Всяко пътуване до Австрия ми носи радост и особено въодушевление. Първата година пътувахме до Инсбрук, а сега - до Капрун.
Поводът бе, че нашата дъщеря работи две години подред по линия на една българска Школа за немски език в един австрийски хотел най-напред в Инсбрук, а после - в Капрун. Това беше една възможност за мен и съпругата ми да дойдем отново в алпийската република, която толкова обичаме.
Речено-сторено: и за начало си резервирахме 5 нощувки на Цел ам Зее. Отново щяхме да пътуваме с кола. Дойде уреченото време и потеглихме. Българо-сръбската граница преминахме точно за 10 минути в 1 часа през нощта, въпреки, че по това време имаше доста гастарбайтери, които се връщаха в Западна Европа.
Спирахме на три места да пием кафе, без да бързаме. Така около 6 сутринта бяхме на ГКПП Батровци. Докато пътувахме бях малко неспокоен за това колко автомобила ще има пред нас и как ще продължи пътуването ни през границите. И бях изненадан, когато видях, че съм първа кола. Явно било е голям късмет.
После в 11 часа влезнахме в Словения. На границата си купих винетка. Продавачката ми предложи и винетка за Австрия, но с типичната си българска недоверчивост не се възползвахме. После умората си каза думата и решихме да отседнем в крайпътен мотел в Добрушка Вас.
Поспахме 3-4 часа и си направихме разходка наоколо. Намирам, че архитектурата и пътната структура на Словения е много сходна с тази в Австрия. След това биричка с картофки и отново в леглата.
На другата сутрин отпочинали и свежи, с настроение потеглихме за Австрия. Няколко часа по-късно бяхме вече на границата с федералната провинция Каринтия. Интересното е, че самата граница се намира вътре в тунел, който се нарича „KrawanksTunnel“.
Мислехме, че на границата ще си купим винетка, но трябваше да се движим без нея около 20 часа с притеснение Съжалих, че не се възползвах още при първата възможност.
Вече с винетка, тръгнахме в посока Капрун. Три часа по-късно бяхме в хотела, но трябваше да чакаме до 16 часа да се настаним. Затова отидохме в т.нар. кътове за почивка.
Тук на тревата имаше много почиващи и атмосферата бе изключително приятна. Всеки ден, когато беше слънчево време, идвахме да отдъхваме тук. Немският ми беше много по-добър от предишната година и сега комуникирах по-добре.
В Капрун успяхме да разгледаме животновъдството на Австрия и да усетим за пореден път уредеността на държавата. Мога да кажа, че съм много очарован.
Загледах се по един краварник, който в по-близък план външно приличаше на...хотел. Около ливадите имаше туристически пътеки, а местните хора бяха много любезни. Не по-малко атрактивна бе местната цистерна, която събираше млякото.
Един ден си направихме разходка до Цел ам Зее.
Срещата с езерото беше незабравима. В Цел ам Зее през юли и август можеш в рамките на един ден да се изкъпеш в езерото, след това до се качиш на лифта и да видиш сняг. С корабче можете да обиколиш езерото.
Центърът на града е типично в алпийски стил. Впечатлиха ни и фонтаните. Нали сме пловдивчани, ни напомниха за пеещите фонтани в Града под тепетата. Просто красота.
На следващият ден решихме да посетим Залцбург с влак. Първо ползвахме автобус, после влак и сме впечатлени от удобствата и улеснението на пътуването. Колко удобен е транспортът в Австрия!
Съдбата ни заведе до университета „Моцартеум“, но, за съжаление, нямахме време да посетим родната къща на Моцарт. Не ни стигна времето. Имахме само 3 часа в Залцбург, кое първо да се разгледа?
После се прибрахме отново в Цел ам Зее. Така свърши нашето приключение. На следващият ден трябваше да тръгваме обратно към България.
Върнахме се много бързо, само за 20 часа. Когато си тръгваме от Австрия винаги си набелязваме следващото пътуване. И то се казва Брегенц.Форалберг е единствената област в Австрия, в която не е стъпвал кракът ми.
Надяваме се скоро тази пандемия да отмине и отново свободно да пътуваме в прекрасната алпийска страна.
increase font size
