All for Joomla All for Webmasters
Кирил Вълчев, генерален директор на БТА за новите кореспонденти, за българските медии зад граница и за Виена като музика
Генералният директор на БТА в първо интервю за Sanusetsalvus.com.
Г-н Вълчев, БТА демонстрира завиден замах в подготовката и реализацията на 16-та световна среща на медиите зад граница. Какво Ви показа тази среща, проведена в условията на КОВИД пандемията?
- Бе изключително важно да организираме тази среща, макар и в хибриден формат.
 
Тя се състоя в Рилския манастир, най-символното място на България, манастирът на покровителя на България - Св. Иван Рилски и с възможност за включване на български медии от цял свят, на които, заради противоепидемичните мерки, им беше трудно да пътуват. 
 
Срещата показа, че българските медии по света имат своето присъствие. Това са 50 български медии в 23 държави, като половината от тях участваха в срещата в Рилския манастир. 
 
Темата "Медии и истина" бе най-важна, заради повсеместния проблем за фалшивите новини и дезинформацията, така че дебатите, които направихме, бяха много ценни. Особено ценни бяха панелите за поведението на медиите по време на криза, като тази с КОВИД-19  и за отговорността на медиите именно в такива ситуация. 
 
Впрочем, голямото предизвикателство за медиите по целия свят е как да променят модела си на съществуване, така че да осигуряват достъп до информация, без тя да бъде изцяло платена. Това бе важен дебат, а и БТА е поела именно в такава посока. 
 
Бих искала  да Ви поздравя и за летящия старт на рубриката „BG Свят- новини от българите по света“ на БТА. Не само я четем, но и препечатваме новини от нея. Как се развива тази Ваша идея за новини от всички колеги от 50-те български медии зад граница? Какво Ви впечатлява най-много? Какви трудности срещате? 
 - След толкова годишни срещи на медиите зад граница бе време да се опитаме да превърнем нашата отлична връзка, тази мрежа от медии по света в прагматично работеща платформа.
 
Затова се разбрахме за системен обмен на новини от българските общности по света, като започнем с българските медии зад граница. Договорихме се за платформата на БТА, отделна рубрика, която ще бъде още по-добре позиционирана с новия сайт на агенцията. Той ще бъде готов в средата на февруари. 
 
Разбрахме се да получаваме поне по 1 новина месечно от всяка от българските мрежи по света, които участват в нашата общност, в нашето обединение. Радостното е, че много медии ни изпращат по много повече от 1 информация. Голямата цел е тази връзка да стане системна.
 
Следващата стъпка е, след разговори с българското Министерство на образованието и науката, мрежата на българските училища също да бъде използвана за захранване с новини на сайта на БТА. 
 
Всяко училище, финансирано от българската държава, да има задължението поне веднъж месечно да изпраща информация за своята дейност и за събития в българските общности в региона, където се намира. По-натататък се надяваме да развием и мрежа от нещатни сътрудници на БТА в регионите с най-многобройни българско присъствие. Надявам се, че следващата година ще направим и това. 
 
Целта е българите в България да знаят какво се случва със сънародниците ни в чужбина, а и обратното. Удивително е, колко интересни неща стават в българските общности, какви забележителни хора има по целия свят, които са българи или с български произход. Чрез платформата на БТА и чрез българските медии по света ние трябва да се познаваме, да имаме знание един за друг. 
 
Какво е бъдещето на агенционната журналистика?
 - Бъдещето е това, което прави БТА в момента, а именно достъпът до информациите на БТА да бъде свободен. И държавата, чрез бюджета да осигури свободен достъп до новините на БТА. 
 
Ситуацията с КОВИД-19 показа, че модел, при който информацията е платена от крайния потребител, още повече задълбочва проблема с фалшивите новини и дезинформацията. 
 
Свят, в който лъжата шества безплатно в социалните мрежи и Интернет пространството, да разпространяваш истината срещу потребителско име и парола, срещу пари, няма да се постигне нищо добро.
 
Затова трябва да бъде намерен модел и България вече го предлага, в който всички медии да могат да получават достоверна информация от БТА, без да плащат и стотинка и да я разпространяват чрез българските, своите медии, защото това е разпространяване на истината. 
 
България има огромен интерес чуждите медии чрез английската секция, да получават достоверна информация за живота в България, вместо да търсят всякакви други източници, някои от които могат да се окажат и фалшиви, за това какво става в страната. Това вече се разбира и от световните агенции, които бяха принудени от обстоятелствата да направят свободен достъпа до информацията за пандемията. 
 
Нелепо е да караш хората да плащат, за да разберат истината за мащаба на проблема с КОВИД-19, истината за ваксините, а лъжата за пандемията, лъжата за ваксините да се разхождат в Интернет пространството. Бъдещето на агенционната журналистика е да осигури истината от достоверни източници без оценки, без прилагателни, с факти, така, че всички медии да имат достъп до тях и отделния човек да има възможност да влезе в огромния поток от информации на информационните агенции, за да може да си провери първоизточника. 
 
Информационните агенции няма да заместят другите медии, защото те имат друга функция. Информационните агенции трябва да стъпват на 3 принципа: да е ясен източника на информация, да няма оценки в самата дописка. Оценки може обаче да има от тези, които агенциите цитират, най-различни влиятелни фактори в отделните области на живота. 
 
Трябва свободен достъп до информацията като най-силно противодействие от истината срещу лъжата, достоверни източници, високи стандарти, които предпазват агенциите в това те самите да се превръщат в играч, който формира общественото мнение и да остават само източник на чистата информация, на истинските факти. 
 
В кои европейски столици възнамерявате да откриете кореспондентски бюра още през 2022 г.?
- БТА имаше до края на м.г. щатен кореспондент само в Брюксел. Чрез него БТА се включи в т.нар. Европейски нюзрум, така че този кореспондент остава много важен за нас. 
 
Продължаваме да работим заедно с още 15 европейски агенции, така че да може да се постигне още повече обхват на работата на ЕС. Виждам бъдещето на БТА като Балканска агенция с постоянни кореспонденти във всички съседни на България държави. Започнахме със Скопие, през февруари официално ще открием организираният вече Национален пресклуб и вече изпратихме кореспондент там. 
 
Следващото място, където ще пратим кореспондент е Букурещ, Румъния.
Национални пресклубове ще откриваме там, където има солидна българска общност, за да бъдат те и едно място за срещи на българите. 
 
Планираме да открием както пресклуб, така и кореспондентски пунт и в Атина, и това да се случи най-късно в началото на следващата година. Ще имаме и кореспондент и в Анкара, тъй като Турция е наш партньор в НАТО. В рамките на моя мандат се надявам да има кореспондент на БТА и в Белград. 
 
Стратегически интерес на България е коридор № 8, така че възможното развитие на кореспондентската мрежа след това е в Косово, Албания, Черна гора. Надявам се в останалите балкански държави БТА скоро да има нещатни кореспонденти. 
 
Докъде стигна идеята за финансиране на български медии зад граница?
- БТА не може да бъде водеща в тази идея. Очевидно, че България трябва да развие правилна политика, подобно на тази, която води с българските училища зад граница. 
 
Там има стройна система за финансиране с ясни критерии. Аз, заедно с другите инстутиции, които имат връзка с българските общности по света – Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката, Държавната агенция за българите в чужбина, Парламентарната комисия за българите зад граница, колегите от БНР и БНТ, а също и Съвета за електронни медии, всички заедно да потърсим формулата за подпомагане на българските медии зад граница. 
 
Недопустимо е част от медиите да получават финансиране по линия на малцинствени общности от чужди държави, а самата България да не помага на своите сънародници да бъдат по-информирани от своя медия в района, където се намират. 
 
Къде е Виена в информационния поток на БТА? Агенцията има във Виена един, не само дългогодишен, но и много добър кореспондент - Цветана Делибалтова.
- Да, ние имаме дългогодишен, нещатен кореспондент Цветана Делибалтова, така че всекидневно получаваме новини от Австрия. Освен това наш партньр е АРА - Националната агенция на Австрия, която е една от достоверните агенции в Европа и света и много ценен партньор на БТА. 
 
За щастие, точно новините от Виена, от Австрия имат добро присъствие в информационния поток в България чрез БТА. 
 
Харесвате ли Виена, Австрия, с какво я свързвате?
- Свързвам Виена с музиката, бил съм много пъти в австрийската столица за различни концерти. Свързвам я с Новогодишния концерт на Виенската филхармония в Мюзикферайн. 
 
Преди години имах щастието на самия 1 януари, заедно със семейството ми, да присъстваме на този концерт, който целия свят гледа. Пътувал съм специално до Виена за спектакли в Операта. 
 
Спомням си например Вера Немирова, която имаше постановка във Виенската опера - „Дама пика“ на Чайковска през 2007 г. Виена е музика и това не е изнендващо за целия свят. 
 
Ако трябваше да избирате, в коя чужда страна бихте живели и защо?
- Аз съм избрал да живея в България, но мога да я сравнявам и в моята работа да вземам най-доброто от света. Обиколил съм цялата земя: бил съм в 182 страни от 193 и можах да се уверя, че най-важното е какво е вътре в теб, а не какво е край теб. 
 
Впрочем, ако перифразирам Евангелието: „Какъв е смисълът да получиш целия свят, но да загубиш душата си ?“. Най-важното пътуване в света е вътре в теб и когато си намерил себе си, ще бъдеш добре, където и да си по света. 
 
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков
 
  .
 
 
 

 

Прочетено 384 пъти Последна промяна от Вторник, 15 Февруари 2022 21:10
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…