С класическата коледна приказка от 1978 г. „Снежният човек“ на илюстратора Реймънд Бригс милиони малки читатели от Великобритания и САЩ порастват и откриват магията на Коледа. 

Сега на български език, вдъхновено от култовата детска класика, се появява едноименното издание „Снежният човек“ от британския сценарист и писател Майкъл Морпурго, известен с романа си „Боен кон“.

Оригиналът на приказката излиза само с илюстрации, но Морпурго решава да облече историята и в думи, подарявайки я на цяло поколение нови читатели. 

Прекрасната книжка е топла и весела коледна история, подходяща да се превърне в празнична традиция за цялото семейство. 

Имало едно време малко момче на име Джеймс, което живеело в къща далеч в полята със своята майка, баща, баба и кучето Бърти. Всеки път, в който Джеймс поглеждал през прозореца на стаята си – а той го правел много често, защото точно там обичал да мечтае – той силно си пожелавал да завали сняг. Ала полята оставали все така зелени и от снега нямало дори и помен. 

Но една декемврийска сутрин Джеймс открил, че светът е различен. Цяла нощ навън се сипал тих, тих сняг и облякъл дърветата и полята, езерцето и хълмовете в бяла премяна. 

Натрупало толкова много, че Джеймс вече можел да излезе да си направи снежен човек. И то не просто обикновен снежен човек, а най-големия и красив, който някой някога е виждал. Точно като в любимата му детска приказка. 

Джеймс започнал да строи гигантска кула от сняг, трупал го толкова високо, че снежният човек станал два пъти по-голям от него – с оранжев нос, зелени копчета и широка усмивка, той бил перфектен…и почти като жив. 

Докато в нощта преди Коледа не се случило истинско чудо и Снежният човек наистина оживял. Джеймс, който винаги се чувствал малко самотен и различен от останалите заради говорния си дефект, отдавна мечтаел за най-добър приятел. Но и в най-смелите му мечти той не бил снежен великан, с когото да прекара най-невероятната Коледа на света! 

Коледа, изпълнена с шеметни пътешествия до далечни земи и невиждани вълшебства, но и Коледа, която донесла на малкото момче най-ценния дар – вярата в себе си и силата да пребори трудностите. 

Подходяща за малки и пораснали читатели над 4 години, „Снежният човек“ от Майкъл Морпурго е вълшебна приказка, запечатала в себе си детското вълнение през коледната нощ и смисъла на празника – да бъде носител на надежда, топлина и любов! 

Из „Снежният човек“ от Майкъл Морпурго

Първа глава
Имало една Коледа малко момче на име Джеймс. Той живеел с мама, татко и Бърти, тяхното овчарско куче, в къща далеч сред полята. Имали крави, прасета, овце, кокошки, патици и гъски, имали и кон, който наричали Грамадан, и магаре, което наричали Малчо. 

Когато Джеймс поглеждал през прозореца на стаята си – а той го правел много често, защото точно там обичал да мечтае – виждал градинската барака на татко си в края на двора, зеленото езерце на патиците, зеленчуковата леха на мама, люлката и батута, който баба му подарила за миналата Коледа. А зад живия плет на двора виждал полята – любимо му било Полето с Дъба, защото оттам се чувало как буха бухалът.

Около къщата имало много поля, живи плетове и дървета – повече, отколкото можел да преброи – а в края на долината като сребърна панделка течала река. А отвъд реката, високо над хоризонта, се издигали полегатите хълмове. 

Баба му винаги идвала за Коледа. Често казвала – а трябва да се отбележи, някои неща казвала прекалено често – че хълмовете около къщата не се виждали, защото вали дъжд; а когато се виждали, това означавало, че скоро ще завали дъжд или сняг.

Баба, която живеела в града, нямала толкова против дъжда и снега, колкото против птичките, които я събуждали рано всяка сутрин, и миризмата на прасета и крави, която Джеймс често донасял в къщата с гумените си ботуши, след като ходел навън. Не обичала особено и зеленината, а разбира се, по полята имало много зеленина. 

Баба най-много обичала, когато Джеймс бил изкъпан и чистичък в леглото си, облечен с чистичката си пижамичка – както баба винаги наричала пижамата му. Тогава обичала да сяда на леглото на Джеймс и да му разказва приказка, преди да заспи.

А по Коледа, след като вече били украсили елхата в дневната; след като били окачили гирлянди и венци от зеленика и имел; след като баба била опекла коледните сладки, любимата ѝ приказка била „Снежният човек“ от Реймънд Бригс. И така, една вечер, след като разказала приказката за Снежния човек на Джеймс, баба му пожелала лека нощ, хубаво го прегърнала и както обикновено, му казала да спи в кош.

Бърти се качил на леглото му, също да му пожелае лека нощ, както често правел, ако му се разминело. Когато мама и татко се качили в стаята на Джеймс, те изпъдили Бърти на долния етаж, после целунали Джеймс за лека нощ и хубаво го завили. Мама му казала да бъде послушно момче и да заспива, защото Дядо Коледа носи коледните подаръци, които искаш, само ако си слушал. 

Работата била там, че на Джеймс не му се искало да бъде послушно момче и изобщо не му се заспивало. Бил прекалено развълнуван заради Коледа. Празникът наближавал все повече и повече – на следващия ден било Бъдни вечер, а след това Дядо Коледа щял да дойде при него.

Щял да впрегне елените си в шейната, да я напълни догоре с подаръци и да потегли по света, високо в небето, с препускащите си елени и звънящите си звънчета, за да остави подаръци на всички деца във всички държави по целия свят. Коледа! 

И все едно всичко това не било достатъчно вълнуващо, Джеймс не спирал да мисли и за приказката, която му разказала баба току-що. Тази приказка му била много любима и всеки път му ставало мъчно, когато свършвала. Жадувал да види сняг през прозореца; искал приказката за Снежния човек да се случи отново. Но всеки път, когато поглеждал, навън нямало сняг. А трябвало да има сняг, помислил си той, иначе нямало как да има снежен човек. 

Много пъти ставал, за да провери дали не е завалял сняг. Отивал до прозореца и притискал нос в стъклото, за да види по-добре и да си пожелае снегът найсетне да дойде. Но виждал само тъмното навън. Накрая се отказал, легнал си обратно в леглото, обърнал се на тази страна, на която заспивал, и пъхнал палец в устата си, както винаги правел, а после затворил очи и се престорил, че спи.

  .