Г-н Иванов, какъв беше Вашият път в музиката? Кой повлия на него?

- Пътят ми в музиката започва естествено – в семейството. Първият ми учител беше моята майка, Красимира Иванова, която оформи основата на мисленето ми като музикант още от най-ранна възраст и с която работих до 18-тата си година. След това срещата със Султана Марковска се оказа решаваща – тя носи традицията на силната руска школа и в продължение на повече от десетилетие работихме интензивно върху детайла, звука и дисциплината, които стоят зад всяка сериозна интерпретация.

На 18 години дойдох във Виена, за да продължа обучението си при Олег Майсенберг – среда, която естествено разшири перспективата ми и постави работата ми в един много по-широк контекст.

Заедно с Вашия брат свирите, разкажете ни за нещата, които правите заедно... Има ли съперничество между вас, двамата?

- С брат ми не сме от музикантите, които постоянно търсят общи проекти, но когато се съберем на сцена, идеята е пределно ясна – да покажем ниво, което не прави компромиси.
През последните години имахме няколко такива концерта, в които фокусът беше именно върху това да се чуе разликата между повърхностното музициране и реалната работа с инструментa.

Разкажете ни за партньорството и с Мария Рамълчанова, Вашата съпруга. Какво я отличава от другите цигуларки?

- Партньорството ми с Мария е изградено върху много ясен принцип – равнопоставеност на сцената и пълна свобода в музикалното решение. Тя е музикант, който не избягва риска – напротив, често посяга към тежък и изискващ репертоар със спонтанност, която носи силно присъствие на сцената. В процеса на работа аз често структурирам програмите, но в самото изпълнение балансът е напълно равен – и точно това прави съвместната ни работа жива и непредвидима.

Разкажете ни повече за 2 събития, които предстоят: в края на април и през юни 2026 година. Това не са просто дати в календара Ви, както отбелязва Мария Рамълчанова, а ги сравнява като изключителни изяв, като музикален Еверест.

- В края на сезона в Ehrbar Saal предстоят последните два концерта от серията „KlavierTOTAL“ – „Schwarz & Weiß im Duett – Wenn zwei Brüder loslegen“ (26. Аpril 2026, 11ч.) и „Liszt und die Kunst der Technik – von Fingerübungen zu Feuerwerken“ (7. Juni 2026, 11ч.). Те са логично продължение на една линия, в която програмата не е просто подбор от произведения, а ясна концепция. Особено във втория концерт фокусът върху Лист поставя въпроса за техниката не като самоцел, а като средство за изразяване – нещо, което често се губи в съвременното пианистично мислене.

Информация за серията: https://kulturvereinamadeusite.com/klavier-total/
Онлайн билети: https://shop.eventjet.at/de/faf9c3d8-2d98-493c-89a3-b4f4a9cde160

Ако говорим за „музикален Еверест“, той не е конкретна дата, а дългосрочен проект – изпълнението на всички унгарски рапсодии на Франц Лист. Това е програма, която изисква не само физическа издръжливост, но и ясно изградена драматургия и разбиране за стила отвъд чисто виртуозното. Този проект ще продължи да се развива и ще бъде представен в различни концертни формати, включително отново в Ehrbar Saal през ноември 2026.

Как разпускате у дома- децата свирят, идвате от семейство на музиканти, вие сте музикално семейство, брат Ви също е изявен музикант, какъв друг предмет на разговори имате, освен музиката?

- Животът извън сцената е далеч по-непоказен, отколкото хората си представят. Денят преминава между организация, комуникация, записи, планиране на проекти – и разбира се, време със семейството. Имаме две деца, които вече вървят по своя път в музиката, но разговорите у дома не се въртят само около това. За мен важна част от баланса е шахът – занимание, което развивам активно през последните години и което по свой начин изисква същата концентрация, стратегическо мислене и търпение, каквито са необходими и в музиката.
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков