Кариерата ѝ започва в България в организацията „Зелени Балкани“, където участва в едни от най-успешните програми за възстановяване на лешояди и други птици. В момента живее в Австрия и работи в Национален парк Донау-Ауен, където се занимава с управление на голям международен природозащитен проект за опазването на островите по река Дунав.

Г-жа Кметова, откъде у Вас тази истинска любов към екологията? Като малка спасявахте ли различни животинки у дома или това чувство на съпричастност към природата и нейния свят се разви по-късно?

- Мисля, че моето кариерно развитие не е изненада за никой в семейството. С баща декан на Химическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и майка хуманен лекар, съвсем буквално израстнах в университета и пишех домашни сред газови и мас-спектрометри. Само че за разлика от родителите си, от малка имах явен афинитет към животните, който изригна в момента, в който се преместихме в къща с двор. Събирах гъсеници, тритони, скакалци, „помагах“ на патиците да мътят, ходех да доя козата на съседите. Вероятно ако не бях станала еколог, щях да бъда ветеринарен лекар.

Случайно в гимназията попаднах на обява за набиране на доброволци от Зелени Балкани - една от най-големите природозащитни организации в България. Енергията на буйните ми тийн години се канализира в палаткови лагери, опръстеняване на птици, теренни проучвания, спасяване на птици и постепенно от хоби и доброволстване, това логично продължи в начин на живот и професия.

Разкажете ни повече за акциите Ви по спасяване на лешояди? Какво не знаем за живота на лешоядите и защо те са толкова важни за природата?

- Лешоядите са изумителни птици и мога да говоря с тях с часове. Почти всеки знае, че са „санитарите“ на природата, но малко от нас знаят, че в Европа, в това число България, се срещат четири вида, които са много интересно специализирани и работят като екип специалисти в болница – хирург, анестиозиолог, сестра. Те не са устроени да ловуват и могат да се хранят само с вече умрели животни.

Дребничкият египетски лешояд събира късчета от трапезата на по-едрите лешояди. Белоглавият лешояд, с своята гола подвижна шия, може да пъхне цялата си глава в трупа и предпочита вътрешности и меки тъкани. Царственият черен лешояд с неговия масивен клюн е способен да къса мускули и сухожилия. А когато пиршеството за останалите е приключило, идва брадатият лешояд, който се храни с костите.

Причината лешоядите да не заболяват, е силно киселинното съдържание на стомаха, където загиват болестотворните бактерии и вируси. Точно тази особеност обаче ги прави много чувствителни към човешките отрови и дори лекарства (диклофенакът, използван за лечение на ревматизъм, е смъртоносен и в много малки концентрации).
За съжаление основно човешката жестокост – бракониерство, отравяне, безпокойство – е причината някои от тези видове да са изчезнали от България или да са критично застрашени.

Австрия е един от вдъхновителите за програмите за въстановяване на лешоядите в България – тук има безценен и успешен опит с възстановане на брадатия лешояд. Имаме и съвсем пряка връзка - Алпите се посещават както от белоглави, така и от черни лешояди, освободени в България и аз лично съм намирала „наша“ птица, която почиваше на поляна до Мистелхбах.

Как може да се изчити лошия им образ- на немски има израз - като лешояда (wie die Geier). Акулата, скакалецът и лешоядът са трите образа, които се употребяват метафорично в Австрия за финансовата сфера напр.

- Те са неразделна част от културата на всички континенти – ще ги откриете на обелиските в Египет, на въздушните погребения в Индия, във възхищението към полета на кондора в Америка. В Африка те са единствените птици, които отнесли посланието на човека към боговете, без да се страхуват от палещото слънце. Интересно какво се е счупило в Европа, за да говорим за тях с такава неприязън.

Единственото, което можем да направим за изчистването на печалния им образ, е да разказваме за тях и за мястото им в екосистемите, а от човешка гледна точка и санитарните „услуги“, с които предотвратяват разпостранението на заболявания по домашни и диви животни.

Имате и детски книжки на тази тема "Завръщънето на лещоядите". Откъде могат да се закупят?
- Само да отбележа: Зелени Балкани има няколко книжки за деца, които са свободни за сваляне в pdf формат, мои са две от тях – за прилепа Дарки и за червеногушото гъсе Брент. За брадатия лешояд и делфините не са с мои илюстрации, аз имам едно детско табло за лешояди, но не знам дали го имаме в pdf. 

Сега участвате в различни проекти, свързани с р. Дунав. Разкажете ни повече за тях. Какво е за Вас р.Дунав?

- Аз съм родом от Габрово и съм живяла основно в Пловдив, Дунав видях за първи път като част от експедиция на Зелени Балкани за картиране на гнездящите по островите птици. Тогава и през ум не ми е минавало, че някога ще работя за тази могъща река. Когато се преместих в Австрия ми попадна обява за работа в национален парк Донау-Ауен. Явих се основно заради администратвния си опит в управлението на международни проекти, с мисълта, че птиците са първа и основна моя любов.

Само че да обикнеш Дунав не е трудно – това е една изключителна река, която разделя и обединява от дълбока древност, свързва толкова различни култури и въпреки целият човешки натиск – корапоблаване, водовземания, корекции на коритото, водоелектроцентрали, изсичания и замърсяване, остава зелената нишка и белият дроб, който свързва Централна Европа с Черно море. Впечатляващо е как природата продължава да удържа своите малки битки с цивилизацията и приютява редки растения и животни на своите пясъчни коси, чакълени островчета и остатъци от заливни гори. Иначе реката е символ не само на постоянна промяна, но и някак на цел и посока.

Какви са темите на дневния ред на р.Дунав? Какво прави Австрия, и в частност градът Виена за опазване богатството на р.Дунав?
- Основните проблеми на Дунав са свързани с корекциите на коритото, които нарушават морфологичния и хидрологичния баланс на реката. С прости думи, нашите дейности променят значително естествените режими на реката – естественото оформяне на бреговете и речното дъно, нормалният ритъм на високи и ниски води, достъпът на водата до заливните гори и подпочвените води през многобройни меандри, ръкави, затони и блата. Това влияе и на растителния и животински свят.

Дунав естествено се разделя на горен, среден и долен, които в отделните участъци различни проблеми са най-остри. Горен Дунав е най-силно повлиян от корекции и ВЕЦове, без адекватна възможност за миграция на рибите по течението и спиране движението на седиментите. Липсата на материал, който да достигне до Черно море всъщност исторически повлиява на формирането на цялата Делта. Среден Дунав е също силно засегнат от корекции за корабоплаване, а в Долен Дунав се появава и силно разпространение на инвазивни видове.

Виена е неразривно свързана с Дунав – участъкът между Виена и Братислава е единият от два „свободно течащи“ участъка на реката в Астрия (макар отново заключен между два ВЕЦа). Самият Национален парк Донау-Ауен е възникнал при опит за изграждане на ВЕЦ на Хайнбург, срещнал яростна съпротива и физическа блокада от хора, бранещи с телата си последните остатъци от заливните гори от багерите.

Днес това е Национален парк, чиито план за управление залага на възстановяване и подкрепа на естествените процеси, тук основното мото е „нека реката да свърши работата“. Друго любопитно изключение за Австрия е, че една от трите цели на националната компания, отговорна за корабоплаването – viadonau, е да опазва и възстановява реката, като инвестира свои средства в проекти и инициативи.

Били сте командировани в Танзания за участие в световен форум за водите и Вашето участие е било специално предложено и осигурено от австрийското правителство. Какви послания прозвучаха от този форум?

- Бях на Конференцията на страните на Конвенцията на влажните зони (Рамсарска конвенция) в Зимбабве. В Конвенцията членуват 172 държави, които са се ангажирали да опазват повече от 2500 влажни зони с особено значение – реки, езера, морски брегове. Поканата да се включа като експерт в австрийската делегация дойде заради активното ми участие в подогтовката на т.нар. Рамсарска регионална инициатива Danube WILDisland като механизъм за международно сътрудничество за опазване на дунавските острови като символ на динамика и екологичен коридор по реката.

Участието ми даде изключителен опит като наблюдател. Макар Конвенцията да е сравнително мек инструмен (нарушаването й води основно до репутационни щети), определянето на приоритетите, приемането на различните резолюции и стратегическо планиране напълно отразяват съвременните геополитически сблъсъци и е изключително интересно да се наблюдава отстрани.

От локални териториални диспути до сериозните съвременни конфликти – Украйна, Палестина, всичко това дава отражение и върху процесът на коване на политика дори по отношение на опазването на околната среда и влажните зони. Действително, продължаващата загуба и влошаване на състоянието на влажните зони, комбинирано с климатичните промени, бяха сред основните обсъждани предизвикателства. Това неминуемо ще се отрази на качеството на живота на хората, включително и достъпа до питейна вода.

Има ли проект върху който искате да работите, нещо като мечта- напр. белите мечки, езерата...

- Интересен въпрос, но не бих могла да отговоря. Проектите за възстановяване на лешоядите определено ми бяха на сърце, защото сравнително бързо, в рамките на няколко десетилетия (това за природата е доста бързо), доведоха до видими резултати – ако днес се разхождам в Сините камъни или Врачански Балкан, почти сигурно е, че ще видя реещи се лешояди и ще знам, че съм била част от най-най-първите освобождавания, когато ги нямаше изобщо.

Сега харесвам и Дунавския проект, по който работя, защото залага промяна в много голям мащаб – подобряване състоянието на 34 острова и близо 1400 ха заливни гори. Изобщо, харесва ми, когато има видима промяна, а не само стратегии и голи обещания, когато работя в шарен и международен екип. Заради деца и семейство не мога да си представя на този етап да замина да работя за опазването на лешоядите в Индия или Южна Африка например, макар че би било страхотно.

Изненадва ли колко много хора стават все по-съпричастни към темата екология и към нуждите на животните и растения? Достатъчни ли са техните усилия или трябва ли още?

- Нужни са усилията на всички ни, не само като граждани, а като икономика – да разберем, че краткосрочната печалба и постоянния растеж и свръхконсумация имат много по-дългосрочни последствия. Въпреки апокалиптичните прогнози за промяна на климата и загуба на биоразнообразие, продължавам да вярвам и се надявам, че промяна е възможна, доказателство е и моята работа.

Обичам да работя и с деца, дори когато имат абсолютно различни интереси – ако растем с мисъл и уважение към другия, не се възприемаме като върха на пирамидата, а по-скоро като едно от зъбните колела, смятам, че можем да живеем по-близо до природата.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков