All for Joomla All for Webmasters
Тодор Мангъров в невероятно велопътуване към Владивосток, посветено на болните с пулмонална хипертония и чакащи за белодробна трансплантация
Първият опериран българин с пулмонална хипертония при проф. Валтер Клепетко във Виена в специално интервю за силата на човешкия дух. 
Тодор, това е поредният поход, който ти организираш.  Разкажи повече как планира маршрута, отделните станции и срещи, колко време ти отне всичко това?
-Всяко приключение започва с малка първа стъпка. Вземаш багажа, заключваш входната врата и здравей неизвестност. Опитът ми показва, че дългото планиране всъщност, е вид отлагане. Поредната причина да не тръгнеш. Аз набелязвам няколко маршрута и правя  малко предварително проучване. За избора на настоящия маршрут помогна баща ми. Целта ми е са стигна максимално далеч на Изток, а дай Боже, и до най-източната точка - Владивосток. 
Засега съм изпълнил едва 1/3 от плана. Остават още много километри. Тази вечер палатката ми е разпъната на брега на Волга до Нижни Новгород. Насладих се на прелестен залез, приготвих си спагети за вечера, с чаша червено вино. Човек не се нуждае от много, за да е щастлив.
 
Средствата за едно такова приключение не са много. Не и повече от обикновен ден в Бълария. Не съм търсил спонсори. Справям се финансово засега. 
На кого го посвещаваш? 
- Всеки може да го осъществи, стига да си повярва. Като пациент с пулмонална хипертония знам отлично как се живее с бремето да можеш да изкачиш 5 стъпала и на шестото да почиваш. С помощта на медицината, ранната диагностика, съвременната терапия и надлежно проследяване човек дори и с тази нелечима диагноза може да се чувства като всеки друг. 
Промяната идва от мисленето. Ако се забиеш в проблема „болен съм” – ами, болен си. Кажеш ли, обаче „Аз мога” , значи „Да, ти можеш” и намираш начин. 
 
През 2011 г. в АКХ - Виена, екипът на проф. Валтер Клепетко ми направи операция с нищожните 50% шанс. Беше успешна, за щастие. Две години по-късно почти спонтанно направих първото си пътешествие с велосипед от София до Виена, за да благодаря на професора.
 
Този велотур посвещавам на пациентите с пулмонална хипертония, дихателни затруднения и необходимост от белодробна трансплантация. Вие сте моите вдъхновители. Вие можете. Този велосипеден поход има за цел да ви вдъхне надежда.  Аз също не съм здрав, но се старая да не ми личи.
 
Колко време ще трае целият маршрут? Колко километра ще изминеш? Имаш ли придружители?
- Сам съм, но ако някой иска, може да се присъедини, когато пожелае и да кара с мен, колкото пожелае. От София до Владивосток са 10 000 км.
 
Изминал съм малко повече от 3 000 км. Надявам се да видя и Астана, и езерото Байкал, а като финал Владивосток. Това е планът, а времето ще покаже осъществим ли е. Връщането ще е със самолет.
Какво те впечатли досега?
- В Румъния пътищата и интернета бяха отлични. Не попаднах на румънец, който да говори английски, руски или български, но някак си се разбирахме с жестове. Подариха ми и румънско флагче. 
- В Молдова посрещането от моите приятели - пациент с пулманална хиперония, семейството му, лекари и съмишленици , беше запомнящо се. Все едно се познаваме от цяла вечност. Надсловът беше НОРОК - молдовски тост, който пожелава да си здрав, да си щастлив, лек път и всичко най-хубаво което искаш да пожелаеш на човек само с едно НОРОК!
 
Колко Българи (подчертавам главното Б) знаят, че в столицата на Молдова има паметник, свързан с едно най-повратните събития в Руско-турската война 1876-1878 г. , а именно защитата на връх Шипка?
Признавам си, и аз не бях чувал. На това място през 1877 г. са набирани доброволци за българското опълчение, които под командването на ген. Столетов са удържали Шипка.
 
На паметника пише: “На българските опълченски дружини, сформирани в Кишинев през 1876-1877г. , които храбро се сражаваха заедно с руската и румънската армия за освобождението от турско робство”.
 
 -Киев ме изненада, признавам. Това не е град, който може да се види за ден или два. Трябва да поседиш дълго, за да разгледаш една малка част от това, което се предлага на пътешественика. Приятелите ми от украинската пациентска организация по пулмонална хипетония организираха националните телевизии да отразят мероприятието.
То финишира с внасяне в тяхното здравно министерство на писмо с искане да се осигури лечение за тази форма на болестта от която аз страдам , показвайки чрез моя поход, че има надежда да се живее нормално. 
 
- Велотурът стигна и до това да караш велосипед на Червения площад, което е уникално изживяване. Не се разказва такова усещане. Изпитва се. Затова го пожелавам на всеки от сърце. 
- Предстоят срещи с пациенти с пулмонална хипертония в Казан (град в Русия, столица на Татарстан), в Уфа ( град в Русия, столица на Башкирия), а за финал, и във Владивосток
 
Не мина и без няколко малки премеждия: смяна на гуми напр.?
- Никога не съм си и представял, че може да се минат толкова километри безаварийно. Предварителната подготовка на велосипеда от приятелите ми от Велоцентъра в Плевен беше безупречна, а при авария на пътя или сядаш и викаш “Невольооо” или се справяш сам. 
 
Засега всичко е наред, а премеждията са малки и поправими. Спуках гума в 2 поредни дни точно, когато започваше да вали, разпрах гума на стъкло, заших я, купих резервна за всеки случай тя пък беше дефектна, на бензиностанция отказаха да ми наглеждат велосипеда с багажа, затова просто го вързах с верига за да се върна 100 км назад нас топ да подменя дефектната гума. В същото време не спирах да мисля ще си намеря ли колелото и багажа.... 
 
Всъщност, това е част от пътешествието и се забавлявам. Ако е безаварийно, без дъжд, студ или комари и ако всяка вечер не ме болеше всяко мускулче и имаше истинска баня, а не къпане с бутилка, и ако дрехите ми не се доизсушаваха на тялото ми след пране, щеше да е скучно!!!.
 
Влезна и в новините  – още една възможност да се заостри вниманието към  хората с пулмонална хипертония.
- В България има много проблеми за пациентите в напреднал стадий на белодробно заболяване. 
 
Белодробните трансплантации са недостъпни за българи, а на здравният ни министър това не му е приоритет. Многократно в парламента от трибуната той заявяваше какво ще направи здравно министерство, за да реши проблема, а реално за година и 4 месеца няма нито един трансплантиран с бял дроб пациент, няма нито един подаден към Евротрансплант орган от България.
 
Проблемите се задълбочават. Пациентите за белодробна трансплантация в България умират и осъзнато заявявам, че Министерството на здравеопазването ги убива косвено с бездействие. Мисля, че тепърва по новините в България точно това предстои да говорим с моите съмишленици.
Кога да те чакаме обратно в родината?
- Живи и здрави, през септември ще се видим. 
 
 
Едно интервю на Светлана Желева
Прочетено 425 пъти Последна промяна от Сряда, 26 Юни 2019 11:04
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…