All for Joomla All for Webmasters
Плетенето ни помага да се научим да програмираме?
Твърдението е както на валдорфските педагози, така и на екип от международни учени.
„Мисленето е като космично плетене“, написа преди 100 години създателят на валдорфското училище австрийският учен и езотерик д-р Рудолф Щайнер. На базата на тази своя идея, Щайнер разработва обширна учебна програма по ръчни дейности за валдорфски ученици. Вярвайки че „човек, който е неумел с пръстите си, ще борави зле и с интелекта си и ще бъде по-ленив в идеите и мислите си“, програмата включва плетене, шиене и дървообработка.
Днешните валдорфски ученици все още плетат чорапи и дялкат кухненски лъжици, а много валдорфски училища избягват употребата на технологии. На пръв поглед тези две занимания – ръчните дейности и технологиите, може би изглеждат противоположни една на друга. Ние, обаче, можем да поспорим и дори да защитим мнението, че ръчните дейности и компютрите са по-близки едни до други, от колкото някой би си помислил.
Когато професорът по електроинженерство д-р Карън Шууп от университета Кралица Мери в Лондон се включва в първата си работилница по плетене, веднага й прави впечатление, че плетенето е много подобно на писането на компютърни програми.
„Забелязах, че упътванията за плетене са по същество бинарни (подобно на компютрите), с други думи – лице (бел.ред.: на английски knit, означено в схемите с k) или опако (бел.ред.: на английски purl, означено в схемите с p)“, казва тя. „Още по-интересни ми се сториха уроците по плетене, които са точно като регулярните изрази (regular expressions), използвани за обработка и манипулиране на символни низове в програмирането“. Шууп също забелязва, че ранните етапи на развитие на компютърната наука са вдъхновени от ръчните дейности: „Разбира се, в крайна сметка компютрите бяха създадени частично вдъхновени от тъкането и стана на Жакард или ранния стан на Бушон. Може би някои от най-ранните програмисти са били хората, които са правили поредиците от перфорирани дупки в картон/хартия с цел създаване на модели за тъкане.“
Шууп обяснява, че регулярните изрази са прости, но ефективни за търсене и за опростяване на програмния код, а смисълът им и при плетенето, и при програмирането, е да разчитат схемите. В есето си „Плетачи и програмисти: разделени при раждането?“ тя пише: „Една схематизирана плетка (ако приемем, че става дума за четен брой бримки), представлява нещо такова:
 
Row 1: *k1, p1; rep from * Rows 2: *p1, k1; rep from *, or
Row 1: (K1, P1) rep to end Row 2: (P1, K1) rep to end.
Repeat these 2 rows for length desired.
(Бел. ред.: Разбор на стандартните означения и съкращения в плетаческите схеми на английски можете да видите например в тази статия).
“Компютрите не разбират думите, които използвахме за по-горното обяснение: думи като „ред“ (row), „повтори“ (repeat, съкратено rep), „до“ (to), „от“ (from), „дължина“ (length) и „необходим“ (desired).“ Но какво би станало, ако схемата на плетката беше написана чрез програмен код? Като се използват регулярните изрази в програмирането, горната схема за плетене се превръща в нещо от типа:
((kp){10}\n(pk){10}\n){20}
Бел. ред.: „Преведено“ от езика на регулярните изрази, горният ред представлява нещо такова:
стъпка 1: редувай лице и опако десет пъти
стъпка 2: нов ред
стъпка 3: редувай лице и опако десет пъти
стъпка 4: нов ред
стъпка 5: повтори стъпка 1 до стъпка 5 общо 20 пъти
“Студентите често имат чувството, че всичко свързано с компютрите (особено програмирането) е друга вселена“, казва тя. „А аз исках да им покажа, че ние също „програмираме“ в нашия си свят“. Шууп дори е имала студент – ентусиаст по плетенето, който в рамките на проект е разработил програма, която разпознава и генерира нови схеми за плетене. „Интересува ни как креативността, подпомагайки технологията, може да помага за създаването и усъвършенстването на нови способи и технологии в подкрепа на процеса на създаване“, казва тя.
Как ръчните дейности се свързват с ученето? 
“Ръчната работа може да помогне на момчетата и момичетата да развият мисловни умения и фина моторика, като и двете са много необходими в училище”, казва Майкъл Гърян, автор на „Момчетата и момичетата учат по различен начин“.
За мъжете (като цяло), ръчните дейности помагат за фините моторни умения, а за жените (като цяло), помагат за схематичното мислене, което откриваме в геометрията и физиката“, казва той. „Училищата са ориентирани към фината моторика и имаме нужда от повече момчета, които да развият рано тези умения“. Гърян също се опитва да открие дали ръчни дейности подобни на плетенето или работа с дърво ще предизвикат интерес към точните и инженерните науки у повече момичета. Той се надява, че нещо подобно на изследването на плетенето на Шууп може да даде насоки за дългосрочно изучаване и откриване на връзка между ръчните дейности, инженерството и компютърното програмиране.
„За да изучим каква е връзката между ръката и ученето, се налага да навлезем на по-дълбоко ниво, от колкото просто как се съчетават умения и познания, и да достигнем до корените на човешката биология“, казва станфордският невролог Франк Р. Уилсън, автор на „Ръката: как използването й оформя мозъка, езика и човешката култура“. В своята лекция „Ръчно направени умове в дигиталната епоха“ пред катедрата по хуманитарни науки в колежа Пойнт Парк, Уилсън призовава учителите да използват повече ръчни дейности в учебната дейност.
 “За мен е напълно ясно, че в резултат на еволюцията ръката се радва на привилигерован статус в процеса на учене“, казва той. „Тя е не само катализатор, но и централна точка за възприятията на сетивния, моторния, когнитивния и креативния свят на малкото дете. Също толкова ясно е, че в края на пред-юношеския период от развитие на детето, ръката се превръща в свързващо звено между Аз-а и обществото, както и силен помощник в желанието на растящото дете да придобива умения, отговорности и признание в света на възрастните“.
Шууп не е убедена, че учениците могат да научат нещо конкретно от плетенето, и предупреждава, че обучението по плетиво в големи паралелки има своите отрицателни страни, включително времето, необходимо за проверка на работата на всеки. Въпреки това, тя се възхищава на начина, по който са свързани осезаемият, сензорен опит от плетенето и привидно неосезаемият свят на компютърното програмиране. „Хареса ми факта, че разбирането, че съществува свят на компютри (неодушевен, технически) и напълно различен свят, като този на плетенето (традиционен, „женски“, занаятчийски), е като цяло погрешно – между тях съществува ясно припокриване“.
Още за валдорфското обучение
в цяла Австрия, както контакти на детските градини тук 
 и валдорфските училища (http://www.waldorf.at/schulen/schuladressen.htm
можете да намерите на адрес: http://www.waldorf.at/hauptseiten/unteruns.htm
Повече за валдорфската педагогика в България
Прочетено 293 пъти Последна промяна от Понеделник, 16 Април 2018 12:09
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…