Много съвременни мъже не се вписват в конвенционалната представа за мъжественост. Психотерапевтът Ги Корно отдава това на мълчанието или отсъствието на бащите от живота на синовете им, което е оказало огромно влияние върху психиката на децата. За момчетата е важно да изградят мъжки модели на поведение, а за това е нужно да имат пред себе си пример за подражание. Липсата на онези ритуали, с които се отбелява превръщането на момчето в мъж, има тежки последствия за формиране на неговата мъжественост.
Тази книга е синтез на всичко, което съм чел, видял, чул и почувствал по отношението на мъжете през последните три години, и на чувствата ми спрямо собствения ми живот като мъж. Не твърдя, че разработените идеи са по някакъв начин завършени или пълни. Такива претенции не са моята цел и във всеки случай не настоявам да бъда „прав“. Истината е, че се занимавам само с онези теми, които ме завладяват отвътре.
Откъс от книгата
Въпросът за бащата и мъжката идентичност прониква в съвременния свят от дълбините на колективното безсъзнателно. Най-доброто, което можем да направим, е да обмислим въпроса и да се опитаме да останем открити за новото развитие в процеса на появата му. Образите, които ни населяват, ни тласкат към бъдещето. Не знам какво е мъжът, а още по-малко знам какво той трябва да бъде. По-скоро се опитвам да чувствам какво е и да го опозная отвътре. Опитвам се да позволя на мъжа в себе си да излезе на бял свят.
Няма идеален модел за мъж, така както няма идеално семей ство. Всички ние сме продукти на повече или по-малко неадекватно минало, което ни тика напред и ни кара творчески да се адаптираме. Много от нашите родители е трябвало да се борят, за да осигурят нещата от първа необходимост, така че съзнанието им до голяма степен е определено от нуждата да подсигурят физическото си оцеляване. Те говорят само чрез действията си, неспособни да дадат словесен израз на любовта или разочарованията си. Имат трудности да дезангажират индивидуалността си от функцията си на баща и майка и се чувстват неловко по отношение изразяването на вътрешните си чувства.
През прозореца на собственото ни съзнание можем да хвърлим поглед върху свят, който е толкова различен от техния, че всяка вероятност за диалог изглежда невъзможна. Това е така, защото рамките на нашия прозорец са психологически и ние гледаме света през тях като мрежа от психологически взаимоотношения. Не трябва обаче да забравяме, че именно образованието и материалната сигурност, направени възможни от нашите родители, ни подпомагат да реагираме на вътрешните потребности, които ни занимават днес .
Не майките и бащите съдя в тази книга, а мълчанието, което обгръща всички ни. Ролята на синовете днес е най-после да разчупят това мълчание. Душата на света се крие винаги когато има конфликти и размирици. Точно тази скрита душа тормози мъже-те днес. Повече от всякога седим на горещия стол на промяната.
