на Софийския университет “Св. Климент Охридски” - бакалавър “Връзки с обществеността” и магистър “Онлайн журналистика”. Работила е три години във в. “Труд” като репортер и редактор и също толкова като онлайн редактор в Дарик радио. От три години е в БТА, където към момента е отговорен редактор.

Йоана, разкажи ни за твоя път в журналистиката, за опита ти в медиите, с медиите?

- Журналистиката ме намери сама. Дълго се чудих какво друго мога - освен да пиша правилно, и какво друго обичам - освен да чета. Представих си се като редактор в някое издателство и реших, че филологията е пътят ми. Явих се на приемния изпит във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет по-скоро от любопитство. Взех, че изкарах доста добър резултат… И после нещата се случиха сякаш от само себе си.

Изискването за задължителна практика през лятото ме отведе в редакцията на тогавашния в. “Преса”. От първата си седмица там се влюбих. Хареса ми динамиката, атмосферата, срещата с интересни и пъстри хора. Хареса ми, че всеки ден там е различен. Стажът тогава ми показа, че може да си журналист без непременно да си на екран; и че журналистиката е занаят, в началото на който е съвсем достатъчно да си просто грамотен и любопитен.

Истинското ми журналистическо занаятчийско “училище” обаче беше електронното издание на в. “Труд”. Там попаднах на страхотни професионалисти, които ми подариха и занаята, и любовта към него.

Тази любов след това “разцъфна” в Дарик радио. Там имах едно солидно и здраво журналистическо рамо, което ми посочваше посоките и пътищата, но едновременно с това ми даваше пълна свобода - така че да придобия увереност, че вече не съм съвсем “чирак”, а отивам към “калфа”.

Кратко, но пълноценно време изкарах и в сайтовете “BG VOICE” (където са първи път се срещнах с българската журналистика зад граница) и Dir.bg - където също срещнах страхотни колеги, отдадени професионалисти. 

В Българската телеграфна агенция любовта към занаята ми “узря” - на седмата ми година трудов стаж. В навечерието на деветата - продължава да “зрее”.

Не се чувствам “майстор”, но се чувствам на мястото си.

Какво е да работиш в БТА и още повече в Дирекция “БГ свят”?

- Както казах, БТА е мястото, където любовта ми към журналистиката “узря”, а Дирекцията “Български медии и общности зад граница” (БГ Свят) осмисли работата и дори делника ми. 

БТА е на първо място институция, на второ - най-старата българска медия. Двете неща са ужасно задължаващи. В същото време носят едно сладко чувство на гордост и удовлетворение, което не бях изпитвала по-рано.

“БГ Свят” е възможност да работя с цел и мисия. Възможност да срещна невероятни, цветни и различни хора - хора на изкуството, науката и културата. И ако по-голямата част от журналистическата работа е свързана с това да се отрази събитие, то работата в “БГ Свят” дава възможност новините да се “персонализират”. Често отразяваме не просто събития, а прекрасни неща, които са постигнали и постигат сънародници зад граница. Сънародници, голяма част от които са не просто “обект на репортаж”, а често стават наши приятели.

Как се чувстваш да отговаряш за медиите зад граница, а също да анонсираш, редактираш и пускаш такъв медиен трафик, който идва от повече от 34 медии зад граница?

- Чувствам отговорност. На първо място: отговорност пред себе си - защото приемам работата ни в “БГ Свят” като мисия. 

От една страна ние се опитваме да сме (вярвам, че го постигаме) медиатори - между българите тук и тези, избрали други страни; между всички българи в чужбина; дори в някакъв смисъл между българите в чужбина и институциите в България. От друга страна, вярвам, че с всекидневната си работа ние в “БГ Свят” успяваме да покажем колко инициативни наши сънародници зад граница пазят и разпространяват културата и езика ни по света.

Тук нашата мисия в “БГ Свят” се среща с вашата - с тази на журналистите от български медии в чужбина. 

Така че на второ място чувствам отговорност и благодарност пред вас: всички вас, които ни се доверявате, които ни помагате и които ни припознавате като съмишленици, а не като конкуренти.

Сайтът на БТА изглежда много по-различен така, с тези медийни новини. Кои са най-големите предизвикателства пред теб, а също и в журналистиката?

- Най-големите предизвикателства в българската журналистика, според мен, са свързани с отразяването на “добри” новини. 

В България за “добра” новина се смята, че лекари са спасили някого или че органи на реда са заловили престъпник. Еталонът за “добро” заглавие е “Лекари помогнаха…”. Това не само не е добра новина. Това изобщо не би трябвало да е новина! Сякаш да започнем колегиално да пишем един за друг: “Журналисти отразиха…”. Това е работа, някои го наричат призвание - на лекарите да помагат, на журналистите да отразяват и т.н. 

Може би ще прозвучи нескромно, съжалявам, но смятам, че наистина добрите новини са в рубриката “БГ Свят”, а също и в българските медии зад граница.

Предизвикателствата пред мен са свързани с откриването на вдъхновяващи истории. Обичам да ги търся и да ги разказвам!

Какво още искаш да се случи в този новинарски поток?

- Освен истински добри новини, “имам (още) една мечта” - новинарският поток в България да не звучи като махленски спор. За съжаление, това не е отговорност на журналистите, а на политическия елит. Има една приказка, сещате се, “магаре застанало, магаре излезнало”. 

Журналистите, също като лекарите, просто отразяват случващото се, т.е. просто си вършат работата, заради което често отнасят определения като “мисирки” и т.н..

Как се подготвя една Световна среща на българските медии зад граница?

- В екип, с много любов и търпение. Изключително ценна по отношение на медийната среща е топлата ни връзка с всички колеги зад граница.

Как се виждаш след 10 години в журналистиката?

На мястото си - където и да е то. Животът ми винаги сам ми е показвал пътя. Вярвам, че и занапред ще бъде така.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков