Виляна Колчева (49) е завършила Факултет по масови комуникации в НБУ, София със специалност “Аудио-визуална журналистика”.
Специализирала е по различни програми в Холандия, Тайланд, Австрия и др.
Работила е в БНТ като репортер, водещ и редактор в икономическите предавания “Бизнес закуска” и “Плюс-минус”, а също и в радио НЕТ, София. 

Била е началник - отдел “Връзки с обществеността” на Българската търговско-промишлена палата, София, директор “Маркетинг и PR” в адвокатско дружество ORAC Dimitrov, Petrov& Co и българският правен портал Lex.bg, София. По-късно е Communication manager в Американската асоциация на юристите - ABA/CEELI (American Bar Association/Central and Eastern European Law Initiative), а също и на Stroitelstvo.bg е мениджър “Маркетинг и реклама”.

Виляна Колчева създава и ръководи свои медийни проекти в областта на здравеопазването - zdravennavigator.bg и в сферата на архитектурата и строителството - citybuild.bg.
От 2018 до 2021 г. живее и работи по различни проекти във Виена, Австрия.

От началото на 2022г. е поканена да оглави отдела за връзки с обществеността в община Велинград, където работи допреди назначението й в община Ракитово. В момента е -заместник - кмет с ресори: образование, младежки дейности, туризъм, култура, социални дейности, здравеопазване, спорт, програми за заетост, връзки с обществеността.

Говори английски, немски, гръцки и руски езици. Омъжена с две деца.

Г-жо Колчева, разкажете ни за Вашия път в журналистиката, публичните комуникации, ивентите…

- Журналистиката е моята неочаквана любов. Първата беше театърът. От малка мислех, че ще стана актриса, и когато покойният вече Николай Георгиев ме прие в неговата експеримантална паралелка 4ХС, бях убедена, че ще е това. В далечните години на демокрацията, когато бях тийнейджър, всичко ново и неправено досега в България, беше страхотно предизвикателство. Радвам се, че повечето от моите съученици останаха верни на театъра и киното, музиката и танците. И направиха успешни кариери.

Някъде там, по това време, се запалих по писането, по питането и откриването на интересни хора, случки и образи. И реших от раз, че ще уча журналистика! Спомням си, че мама и татко, светло им небе, бяха в потрес. Как така, четири години учи актьорско майсторство и сега, изведнъж - журналистика?!
За щастие, моите родители никога не са налагали своето виждане и винаги са подкрепяли мен и сестра ми, дори и в най-трудните решения, в мечтите, и винаги са ни казвали, че вярват в нас. Това е много важно! Когато дори ти сам не си вярваш, че можеш, най-близките ти да знаят, че имаш сили да се справиш.

Така тръгнах по пътя на комуникациите…Имах невероятния късмет да се уча на журналистика от най-добрите, доста от които вече не са сред нас - Иван Гарелов, Райчо Райков, Асен Григоров, Елена Йончева, Светослава Тадаръкова, Владо Танев…Това бяха и са имена, във времената, когато още нямаше социални мрежи, когато все още грамотността и чистият език присъстваха зад микрофона и камерата.

Какво е за Вас "Здравен навигатор"?

- “Здравен навигагор” и Citybuild.bg са мои проекти, които създадох преди доста години, заедно с моя съпруг. Преди да се впуснем в приключението Виена, ги поверихме на други хора и се радвам, че се развиват добре. Това са две специализирани медии, съответно в областта на медицината и в сферата на архитектурата, които се наложиха сред специалистите.

Как решихте да се преместите във Виена?

- Решението за живот във Виена беше взето от цялото семейство. То назряваше постепенно и просто му дойде времето. С мъжа ми много обичаме Виена и всяка година прекарвахме доста време там - на гости, като туристи.
Сама знаете, че в този град или се влюбваш от раз, или изобщо не те завладява. Е, при нас беше любов от пръв поглед. Бизнесът ни в България беше добре, живеехме нелошо, но като всеки - търсехме по-добро бъдеще за нас и децата.

Аз съм живяла в чужбина, но винаги в рамките на определено време. Мъжът ми е живял в Лас Вегас 6-7 години. Знаехме, че няма да е лесно, особено с две деца в начален етап на училище и с голямо куче.
Но, отделихме известно време, продадохме бизнеса, коли, и каквото имаше за продаване, оставихме си само вилата, която пък в момента е наш дом.
Натоварихме се децата и кучето в колата и се озовахме в центъра на Европа:

Какво Ви даде Виена като престой:  енергия, вдъхновение, опит?
- Даде ми и трите - енергия, вдъхновение и опит. Виена ми даде много. Даде ми най-вече вяра, че мога, дори, когато не съм у дома и стените не помагат. Даде ми красиви места, спомени, най-вече приятели, които ми липсват. Даде ми широк поглед, преживявания, емоции. Лошото е , че престоят ни съвпадна с Ковид и това ограничи доста възможностите както за срещи, така и за бизнес. Всъщност в един момент решихме да се приберем, уж за малко в България, докато пандемията отмине, но в България така ни завъртяха нещата, че все още сме си у дома.

Кои са любимите Ви места във Виена?
- Аз живеех в трети бецирк, точно до Hundertwasserhaus и използвахме ежедневно за разходка на кучето Мъфин Донау канал. Иначе, обичам местата около Дунава, разбира се Пратера, който също беше на 200 метра. от дома ни. Разни тайни и нетуристически местенца за хапване и пийване, специално и за сладолед. Библиотеката, Шонбрун, Белведере… Имам приятелка, която работеше в операта и няколко пъти имах възможността да присъствам на генерални репетиции. Обичам някои места извън Виена, където ходихме да си наберем ягоди или ябълки, да се видим с приятели…

Искате ли да ни разкажете Виенската история за появата на второто куче във Вашето семейство?

- Всъщност появата на второто куче в семейството не е австрийска, а за съжаление - чисто българска история.
След като се върнахме в България, решихме, че София не е нашето място и си отидохме на вилата, която е на яз. Батак. Пък и беше по ковидно време, така че за това време, беше идеален вариант. Третото ми дете е нашето кане корсо - Мъфин. Разбира се най-прекрасното и добро момиче на света!

На вилата се запознахме с хора, които бяха спасили вече второто ни куче от ужасен живот. Бебе на 9-10 месеца, което е било бито и от хора, и от големи кучета, с които е живяло в клетка. Та, нашите познати го спасяват, но единственият им вариант е да го гледат навън, вързан и клет.
Предложих на мъжа ми да го “откупим”. Оказа се, че хората са супер свестни и докато ние мислим как точно да подходим, един ден ни звъннаха с предложение да ни го подарят, за да има добър живот, а и защото имаме опит с породата.

Мъфин, която е изключително социална и готина, веднага го прие и благодарение на нейното възпитание над навиците и поведението на брат й, сега имаме две прекрасни кучета, а аз съм истинска многодетна майка! Бъки (дойде си с името) е вече 4-5 години част от семейството ни и сме безкрайно щастливи, че се появи при нас!

После как решихте да замените София с прекрасно Ракитово? Днес е много модерно човек да има къща извън столицата, собствено отгледани зеленчуци и т.н, . Усещате ли се по-близо до природата така с този начин на живот, или се чувствате по-близо до атмосферата на Виена.

- Животът поднася какви ли не изненади. Ако преди няколко години някой ми беше казал, че няма да живея в София, Виена или голям, космополитен град, щях да го обявя за луд.

Но, както ви разказах, напускайки Виена се заселихме в Цигов чарк - на брега на яз. Батак. Цялото ни семейство нямахме желание за- връщане в София, особено след няколко години във Виена. Натоварихме се в колата и дори не спряхме в София. Маршрутът ни беше Виена - Цигов чарк.

След месец -два ме потърси приятел, който ме попита дали имам интерес да поема ПР-отдела в община Велинград. Прекарах около година там, но в един момент прецених, че имаме твърде големи различия с ръководството и напуснах.

В момента сте зам.-кмет на община Ракитово. Как се чувствате в ролята на зам.кмет с толкова много и изключително важни ресори? Всъщност защо решихте да влезнете в местната власт?

- В моя живот, явно нещата се случват в точното време. Когато напуснах община Велинград, тогавашният кандидат за кмет в съседната община ме попита дали мога да помогна с кампанията му за изборите. Така се запознах със сегашния кмет на община Ракитово Георги Холянов.

Явно съм си свършила работата професионално и той ми предложи да стана част от екипа му, който по това време (преди 3-4 години) се състоеше от него и мен:) и наследена администрация. И така, вече няколко години работим заедно и за мен беше голямо предизвикателство да се впусна в това.

Не бих го определила като влизане във властта, защото аз съм зам. - кмет заради компетенциите и професионалния ми опит. Не съм политическо лице, не обслужвам политически интереси и това ме държи независима, и в хармония със светоусещането ми за правилно и неправилно, редно и нередно. Заспивам с чиста съвест и мога да плащам цената да казвам това, което мисля.

Как Виена Ви помага в ресорите, които имате…

- Отговарям за десетина ресори. Не съм ги броила! За още поне 50 неща, които не са ми ресори. Опитът ми в чужбина ми помага, може би с организираността, нещата, които съм видяла и мога да имплементирам тук, контактите…

Но, понякога ми и пречи. Тук нещата са по-хаотични, по-стресови, по-по български, ако щеш. Можем да работим по всички начини, но определено аз съм по-голям фен на предвидимостта. Да знам какво ще последва след дадено действие, след дадена реакция, как мога да го предотвратя. В България често първоначалната концепция не се следва и това води до излишни движения и проблеми. Това можем да се поучим от австрийците, например. Макар, че най-доброто е някъде по средата, май.

Какви планове, проекти имате, които искате да сбъднете.

- О, в професионален план са много. Сега сме на тема Коледни празници. Преди 4 години направихме ледена пързалка и коледно градче. Нещо, което досега не беше чувано и виждано в малка община като Ракитово. Всяка година надграждаме. Купихме си пързалката, правим невероятна украса, разбира се и културна програма.

Кметът Холянов е млад и амбициозен човек, идващ от частния бизнес, и се радвам, че имам възможност да работя с човек с размах. Общината се преобрази, колкото и нескромно да звучи.

Кандидатстваме по множество проекти и засега нямаме неспечелен проект. Към екипа ни се присъединиха страхотни професионалисти и заедно работим по стотици направления. Радвам се, че хората от общината, която е около 15 000 души, виждат промяната и са щастливи, че някой мисли за тях и децата им. Разбира се, има много какво да се прави. Само си пожелавам здраве, за да можем да работим!

Вие обичате много кучетата, има ли шанс да се промени нещо у нас в отношението към бездомните животни. Съгласна ли сте, че личният пример е най-заразителният стил на работа?

- Това ми е много болна тема. Преди около месец успях да намеря дом за 10 палета, които се родиха в съседния двор. Това се случва не за пръв път. Добре, че имам мъж с добро сърце, който миналата година закара в най-големия студ едно бебе чак в Бургас.
Много е изтощително, защото не можеш да помогнеш на всички. Но, по - изтощаващото е, че няма разбиране сред хората.

В големите градове нещата се променят, но в малките населени места, в много случаи кучето е стока. Разболее се - изхвърлят го. Роди животното - изхвърлят бебетата. Не кастрират, не ги гледат у дома…Тъжно ми е затова. Разбира се, че не обобщавам, но в повечето случаи е така. Там, където живея, е пълно с изоставени котки и кучета. Никой не налага контрол, защото не е в града. Идваш, изсипваш ненужното и си тръгваш…
Това, което виждам, е че на национално ниво няма воля за решаване на този проблем.

Кое е най-важното в днешния сякаш полудял свят?
- Да не полудеем: За мен най-важното е семейството ми, приятелите, животинките, разбира се. Свободата, моралът и емпатията, хармонията, любовта, здравето.
Всичко, което носи добро е важно!

А какво е да сте сестра на една толкова прекрасна балерина…

- Дааа, Роберта! Тя е семейна, дори национална гордост!
Много я обичам и се гордея с това, което прави. Тя е невероятна и заедно с децата от школата на Роберта балет разнасят славата на България навсякъде по света.

А за мен, тя е най-добрата сестра, която винаги знае какво да ми каже и какво да направи, за да е добре по-малката й сестра. Имаме 11 г. разлика, но винаги сме били и сме много близки.
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков