All for Joomla All for Webmasters
Сугестопедията като скоростно учене

При този метод  няма изолирани техники, тайни, “спиш и учиш”, всичко е точно организирано, казва Ангелина Караславова,

дългогодишен сътрудник на д-р Георги Лозанов още от 1973г.

сугестопедия, Ангелина Караславова, проф. Георги Лозанов

Визитка:

Ангелина Караславова - магистър-филолог и сертифициран сугестопедагог и обучител на сугестопеди, автор на сугестопедични учебници и други книги. Тя е дългогодишен сътрудник на д-р Георги Лозанов, работи с него още от 1973 г.  Поводът да се срещнем с нея е 90-годиншнината от рождението на проф. Георги Лозанов (1926 – 2012 ). От 1990 г. Ангелина Караславова живее в Австрия, където основава българско училище във Виена и е в непрекъснат творчески контакр с д-р Лозанов и Евелина Гатева. Тя е и съучредител на международната съгестопедична Асоциация ЛИТА, основана от него. При интерес към сугестопедията, можете да й пишете на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

-Г-жо Караславова, знае се, че за 5 седмици може да се научат 2500 думи на чужд език. Не би ли трябвало да има засилен интерес към метода на проф. д-р Лозанов , особено при засилената миграция днес?

Имам колеги, които работят в Норвегия с бежанци, там това е държавна програма , може навсякъде да бъде приложена - за около 1 месец човек да проговори чуждия език. Това успешно сме го правили и преди – за около 5 седмици обучавахме курсисти на около 2500 думи, макар че самата аз предпочитам да не поставям броя научени думи като мерило за успех – за сугестопедията е важно постигане на понятийно-комуникативни умения без обичайното раздробяване на елементи. Сугестопедията е комплексен, мултисензорен подход, непременно обединен в психологично-понятийна и художествено-дидактична цялост.

- Много школи в България предлагат този метод, как да познаем добрите?
Докоснахте една болна за мен тема. Повечето ученици на проф. Лозанов, дълго обучавани от него и развивали заедно с него тази методика се разпиляхме, в момента сме около 5-6 души и май сме повечето в чужбина. Днес в много школи се преподава по записки и с учебниците ни от 70-те години, които са цветно модернизирани по някакъв начин. Ами, това са учебници, които са морално остарели. Навремето, учебниците ни, създавани под ръководството лично на проф. Лозанов се адаптираха на всеки 2-3 години. Друго, което не се отчита е, че един учебников подход за сугесто-обучение по италиански език напр. е чудесен, но в немския – става смешен. Всеки език има своя структура и изисква съответен подход в създаването на сугесто-учебник.
Проф. Евелина Гатева , дългогодишната спътница на проф. Лозанов , сугесто-педагог и също автор на учебници казваше: „Италианският не се говори, а се пее!”. На нея й отиваше артистично-спонтанен сугесто-подход, още повече, че тя бе оперна певица и преподаваше италиански, а по-късно и испански, за които езици беше създала свои сугесто-учебници. По-късно този художествено-спонтанен подход беше привнесен и в други учебници... И друго -нейни демонстрации в Москва и Токио от тези години са записани в няколко филмчета, и някои съвременни преподаватели ги копират директно. Забравя се и друго, а именно, че приемането на роля е което е психологически момент и има своето обединяващо място в обучението, в наши дни често се свежда до формално прилагане, както и раздробеното използване на игрички, и това променя сугестопедичния замисъл. Защото играта в сугестопедията има винаги връзка с учебно-художествения контекст на действието в учебника. Сугестопедията е много повече от игри, песни, картинки, играчки и необоснован смях.Всичко в сугестопедията е в хармонично-спонтанна оркестрация .

-И все пак, как да познаем добрият сугестопед?
Той е приятел на курсиста, който обаче сугестопедично систематично, насочено-спонтанно му казва пътя, по който да върви, така както майката внимателно подтиква детето си в първите му крачки. Добрият сугестопед, добрата школа или истински опитните наследници на методиката на проф. Лозанов организирано-неусетно правят обучението не само приятно, но и успешно. Бих посъветвала всеки , който прилага сугестопедия в работата си, накрая на обучението, във всеки отделен курс, който провежда, не само да отчита радостта на курсистите, а и да покаже „черно на бяло” и каква успеваемост имат, в сравнена със същия период, със същия материал, но по друга методика. Това днес почти не се прави, а го изисква научният подход. И това, че днес такива тестове не се правят много ме боли, защото всички ние сме допринесли за развитието на тази методика. И още нещо: днес се “въртят” курсове главно само за 1-о ниво. Не може един език да остане на нивото от около 2 хил. думи. Навремето ние провеждахме 2-ро и 3-то ниво, така както изисква всяко чуждоезиково обучение... Все едно да се преподава смятане само до 100, или четене без писане.

-Навремето колеги, чули-недочули за методиката на проф. Лозанов казваха, че понякога спят с отворен учебник под възглавницата за по-добро усвояване на знания…
Това е несериозно. Но, всеки чуждоезиков сугестопедичен курс започваше с негова инструкция , в която той казваше, че домашни работи и задължително учене няма, но...: ” ако искате може вечер, преди лягане и сутрин, докато си пиете кафето да прегледате урока - все едно четете вестник”. Забележете как се казват нещата . Той никога не казваше: “Недей, трябва, или - не трябва, а - бихте ли…”.
И още нещо: вечер, когато заспива човек и погледне текста- това е последното, което остава в съзнанието му преди да заспи. И по време на съня, тези процеси - аз не ги разбирам, невролозите ще кажат - но по някакъв начин съзнанието и подсъзнанието си взаимодействат, обменят си информация. А сутрин като стане, човек е най-свеж и първото, което види, или чуе е най-силното за деня. Това също е особеност.

И още един път: в сугестопедията няма изолирани техники, тайни, магии, “спиш и учиш”, всичко е точно организирано. Импровизацията изглежда весело-спонтанна, но е много оркестрирана, т.е. винаги се следва “сериозна радостност” . Много често съветвам младите колеги да си задават въпроса “защо” и ако могат да си отговорят сугестопедично, т.е. да са спазени принципите и средствата на сугестопедията в единство, и са приложени не по-малко важните условия за успех – т.нар. “7 Conditio Sine Qua Non” на Доктора, както го наричахме всички ние, неговите сътрудници, значи днес те успешно прилагат сугестопедията... Разбира се, много важно значение има и съответният сугестопедичен учебник, създаден в съответствие с новите стандарти на обучение.

Защо днес чуваме освен термина сугестопедия и други като Де-сугестопедия, Резервопедия, Превентопедия...?
Може би, заради нападките, които бяха отправяни към проф. Лозанов цял живот, а и хората да не се смущават от думи като сугестология, сугестирам. Всъщност „ suggest” на англ. означава предлагам ти свободата сам да избереш. Затова и последният ни проект с Лозанов е наречен „АВИКС“ – т.е. - Аудио -Визуална, комуникативно- Интерактивна Сугесто система. Пак по същите причини, но и за да запази чистотата на идеите си, той въведе понятието Де-сугестопедия, т.е. освобождаване, де-сугестиране, както и новите наименования – Превентопедия - в училище (предпазвам от бъдещи травми), Резервопедия - при възрастните (разкривам резерви ) , дори в някои години нарече метода си Ре-Ка-Ко-метод (комуникативен метод за разкриване на резервите), това е все сугестопедия, наричана по различен начин в различните периоди на развитие и приложение. Сугестопедията изисква точен научен подход, задълбочено обучение на преподаватели (и то дълго и непременно при автентичен сугесто-обучител ), както и създаване на специални учебници. И още един път – няма универсални, вечни учебници. Всичко в живота се променя...

Все повече деца се раждат с различни увреждания- хиперактивни деца , деца с аутизъм, и пр. Може ли сугестопедията да им помогне?

Не зная дали това днес е така, определено се разграничавам от думата “увреждания”. Всеки човек има своя определена мисия в живота, всяко дете има своето неповторимо значение. Сугестопедията има бъдеще и в областта на терапиите, но е задължително да се работи едновременно със специалисти от съответната област - логопед, детски психолог , и винаги в екип. Във всеки сугестопедичен езиков курс, освен придобиване на знания, се отчиташе и терапевтичния ефект, не само като липса на умора, а и като доказани лечебни резултати. Щом може да се помага на хората да не ги боли, значи може да се помага и за друго. Колкото повече се натоварва паметта, но ... специално оркестрирано, толкова резултатите са подобри и показва явни терапевтични ефекти... 

Едно интервю на Светлана Желева

Прочетено 1425 пъти Последна промяна от Вторник, 23 Октомври 2018 19:48
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…