All for Joomla All for Webmasters
Живка Ролева: В Австрия се чувствам много добре, все едно съм у дома
Нашата сънародничка за нещата от живота, за работата в Гьотцис и за победите към които се стреми.
Живка Ролева (39) е родена в Коми, иначе е от Казанлък. Кара камион в Гьотцис, където живее и работи със семейството си и двете си деца. Тя спечели последния сезон на предаването по btv " Фермата" като грабна бона за 100 хил. лв. Това бе и поводът да се свържем с нея. 
 
Г-жо Ролева, защо Австрия, и защо точно Götzis,Тирол избрахте? Виена не бе ли по-добре от гледна точка на удобство, или Тирол повече Ви напомня за природата на Коми?
- Гьотцис е във Форарлберг и не аз избрах него, той избра мен.
 
Сестра ми и майка ми живеят тук  от 20 години, идвала съм на гости много пъти през годините, но никога не съм си и помисляла да оставам. През 2010 г. си купихме къща в България с мъжа ми и започнаха ремонти и обзавеждане. Беше много скъпо и с българските заплати - много трудно.
 
През 2013  г. дойдох на гости в Австрия и ми предложиха работа, първо уж за 3 месеца, после реших да остана още 3. С учудване установявих, че в Австрия е много по-лесно да живее човек, отколкото българинът в България. 
 
Щастлива ли сте в Австрия?На какво Ви научи алпийската страна?Какви митове развенча?
-В Австрия съм много щастлива, щастието ми е пълно, защото съм тук със семейството си. В Австрия се чувствам много добре и в къщи, дълги години търсих отговор на въпроса,, Защо"? 
 
Скоро мисля, че го намерих. В Австрия се чувствам значима. Без значение къде отида, в заведение, на работа, в някоя институция или шофирам, усещам че съм значима. Никой никога не ме е обидил, пренебрегнал, напротив.
 
Навсякъде ме посрещат с усмивка, питат ме как могат да ми помогнат, и когато на доброто отношение отвърнеш с добро, вратите навсякъде са отворени. 
 
Карате висопланински камион, какво е усещането жена за волана на такава огромна машина?Лесно ли си намерихте работа?
-Карането на камион в Австрия от жена не е нещо ново и не прави впечатление. Аз обичам работа си, и се чувствам прекрасно зад волана.
 
Интересно дори за мен самата беше, че с книжка на 1 месец и без никакъв опит получих веднага работа. В сферата на транспорта има много работа и недостиг на персонал, това ми дава поле на огромен избор. 
 
Вие сте победител в последния сезон на предаването "Фермата" по btv.Популярността харесва ли Ви, тежи ли Ви? В Австрия и България по различен начин гледат на известността, съгласна ли сте? 
- Излизайки от " Фермата", бях много изненадана от факта, че където и да отида непознати за мен хора се обръщат, търсят контакт и искат да говорят с мен.
 
Знаех, че ще бъда разпознавана, но изобщо не мислех че ще е почти от всеки срещнат. Аз влязох в предаването не заради популярността. Скромен човек съм и не ми харесва това, че почти всички в България ме разпознават. 
 
Австрия ми показа, че всички сме равни, няма значение къде си роден, какво ти е семейното положение, колко голяма е банковата сметка, ние сме равни и е много хубаво да е така.
 
В България понякога всички тези изброени неща дават лъжливо право на притежателя им да си помисли, че е нещо повече от другите. Това не ми харесва, и аз винаги съм бягала от самочувствие, градено на базата на материални придобивки.
 
Когато в България ме срещнат хора и искат да се снимат с мен, колкото и странно да звучи,  изпитвам неудобство, защо не съм нищо повече от тях. 
 
Какви са Вашите съвети за успех в живота?
- Моята житейска философия е много простичка, правя това и се държа с хората така, както искам те да се държат с мен. 
 
Ако мога да помогна на някого, винаги го правя, не заради човека, а заради себе си. Убедена съм, че правейки добро и помагайки на другия, вселената, Бога или равновесието ни го връща умножено.
 
Вярвам в силата на положително мислене. Човек каквото мисли, това му се случва, каквото дава, това и получава,затова избирам щастието, любовта, положителни емоции. 
 
Как живее българската общност в района, в който сте?
- Българската общност във Форарлберг е голяма и много цветна.
 
Динамичният начин на живот, и грижата за семейството не ми оставят много време за срещи със сънародници, но затова пък редките срещи са толкова чакани и хубави.
 
Преди пандемията, дейни хора от общността организираха всяка седмица народни танци, барбекю на езерото Бодензе, но... За момента е невъзможно да се съберем отново заедно, надявам се скоро срещите да бъдат възможни.
 
Едно интервю на Светлана Желева
 

 
 
 

 

Прочетено 738 пъти Последна промяна от Вторник, 11 Януари 2022 16:03
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…