшърт, сиви дънки – бял суитшърт.

 

В така изброената бройка има девет възможни комбинации, което си е повече от седмица разнообразие – коя майка не би се вкопчила в такава оферта! В една особено тежка зима от моя живот изкарах месеци наред с един пуловер и един суитшърт, които перях до безсъзнание и обличах наново – и до ден днешен суитшъртът стои като паметник, който да ми напомня за трудните моменти, през които съм минала. 

 

Разбира се, винаги ще има и майки, които минават като феи на „Дисни“ по алеите в парка, облечени от глава до пети в ЧИСТИ, изгладени и скъпи дрехи, с нови и лъскави обувки, с прическа и грим, маникюр и ухаещи на парфюм, а не на това, което сме си сготвили снощи или по-скоро оня ден, защото кой има сили да готви всяка вечер, бе? 

 

Това са жените, които твърдят, че всички можем да изглеждаме така, просто е въпрос на организация и желание, но то там е и разковничето – ние, останалите, нямаме нито желание, нито организация. Нищо нямаме, освен три суитшърта, два чифта джинси и малка искрица отговорност, която ни кара да ставаме, да навлечем първото, което видим, и да изведем критърса на чист въздух, където да крещи, да яде трева и да се тръшка в пясъчника. 

 

И ето ме днес, с дете на 7 години, което се къпе и облича самичко, а аз, съответно, разполагам с достатъчно време да си облека всичко, което искам и имам.

Но искам ли да си го облека?
Не, не искам. Имам достатъчно дрехи за три живота напред, но от толкова търчане в удобни дрехи, някак си изгубих навика да се обличам като оная свободна и безгрижна жена от началото на текста.

 

Може би някога ще започна пак, но дотогава, да ви кажа, суитшъртите и широките джинси са на преден план в гардероба ми, а някъде отзад са всички други дрехи, които отлагам за следващата пролет, есен и зима, и така, докато... и аз не знам докато какво. Но знам, че не съм единствена, така че – правя ви оня знак на Катнис от „Игри на глада“ и отивам да си облека суитшърта.

 

  .

 

Прочетено 37 пъти Последна промяна от Сряда, 25 Януари 2023 18:55
Етикети
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…