All for Joomla All for Webmasters
Тишината теменужена
Мара Белчева и срещата й с Учителя. 
Мара Белчева (по баща Хаджиангелова) е родена в Севлиево на 8.9.1868 г. Завършва гимназия във Велико Търново и продължава образованието си във Виена. Учителства в Русе и в София. 
 
През 1886 г. се омъжва за Христо Белчев. През 1891 г. съпругът й , министър на финансите в правителството на Стамболов е убит в центъра на София. Младата вдовица е поканена за придворна дама в двореца. По-късно заминава за Женева, където продължава да учи.
 
През 1903 г. среща Пенчо Славейков и става негова спътница до края на живота му през 1912 г.
Пътува много, пише, превежда и редактира. 
 
По време на войните е милосърдна сестра.
 
Една от основателките на Клуба на българските писателки през 1930 г.
На 23 април 1925 г. Мара Белчева за първи път прекрачва прага на ул. „Опълченска” 66, къщата в която живее Учителя Петър Дънов.
 
През 1930 г. се премества да живее на Изгрева. Лятото на 1931 г. и на 1932 г. е с Братството и Учителя на Седемте рилски езера.
След 1933 г. се усамотява до края на живота си.
 
Умира на 16 март 1937 г. в София.
 
Томчетата с поезия, проза и преводи на Мара Белчева можете да закупите от издателство ”Кибеа”-София. 
                Първа среща с Учителя (издателство ”Бялото Братство”)
( ръкописен спомен на Мара Белчева)
Светлият четвъртък, 23 април 1925 г.
Вървя, не зная де отивам.Нозете ми ме водят.Ето ме пред тихия, благ дом на Учителя.Влечеше ме там отдавна. Но все не смеех, както и много други, за да не предизвикаме стражата отсреща и току до тоя дом, под една и съща стряха , е домът на един червен комунист.
 
Чакам реда си в двора. Градинката ме среща с новата си премяна.Сред нея кошер пчели сякаш в знойните великденски лъчи. Пристига един брат – още един. Говорим за мълчанието – за езика. Малко думи като вдъхновение, милосърдие възбуждат вибрации, които стигат до Божиите души. Мълчанието има някога по-силни вибрации, когато във всяка клетка бие сърце. 
 
Спомням си за Анатол Франс, който каза, че езикът най-добре изразява лъжата, която ласкае света, а не истината, от която се тъй нуждаем. 
Говорим и за починалите в храма „Св.Неделя”. Техните души като откупна жертва ще се възземат по-нагоре. На ония, които не са били готови, близките им със скръбта си ще им помогнат.
 
Тука ме извикват при Учителя. Има отсянка от общата скръб по лицето му. Но как е тихо и приветливо при него. Друг мир владее тук. И веднъж през прага чувстваш всички най--мъчни въпроси разрешени. Иде ти да се върнеш, да не го безпокоиш. Но нещо по-силно те влече. Тъй леко се диша тук. Тялото вече се не сеща. То е само душа. И сякаш чувствам друг глас говори из мен- „Учителю, дойдох едва сега за празниците.”. Всяка думи кънти куха в това пропито с истина мълчание. Той знае вече всичко.
 
-Отидоха и ще отидат още много невинни жертви- рече той. Главните виновници на тая страшна катастрофа не са тука. Българите са най-жестокият народ, но техните комунисти, сравнително с другите, са най-добрите. Свещенниците като праведни души трябваше да предвидят това, което стана.
В същия този храм някога съм бил анатемосан. Защо? Загдето проповядвам учението на Любовта  ли? Бог е Любов. И както има въздух, който дишаме, така има Бог, когато се любим.
 
-Слънцето прониква през най-тясната междина. Отваряйте прозорците на вашата душа. Пръскайте и вие Любов. През нищото не се спирайте. Общественото мнение ще бъде първата голяма вълна. Докажете, че има Бог- втората. Промъквайте се през вълните. 
 
--Може ли засега Вашето учение да бъде приложено навсякъде?
 
--Семката не се дели. Само кога фиданките израснат, може да ги делите. 
 
--По същия начин, както учите Вие, да учим и ние? 
 
--Не, всеки индивидуално. За да се справим с неща и случки, трябва ни медиумът на природните закони. За истината –медиумът на разума. А за личните отношения – медиумът на Любовта. 
 
-Питам едного: Как би си набавил оръжие, ако те нападнеха няколко въоръжени лица, без да паднеш в плен? Той мълчи. – Ако имаш силна вяра, само като го погледнеш, те ще се вцепенят. И след като ги отминеш, върни им пак тяхната сила. А вашата вяра, знаеш ли на какво прилича? В
 
Америка има обуща, които струват само 1 долар, подметките им са от мукава. Затова, който има такива обуща, бърза да ги износи, докато е сухо, че щом падне дъжд, те се стопяват. Има ли щастие- има Бог, дойде ли скръб – няма Бог за вас.
 
-„Сатана, сатана е в църквата”, викал един държащ се за главата, бягайки навън от оная църковната катастрофа.- Усмихнат, той разправя това. И като гледах тази детска усмивка, като слушах тези мъдри негови съвети, питах се, как могат да хвърлят върху тая глава на флорентиски Омир, и то най-вече ония, които не го познават?
 
-- Учителю, казват, че Вам в други страни предлагали много по-добри условия за работа, отколкото в нашия злополучен край, но къде повече има нужда от Вас?
 
Той не ми отвърна, но в мълчанието му имаше повече, отколкото в най-силната човешка душа. Мълчанието му говореше с Бога. 
Прочетено 82 пъти Последна промяна от Събота, 04 Май 2019 20:58
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…