Той споделя пред нашия сайт какво са за него Виена, БКИ "Дом Витгенщайн" и творчески проекти, свързани с австрийската обществена телевизия ORF.
Г-н Тошев, какво е за вас Виена?
- Красив, добре функциониращ град с много култура, гостоприемни хора, средище на различни националности, култури, езици. Зелен град, с паркове и места, в които можеш да почиваш пълноценно. Град, в който бих могъл да остарея.
Защо държите повечето от Вашите продукции да бъдат презентирани и в австрийската столица?
- Не е някаква поставена цел. Така се случва през годините. Още от 90-те години с трупата на Възкресия Вихърова като студент, та до днес с филмите и книгите, които създавам.
БКИ "Дом Витгенщайн" има ли специално значение за Вас?
- Това е най-добрият български културен институт като база. Къщата на Витгенщайн, неговата личност са културен феномен и интересът към тях с годините не намалява. Вярвам, че всички сме длъжници още на хората, които правят възможно тази къща да бъде българска собственост – проф. Чудомир Начев, Людмила Живкова. Светлин Русев. Самата обстановка в къщата е специална. Има какво да се желае още откъм поддръжка и реставрация, защото архитектурно и като дизайн тази къща е уникат.
С кои филми за наши сънародници от Виена се гордеете - напр. филма за Стоимен Стоилов, за Соня Йончева, който бе излъчен преди 6-7 години?
- Скъп ми е всеки филм и герой, на който се посвещавам. Обичам да показвам и разказвам забележителни българи, които отдавна са прескочили граници и с таланта си работят за доброто име на България. Вие споменавате двама от многото световни българи, които са ме вдъхновили. Бих добавил Кристо, Васко Василев.
По ORF ще имате свое предаване или ще бъдат излъчвани периодично Ваши продукции? Кога стартирате и какво предстои?
- Част съм от международен екип, който снима документална поредица за държавната телевизия на Австрия. Все още не мога да разкривам подробности, но ви уверявам, че ще бъде интересно да ви срещна с няколко българи в Австрия.
Още Виенски мечти? Над какво свързано с Виена работите в момента?
- Засега е само тази поредица, в която аз правя два епизода. Много приятно, леко и професионално се работи с австрийските колеги.
Доведохте майка си да празнувате във Виена 90-тия й рожден ден. С какво Виена успя да я очарова?
- Майка ми няколко пъти е била във Виена и тя обича този град заради културата и парковете. Виена е лесен и хуманен град, помислено е за всички възрасти. Едно капучино и щрудел във виенско кафене е истинско удоволствие.
Как Ви остава време - пишете, снимате, презентирате, работите в БТВ, как преценявате на кой проект да дадете приоритет?
- Професията ми е динамична. Понякога греша в избор на приоритетен проект, но съм щастлив, че имам шанса да работя и извън България, да общувам с колеги от други страни, да сравнявам. Всичко е въпрос на добра организация, любопитство и добро планиране. Засега успявам!
Как преценявате феномена на завистта в творческия свят?
- Имаше периоди, в които се ядосвах, но съм го приел за „необходимо зло“. Не изпитвам подобно чувство, защото съм убеден, че вместо да завиждам, трябва да вкарам енергия, да уча , за да бъда добър в нещата, които правя. А съм и толкова много зает, че нямам време за глупости. Завиждат бездарниците, както казва Кокто. Другите – работят.
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков
