All for Joomla All for Webmasters
Снежният човек

Култова детска класика е топла и весела коледна история за цялото семейство.

 

С класическата коледна приказка от 1978 г. „Снежният човек“ на илюстратора Реймънд Бригс милиони малки читатели от Великобритания и САЩ порастват и откриват магията на Коледа. 

 

Сега на български език, вдъхновено от култовата детска класика, се появява едноименното издание „Снежният човек“ от британския сценарист и писател Майкъл Морпурго, известен с романа си „Боен кон“.

 

Оригиналът на приказката излиза само с илюстрации, но Морпурго решава да облече историята и в думи, подарявайки я на цяло поколение нови читатели. 

 

Прекрасната книжка е топла и весела коледна история, подходяща да се превърне в празнична традиция за цялото семейство. 

 

Имало едно време малко момче на име Джеймс, което живеело в къща далеч в полята със своята майка, баща, баба и кучето Бърти. Всеки път, в който Джеймс поглеждал през прозореца на стаята си – а той го правел много често, защото точно там обичал да мечтае – той силно си пожелавал да завали сняг. Ала полята оставали все така зелени и от снега нямало дори и помен. 

 

Но една декемврийска сутрин Джеймс открил, че светът е различен. Цяла нощ навън се сипал тих, тих сняг и облякъл дърветата и полята, езерцето и хълмовете в бяла премяна. 

 

Натрупало толкова много, че Джеймс вече можел да излезе да си направи снежен човек. И то не просто обикновен снежен човек, а най-големия и красив, който някой някога е виждал. Точно като в любимата му детска приказка. 

 

Джеймс започнал да строи гигантска кула от сняг, трупал го толкова високо, че снежният човек станал два пъти по-голям от него – с оранжев нос, зелени копчета и широка усмивка, той бил перфектен…и почти като жив. 

 

Докато в нощта преди Коледа не се случило истинско чудо и Снежният човек наистина оживял. Джеймс, който винаги се чувствал малко самотен и различен от останалите заради говорния си дефект, отдавна мечтаел за най-добър приятел. Но и в най-смелите му мечти той не бил снежен великан, с когото да прекара най-невероятната Коледа на света! 

 

Коледа, изпълнена с шеметни пътешествия до далечни земи и невиждани вълшебства, но и Коледа, която донесла на малкото момче най-ценния дар – вярата в себе си и силата да пребори трудностите. 

 

Подходяща за малки и пораснали читатели над 4 години, „Снежният човек“ от Майкъл Морпурго е вълшебна приказка, запечатала в себе си детското вълнение през коледната нощ и смисъла на празника – да бъде носител на надежда, топлина и любов! 

 

Из „Снежният човек“ от Майкъл Морпурго

Първа глава
Имало една Коледа малко момче на име Джеймс. Той живеел с мама, татко и Бърти, тяхното овчарско куче, в къща далеч сред полята. Имали крави, прасета, овце, кокошки, патици и гъски, имали и кон, който наричали Грамадан, и магаре, което наричали Малчо. 

 

Когато Джеймс поглеждал през прозореца на стаята си – а той го правел много често, защото точно там обичал да мечтае – виждал градинската барака на татко си в края на двора, зеленото езерце на патиците, зеленчуковата леха на мама, люлката и батута, който баба му подарила за миналата Коледа. А зад живия плет на двора виждал полята – любимо му било Полето с Дъба, защото оттам се чувало как буха бухалът.

 

Около къщата имало много поля, живи плетове и дървета – повече, отколкото можел да преброи – а в края на долината като сребърна панделка течала река. А отвъд реката, високо над хоризонта, се издигали полегатите хълмове. 

 

Баба му винаги идвала за Коледа. Често казвала – а трябва да се отбележи, някои неща казвала прекалено често – че хълмовете около къщата не се виждали, защото вали дъжд; а когато се виждали, това означавало, че скоро ще завали дъжд или сняг.

 

Баба, която живеела в града, нямала толкова против дъжда и снега, колкото против птичките, които я събуждали рано всяка сутрин, и миризмата на прасета и крави, която Джеймс често донасял в къщата с гумените си ботуши, след като ходел навън. Не обичала особено и зеленината, а разбира се, по полята имало много зеленина. 

 

Баба най-много обичала, когато Джеймс бил изкъпан и чистичък в леглото си, облечен с чистичката си пижамичка – както баба винаги наричала пижамата му. Тогава обичала да сяда на леглото на Джеймс и да му разказва приказка, преди да заспи.

 

А по Коледа, след като вече били украсили елхата в дневната; след като били окачили гирлянди и венци от зеленика и имел; след като баба била опекла коледните сладки, любимата ѝ приказка била „Снежният човек“ от Реймънд Бригс. И така, една вечер, след като разказала приказката за Снежния човек на Джеймс, баба му пожелала лека нощ, хубаво го прегърнала и както обикновено, му казала да спи в кош.

 

Бърти се качил на леглото му, също да му пожелае лека нощ, както често правел, ако му се разминело. Когато мама и татко се качили в стаята на Джеймс, те изпъдили Бърти на долния етаж, после целунали Джеймс за лека нощ и хубаво го завили. Мама му казала да бъде послушно момче и да заспива, защото Дядо Коледа носи коледните подаръци, които искаш, само ако си слушал. 

 

Работата била там, че на Джеймс не му се искало да бъде послушно момче и изобщо не му се заспивало. Бил прекалено развълнуван заради Коледа. Празникът наближавал все повече и повече – на следващия ден било Бъдни вечер, а след това Дядо Коледа щял да дойде при него.

 

Щял да впрегне елените си в шейната, да я напълни догоре с подаръци и да потегли по света, високо в небето, с препускащите си елени и звънящите си звънчета, за да остави подаръци на всички деца във всички държави по целия свят. Коледа! 

 

И все едно всичко това не било достатъчно вълнуващо, Джеймс не спирал да мисли и за приказката, която му разказала баба току-що. Тази приказка му била много любима и всеки път му ставало мъчно, когато свършвала. Жадувал да види сняг през прозореца; искал приказката за Снежния човек да се случи отново. Но всеки път, когато поглеждал, навън нямало сняг. А трябвало да има сняг, помислил си той, иначе нямало как да има снежен човек. 

 

Много пъти ставал, за да провери дали не е завалял сняг. Отивал до прозореца и притискал нос в стъклото, за да види по-добре и да си пожелае снегът найсетне да дойде. Но виждал само тъмното навън. Накрая се отказал, легнал си обратно в леглото, обърнал се на тази страна, на която заспивал, и пъхнал палец в устата си, както винаги правел, а после затворил очи и се престорил, че спи.

  .

Прочетено 40 пъти Последна промяна от Вторник, 15 Ноември 2022 11:38
Етикети
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…