All for Joomla All for Webmasters
Европейките султанки на Османската империя

Още от самото начало на историята жените „зад кулисите“ са играли роля, която, въпреки че е била често от критично значение, рядко е била добре известна или оценявана истински. По тези причини Анна Бъсктон би трябвало да бъде поздравена за това, че хвърля светлина върху цяла категория от жени „зад кулисите“ – по точно европейките-невести на Османските султани. Тя не само ни представя често удивителните съдби на „европейките-султанки“, но също ни запознава с промените в развитието на Османската империя, съдбите на съпрузите на тези жени, както и на множество второстепенни герои.

Двете султанки българки биха били от голям интерес за българския читател. Едната е Тамара, която се жени за Мурад I около 1371 г. Сравнително малко се знае за нея, но въпреки това Анна Бъсктон успява да събере много и различна информация, която дава на читателя чувството, че познава живота й в османския двор. Другата българска султанка е млада родопчанка, която вероятно се е казвала Соня. Книгата съдържа особено увлекателни детайли за това как тя се връща в родопското си село и там създава полусамостоятелна малка държава.

Анна Иванова Бъкстон е родена и отраснала в Бургас. От 1980 година тя живее във Великобритания. Завършила е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, следдипломна квалификация в „Colchester Institute“ и магистратура в „Anglia Ruskin University“.

След успешна кариера в британската образователна система, тя се оттегля, за да се посвети на творческа дейностАвтор е на документално-историческа книга, базирана в българското средновековие, за живота на дъщерята на цар Иван-Александър – Кера Тамара Шишман, и нейния брак със султан Мурад I, в която се разглежда възходът на Османската империя и падането на Балканите под османско владичество.

Целта на тази книга е да разкаже историите на голям брой жени от европейски произход, които са играли значителни роли в управлението на Османската империя. Някои от тях са управлявали Империята за дълги периоди от време.
"Моят интерес към тази тема се разрасна по времето, когато изследвах Османската история в контекста на първата книга, която написах – „Тамара Шишман и Мурад I“. Тогава ми станаха ясни какъв голям брой европейки са влезли в османския харем и изключително важните роли, които някои от тях са играли в Империята.
В началото на Османската империя султаните са търсели бракове с принцеси, станали първите султанки, за да се докажат пред народа и съседите си като равностойни партньори на балканските царе. Доказателство за това са доста бракове, най-вече с византийски, български и сръбски принцеси.

Османски съпруги в началото на империята стават византийките Аспорша Хатун, Теодора Кантакузина, българката Тамара Шишман, сръбкините Оливера Деспина Хлебянович и Мара Бранкович. Всички тези принцеси са сключили брак в официални сватбени церемонии – в родината си, в османските земи или и на двете места.
Впоследствие, когато Османската империя става доминиращата сила и вече е асимилирала най-близките си балкански съседи, чиито принцеси досега вземали за съпруги, нуждата от династични бракове отпаднала. Тогава се появява традицията султаните да си намират партньорки из средите на наличните наложници – всичките робини. Причината за това е била, че жените, живеещи в Империята, са били свободни – туркини, християнки и Европейките султанки на Османската империя еврейки, те не можели да стават робини и наложници. Като
свободни жени, те трябвало да сключат официален брак със султаните. (Точно по тази причина новоосвободената бивша робиня Хюрем Султан убеждава Сюлейман Великолепни да се ожени за нея – като свободна жена тя нямала вече право да живее с него без брак.)
Наложниците са били робини, стигнали до харема, след като са били отвлечени от семействата си от нападащи пирати и армии. Те произхождали от различни краища на Европа. Някои от тях са италианки/венецианки, други са византийки – гъркини, украинки, французойки, сръбкини, грузинки и т.н. Дори има и една българка, която не е трябвало да бъде в харема като робиня.
Животът им заслужава проучване по няколко причини: за начините, по които те стават любимки на султаните, за въздействието, което оказват върху тях и империята, и политиката ѝ, за начина им на живот, култура и мода, както и поради взаимоотношенията, които те са поддържали с Европа.
Някои от тези жени са запазили влиянието си не само по времето, през което се били главните партньорки на управляващия султан, но и тогава, когато синовете им ставали султани и те се заемали важната позиция на Кралица Майка/ Валиде Султанка. Някои от тях като Нурбану Султан, Сафие Султан, Хатидже Турхан Султан и особено Кьосем Султан са прекарали 20–40 години начело на Империята. Например Кьосем, партньорката на Ахмед I, става Валиде Султан по време на управлението на синовете си Мурад IV и Ибрахим І, и после става Старша Кралица Майка (Büyük Valide Sultan) по време на господството на внука ѝ Мехмед IV.
И въпреки че са живеели затворени в харема, те са успявали да упражняват огромно влияние върху ръководството на империята. В техните истории ще разберете как са го постигали.
По това време не е имало официални брачни договори. Всяка жена е била приемана за „съпруга“, щом е получила собственост, с която да издържа себе си и децата си. По-късно те са получавали също пари – заплати, определени въз основа на тяхната важност в очите на султана. Някои от тях също са преминали през  сватбени ритуали и церемонии. Живели са в голям лукс, облечени в коприни и брокати, носели са невъобразимо красиви бижута –
някои от тях могат да бъдат все още видени в музея „Топкапъ“ в Истанбул.
Въпреки това дните им са били изпълнени с тревоги – имало е заплахи срещу тях, срещу султаните и срещу децата им. Имало е епидемии от чума и други болести, въстания и конспирации в двореца – всички те са можели да отнемат статута им и да подкопаят властта им. Живели са живот, пълен с несигурност!
Някои от тях са били обичани от народа – като Хатидже Турхан Султан, други като Хюрем Султан са били мразени.
Народът смятал Хюрем за вещица, която омагьосала любимия им султан – как иначе биха си обяснили факта, че той нарушава няколковековната традиция, за да се ожени за нея – робинята!?
Любовта, както и омразата са били в основата на начина, по който някои от султанките са умирали – някои са умирали в леглата си, други като Нурбану Султан и Кьосем Султан са умирали от Мехмед ІІ и Ирина, Пиер Ноласк Бергерет, 1817 г. от насилствена смърт – били отравяни или удушавани. Злополучната Ирина, най-голямата любов на Мехмед Завоевателя, е била екзекутирана пред Улема (Съвет на ислямските духовни лица), за да може Мехмед да демонстрира любовта си към исляма чрез убийството ѝ.

И докато размерите на харема по времето на първите султанки са били сравнително малки, по-късно неговите жителки са увеличили броя си значително. По времето на Кьосем Султан 3000 жени са живели в него. Това също изисквало да има голям брой жени-администраторки и работнички в харема. Броят на евнусите се е увеличил, както и техните отговорности и власт. Черните евнуси са били с напълно премахнати полови органи и затова са
били поставяни да отговарят за харема. На белите евнуси са премахвали само тестисите и те са работели предимно в османската администрация.
Много от султанките са използвали еврейки търговки, които като свободни жени са можели да влизат и излизат от харема и да осъществяват връзките им с външния свят, както и да ги представят в международни преговори с политици и посланици.
Особено ме интересуваха тези султанки, които бяха внесли своята европейска култура, езици, мода и дори религии в сърцето на Османската империя. Някои от тях са кореспондирали с много от монарсите на Европа по времето на живота си и са упражнявали влияние и понякога натиск върху войните, които османците са водели срещу европейските държави.

Прочетено 155 пъти Последна промяна от Неделя, 16 Декември 2018 13:38
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…