sanusetsalvus.com

Четвъртък, Апр 25 2019

Съветник

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Notre Dame Cathedral, българите в Австрия

Нашият любим автор Март Атанасов със свой прочит за съдбата на прочутата катедрала.

Твърде възможно е краят на катедралата Нотр Дам да е бил предвиден още в дълбока древност от хората от катарските общности, заети със строителството й.

Или от други такива, които са оставили знак в зидарията й, гласящ ΆΝΑΓΚΗ (съдба, гр.). За него съобщава и коментира Виктор Юго в романа си “Парижката Света Богородица”:

“Когато преди няколко години посети, или по-скоро основно претърси „Парижката света Богородица“, авторът на тази книга откри в тъмния ъгъл на една от кулите следната дума, издълбана в стената от нечия ръка:

ΆΝΑΓΚΗ.

Тези потъмнели от старост главни букви, врязани дълбоко в камъка, с ясно доловимите, свойствени за готическия краснопис очертания и извивки, които издават, че са били написани там от средновековна ръка, поразиха силно автора главно със злокобния и съдбоносен смисъл, вложен в тях.

Той се запита, помъчи се да отгатне чия изтерзана душа не бе пожелала да напусне земния живот, без да остави върху челото на старата църква отпечатък на престъпление или злощастие.

По-късно боядисаха или изстъргаха стената — не се знае кое от двете — и надписът изчезна. Впрочем, кажи-речи, от двеста години вече постъпват все така с дивните църкви на средновековието. Как ли не ги осакатяват — и отвън, и отвътре. Свещеникът ги пребоядисва, архитектът ги остъргва, после идва народът, който ги разрушава.

И тъй, днес няма нито помен от загадъчната дума, издълбана върху мрачната кула на „Парижката света Богородица“. Нищо не е останало и от неизвестната участ, изразена тъй сбито и тъй печално, освен недълговечния спомен, който и посвещава авторът на тази книга.

Човекът, който бе я написал върху стената, е изчезнал преди няколко столетия от числото на живите, думата е изчезнала на свой ред от стената на църквата, а и самата църква ще изчезне може би скоро от лицето на земята.

Тази дума даде повод за настоящата книга.

Март 1831 година”

Според д-р Рудолф Щайнер “своеобразната архитектура на Средновековието, която погрешно се нарича готическа, идва от Южна Франция – от районите, където са живели такива набожни еретици като катарите и валденсите, които се стремели да задълбочат вътрешния живот и да избягват разгулния живот на епископите и клира. Оттам се разпространил един своеобразен духовен живот, който оказал силно влияние върху немската мистика.”