sanusetsalvus.com

Неделя, Мар 26 2023

Съветник

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Тайната на Рим, българите в Австрия Снимки: Личен архив Явора Стоилова

Едно ФБ есе на Явора Стоилова, поетеса, оперна певица и праплеменница на големия български поет Пейо Яворов.

Каква е, всъщност, тайната на Рим, за която говорят всички чужденци, преминали през него? Тя не е само в древните руини на една цивилизация, потънала в хладния размисъл на камъка, отвъд шумотевицата на съвременния свят...

Не е и в изящните форми на бароковите фонтани или във величието на храмовете.

Нито е единствено в сградата на Колизея със заглъхналите крясъци на мъчениците, разкъсани от лъвове, днес заменени с десетки гладни котки, нахвърлили се на случайно подхвърлените парчета месо.

Толкова много камък има в Рим, че сякаш растенията не достигат, за да отразят смяната на сезоните... Но така е само на пръв поглед, защото в сърцето на вечния град са стаени тайнствените му градини, разцъфващи в лилаво, цикламено, розово и бяло - в образа на познати и непознати видове цветя...

"Видя ли тайната на Рим?" - попита ме кръстницата ми Лиляна, дъщеря на скулптора Андрей Николов, която живееше или по- скоро умираше от рак във вечния град. От жената в снимката, съхранена в семейния ни албум не беше останало почти нищо.

А тя беше красив спомен от детството ми, облечена в дългата си бяла като облак рокля. И зад нея в снимката, като в магическо огледало, се отразяваше портретът й, току- що завършен от баща ми Васил Стоилов... Временност и вечност...

Петнайсет години по- късно същата, но друга жена, свита под одеялото на болнично легло, беше скрила

в смешна синя шапчица оголялата си от химиотерапията глава.

"Знаеш ли, Яворче, -

каза ми тя - всеки ден гледам през прозореца с лявото си, още виждащо око. То е единственото нещо в мен, което не ме боли и съм много благодарна на Бог, че ми го остави невредимо! Докато виждаме ни има на този свят... Разгледай Тайната на Рим и ще ме разбереш!"

Реших да го направя, въпреки че в този град имаше толкова по- важни неща за гледане, а и работата над гласа ми в Консерваторията не ми оставяше много свободно време.

"Но каква е тази тайна на Рим?" - ще се попитате вие. Имайте търпение! Ще ви я разбуля малко по малко, както се случи и с мен.

Дълго време се лутах в една от прочутите портокалови градини на Рим, преди да открия площад "Малтийски кавалери" на хълма "Авентин", най- южният от седемте хълма на града. Познах търсеното място по неголямата опашка, която се извиваше пред него. Изчаках търпеливо реда си пред една врата на Малтийския дворец.

Хората пред мен, един след друг се взираха в нещо и се смееха тихичко.

Най- после дойде и моят ред, и аз застанах изумена пред прочутата тайна на Рим. Защото тази многоочаквана тайна беше просто една ключалка като око, вгледано през времената в многопластовия образ на Рим...

С него видях една пътека, която беше самотен път, минаващ между чимширите, руините, ренесансовите сгради, за да достигне до величествения купол на "Сан Пиетро", проектиран от Микеланджело... Красотата на Рим се сливаше със сиянието на залеза, сякаш нарочно избран от мен, за да подчертае безсмъртието на този град, преживял толкова залези в своята история и толкова изгреви, в които отново и отново е възкръсвал...

Животът на Рим, познатият и непознатият, ме изпълваше с шепота на тайните си, но най- вече със силата на многоликия си живот... Чувах гласовете на миналото, пробудени във вековните камъни, но и бълбукането на водата във фонтаните и този нестихващ звук на канцонетите в съпровод на китари, излитащ към синьото южно небе... Песента на живота - ритъмът й, огнените й, непрестанно променящи се мелодии...

"Да, животът..." - прошепна кръстницата ми Лиляна Николова, вгледана в прозореца на болничната стая с още виждащото си око, сякаш, уловило в един последен миг тайнствената сила на живота...