Историк, собственик на туристическа фирма www.Lyubatours.com; прави необичайни пътувания по света.

Юри, какво е да си обиколил всички страни, цялото земно кълбо и то още преди да навършиш 40 години? 

- Всъщност, още не съм ги обиколил. Остава ми Северна Корея, която все още е затворена. Не ме питайте колко са държавите по света - вече не броя, защото съм ги видял всичките, без една). И съжалявам, че не посетих Северна Корея когато имах възможност през далечната 2012 година (тогава бях твърде млад и Южна Корея ми се стори по-интересна); а през февруари 2020 също имах потвърден тур, но тогава за буквално един-два дена не се получи - но пък ако се бе получило, щях най-вероятно да заседна в Северна Корея когато тя се затвори заради ковид пандемията - и сигурно още щях да съм заключен там! Така, че не съжалявам.

Иначе чувството е интересно. Мога да намеря общ език с всеки на планетата като му разкажа истории от страната му. Чувството е и малко странно, защото идеята ми бе да посетя всичко по света за да намеря идеалното място за живот. А всъщност се оказа, че то май не съществува.

Къде се чувстваш най-добре, затова ли избра Киргизстан, където живееш в момента?

- Киргизстан ми бе на сърцето преди около 5-10 години. Планините са разкошни - сурови, красиви. Киселото мляко е все още кисело. Храната е вкусна. Но нещо се промени - не знам дали в Киргизстан или в нас със съпругата ми. Всъщност аз имам докторат по история на централна Азия; Киргизстан е (или по-скоро беше) най-свободната страна в региона. Но не съм щастлив - хората тук са станали много нервни и егоистични. Освен това ме безпокои политическото развитие в региона. Имаше надежда - и Киргизстан ми се струваше като свободна държава (в момент беше по-свободна от България!), но това време отмина.

Иначе мисля се чувстваме най-щастливи на Азорите. Прекрасна, дори неземно красива природа. Но с жена ми ни безпокои влагата и дъжда почти всеки ден, както съседството с активни вулкани. Затова засега не смятаме да се местим там.

Какво ще правиш като остарееш? Казваме: като се пенсионирам ще отида на Камино например, ще посетя тази и тази страна, а ти...

- Ще стана фермер, най-вероятно. Ще чета още повече книги (чета стотици книги всяка година), може би най-сетне ще напиша книга. И ще правя сайдер от ябълки. Всъщност това това е една от причините да обикна Киргизстан толкова много навремето - ябълките. Планините Тян Шан са родината на ябълките. Все още имаме ябълкова градина там.

Кога се роди у теб тази страст за пътуване? Каква роля изигра баща ти затова?

- Родителите ми имаха голяма роля в това да пътувам - все пак още на 28 дни съм бил, когато сме отишли за пръв път на Черноморието (доста дълго пътуване в августовската жега, от София до Дуранкулак!). С тях свикнах да съм в кола и да спя на нови места. Но бързо ги задминах, особено майка ми, която бе доста консервативна. Обичаше да стои по две седмици в някои град и да посещава всеки възможен музей. Тя си замина доста рано, но и с нея имахме интересни пътувания.

А с баща ми прекосихме Япония два пъти, Монголия, Сибир, дори беше с мен в Африка. Той обиколи много държави и съм щастлив, че му показах този широк свят. Жалко, че почина малко преди да види внука си.

Ще ми е интересно дали синът ми ще обича да пътува - на година и половина вече има 21 посетени държави, с над 50 полета. На мен ми отне много години да прекося екватора и полярния кръг - а той това направи за няма и три месеца след като се роди. Ще ми е по-интересно каква роля ние ще имаме в евентуалната му страст за пътуване!

Как сега гледаш на България?

- С почуда! България има и силни и слаби страни. Винаги ни е интересно да я сравняваме с други места. По красота я слагам около 40 място - след доста държави от Южна Америка, Азия, Африка и Европа - но преди много други държави. И да, обиколил съм всичко в България. До последното село и паланка. Малко места ми липсват. Може би северното Черноморие, където израснах.

Горд съм да се нарека българин когато пътувам по света. Никой не ме гледа лошо (с изключение на няколко западно европейски държави, където винаги се изненадват, че съм българин, а не холандец например). Но из Африка, Южна Америка, Азия, дори Австралия и Северна Америка - навсякъде се радват, че съм българин. А в Украйна и Молдова, в българските общности, бях още по-горд да съм българин - там беше най-вкусната българска храна, която съм ял някога (с изключение на тази, която баба ми готвеше докато бях малък).

Как пътуванията те променят? Кога забеляза някаква промяна в теб?

- Промениха ме - първо станах по-любопитен, след това станах по-спокоен. Вече не бързам за никъде - постигнах мечтата си и сега се наслаждавам на живота. И винаги ми е интересно когато чета коментари от типа на “той е бил само за два дни в тази държава, а си мисли, че е видял всичко”. За два дена може да се види повече отколкото за два месеца - ако знаеш какво търсиш. Иначе нито за два дена, нито за два месеца един турист ще се превърне в местен жител.

В някои места дори два часа са много. Ако видя, че е интересно, че има нещо любопитно, се връщам отново. И отново. Така се влюбих в много държави. И със сигурност за два дена човек може да види повече отколкото ако въобще не пътува.

Като най-добър град за живеене в света за 2025 година бе обявен Копенхаген, според последната класация на Economist Intelligence Unit (EIU). Какво се случва в Скандинавските страни, че печелят преднина пред Виена? А какво мислиш за такива класации?

- Такива класации са ми странни. Преди може би 17 години, когато посетих Виена за пръв път - след една година във Финландия и Швеция - ми беше странно как може този забързан и намусен град да бъде номер едно. Когато посетих Виена миналия месец /2025 г./, вече с малкия ни син, се изненадах още повече. В Скандинавия е много лесно да се живее с малко дете. Дори малки неща като стаи за смяна на памперси и бутони за отваряне на врата - правят живота много по-лесен! Затова и строим къща в Скандинавия.

Коментари от типа на “музиката е част от живота във Виена” са ми смешни. Музиката е част от живота на почти всеки в Ямайка, Кабо Верде и Уганда, където ритъма на живот наистина се определя от ритъма на музиката - която кънти отвсякъде. Във Виена е тихо.

С какво се занимаваш в момента?

- С туризъм - все още правим страхотни турове, предимно за американци, до невероятни кътчета по света. Малки групи, хубави хотели, но места, които малко туристи посещават. Опитвам се да ги убедя, че светът не е опасен. Или по-скоро не е по-опасен от собствената им държава. Засега успявам.

Как се виждаш след 10 години?

- Посетил още по-интересни и необичайни места като остров Света Елена, Тристан да Куня, и къде ли не още - но със семейството си. Може би бих се върнал като преподавател в университет. И с най-голямо удоволствие бих станал фермер.

Какви са твоите прогнози за света, а кои нови места ще излезнат на картата като туристически?

- Аз не съм голям оптимист - затова и строим къща на отдалечен остров (няма да казвам къде, хаха!). Това е план Б. План А е разбира се Европа. Но невинаги нещата вървят към добро. Затова и бягаме от Централна Азия, която според мен е доста близо до доста потенциални конфликти.

За туризма - съветът ми към всички е да не отлагат. Кой знае какво ще се случи утре. Светът е изумително красив и разнообразен. Сетих се и за японската поговорка, че четири дни пътешествие ще доведат до четиридесет години спомени - не е важно колко е дълго едно пътуване! Дори един единствен ден може да е незабравим. Няма да видите всичко, дори всеки ден през живота си да сте на път.
А следващи дестинации - нямам никаква идея. Вече престанах да следя списания и класации. Където и да отидете няма да сгрешите.

Пътуваш по света с твоята прекрасна съпруга и бебче. Каква е рецептата за щастие? Каква е промяната: да пътуваш сам и това с фамилията?

- Да пътувам сам е доста изтощително, защото всяка минута е ценна - има толкова неща за гледане. А със семейството е съвсем различно - избираме полети, които съвпадат с времето за сън на малкия; избягваме дълги полети. Правим много спирки. Спим в красиви хотели, където малкия може да тича след котки, кучета и кокошки, или да плува в басейн. И да го гледам как расте щастлив, опознавайки света, това ме прави щастлив също.

Иначе ме съмнява дали бих тръгнал отново на път като преди. Например по разни луди зимни, ледени пътища в Якутия и Чукотка - да, преди малкия Ясен да се роди, със съпругата ми (и баща ми) имахме много шеметни пътувания. Например, точно преди Ковид прекосихме Сибир, 25,000 километра по невероятни зимни, ледени пътища. Три месеца с температури от -30 до -54 - всеки ден. Това, никога повече! Но може би ще обиколим Аржентина и Чили с кола.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков