В тях въздухът е здравословен като морския.
Лечението с каменна сол (халотерапия) датира от хилядолетия. Днес освен за добив, части от солните мини се ползват и като лечебници. Да слезнеш в тях е все едно слизаш в центъра на земята, а това ги прави атракция.
Старите солни мини работят и като санаториуми и се използва за подпомагане лечението на редица белодробни заболявания чрез вдишане на солени пари. Вътре въздухът е като морския.
Археолозите са открили следи от използването на каменната сол от хората, живели преди 6500 години на територията на днешна Австрия, в околностите на Залцбург, (в превод “соленият град”).
Бумът с лечението в солни пещери започва през 19-и век, когато полският лекар Феликс Бочковски забелязал, че миньорите от солните мини край Краков не боледуват от астма и през 1826 г. въвежда лечението на кожни болести със солен разтвор. Така се слага началото на днешната халотерапия.
Ето и някои от най-популярните солни мини в Европа:
Халщат е хилядолетно старо селище на културата в курортния регион Залцкамергут в Австрия, което лежи на брега на едноименното езеро. Името на района означава солени камери и се свързва с добива на планинска сол.
Градчето е световноизвестно и едно от нещата с които се слави са естествените залежи на сол. Солните мини в Халщат са сред най-старите в света.
Изследователи определят, че още преди 7 хил. години хората тук са се занимавали с добив на сол. Посещението в тях е наистина уникално, те са отворени за посещение обаче само от май до октомври и си струва пътешествието до тях дори при лошо време.
Солните тунели са 60 км, а за туристи са отворени една трета от тях.
Тук добиват сол още от 13-и век. Общата дължина на прокопаните тунели е 300 км, а най-популярният туристически маршрут е 2.5 км, т.е едва 1 на сто от подземния град. Най-ниската точка от разходката в недрата на земята е на 135 метра.
Концентрацията на сол в каменните късове е 95 на сто. Водата на езерото представлява наситен разтвор на натриев хлорид и ако паднете в него, няма как да потънете, подобно на водата в Мъртво море. Наред със солнитe фигури, ослепителни полюлеи, красивият подземен свят на мина "Величка" е изпъстрен с католически капели и статуи.
Тук се намира най-голямата подземна капела в света, посветена на унгарската принцеса Кинга, която според легендата е донесла каменната сол като зестра на полския народ през 13-и век. Капелата е действаща, в нея се правя сватби и кръщенета и всичко в нея - от стъпалата до полюлеите са направени от сол.
Посещението на съоръжението включва три мини - мината „Терезия” достига най-дълбоко, на 120 метра под земята. Мината „Антон” е на 108 метра, а мината „Рудолф” - на 42 метра.
Своеобразните художествени галерии, отворени за посетители, са на 210 метра под земята, около 50 м високи и 20 м широки, с най-причудливи форми. Постоянна температура в мините е 13 градуса, а влажността на въздуха – 60 на сто.
Посетителите могат да се полюбуват на изработени от сол скулптори на Дечебал, Буребиста, император Траян, Михай Витязул-Храбрия, известният румънски поет Михай Еминеску и други.
Старата солна мина е превърната в санаториум и се използва за лечение на белодробни заболявания в солен микроклимат.
Град Сланик е на 100 км от Букурещ.
Навсякъде имате възможност да си купите трапезна сол, соли за баня, козметика и много сувенири, изработени от сол.
5. Солни стаи- България
Халотерапията в България също не е непозната, а интересът към нея отново се възражда. Сега е модерно да се разкриват солни стаи, които са облицовани с морска сол.
Халотерапията подпомага отхрачването на секретите и работата на дихателната система. Препоръчва се особено при астма, бронхит, тонзилит, ларингит, фарингит, синузит и др. Солта оказва антибактериално и противовъзпалително въздействие още на кожата , освен това подпомага имунната и нервната система.
increase font size
