All for Joomla All for Webmasters
„Ятрогения или освобождаваща психотерапия"
Книга на проф. д-р Никола Шипковенски най-после и в България. През  м.г. се навършиха 110 години от рождението и 40 години от смъртта на проф. д-р Никола Шипковенски, виден български психиатър, основоположник на психопатологията и в частност на модерната съдебна психиатрия в България.
Отбелязвайки тази годишнина,  най-после на български език излеза неговата книга „Ятрогения или освобождаваща психотерапия“.
Книгата е написана на немски език и излиза първо в Германия (1965), след което в Япония (1975), благодарение на проф. Осаму Наката от Токийския университет по медицина и стоматология. Месеци наред той и  трима негови асистенти отделят от времето си и я превеждат pro bono, убедени, че е необходима за японските лекари. През 1977 г. книгата намира своите читатели в САЩ и Швейцария.
Едва през 2016 г. тя достига българските читатели благодарение на издателство „Изток-Запад“. Преводът на български език е дело на дъщерята на автора – Мариана Шипковенска.
Тази книга поставя съществения въпрос за отношението и поведението на лекаря към пациента. Терминът ятрогения, образуван от гръцките думи iatros (лекар) и genesis (произход), обхваща възможните вреди, които лекари или лица без медицинско образование могат да причинят на болни и дори на здрави хора. Става дума за отрицателните въздействия, които разстройват душевността по психичен път. Разсъжденията, аргументите и заключенията на автора се основават на неговия четирийсетгодишен лекарски опит (цитирани са над 80 лични наблюдения), както и на осмислянето на позициите на именити негови колеги от различни области на медицината.
Десетки са положителните отзиви от изтъкнати специалисти, обнародвани в различни страни (ГДР, ГФР, Унгария, Чехия, Франция, Канада, Япония и др.). В редакционна статия в списание Actapaedopsychiatricа, издавано от Международната асоциация на детските психиатри, главният редактор проф. Ван Кревелен препоръчва: „Изучаването на забележителната монография на Шипковенски да бъде въведено задължително за студентите по медицина в целия свят...”
Кой е проф. д-р Никола Шипковенски
Проф. д-р Никола Шипковенски, виден български психиатър, основоположник на психопатологията и в частност на модерната съдебна психиатрия в България. От 1960 г.е член на Международния съвет по групова психотерапия. Издава във Виена „Болестни реакции на личността – невроза и психогенни психози” (1961) и „Слабоумие и престъпление” в Йена (1962). Особено интересна е публикацията му "Психопатология на ръкуването", която и до днес е уникална в световната психиатрична литература.
През 1963 г. Професор Шипковенски става член на Френското дружество за психосоматична медицина и на Световната федерация по неврология, издава на немски език „Ятрогения или освобождаваща психотерапия – кръстопът на всеки лекар”. През 1968 г. защитава дисертация на тема „Проблеми на шизофренните и циклофренните умъртвявания” за научна степен „доктор на медицинските науки”.
Шипковенски има огромен брой научни публикации на немски, френски, италиански, полски и руски езици. В България издига идеята за създаване на Институт по съдебна психиатрия, който да се ангажира с проблемите на съдебнопсихиатричната и съдебнопсихологичната експертиза.
Откъс от книгата
Съществуването и смъртта са две взаимно свързани, неделими, но и противостоящи, силови полета в естествения ход на битието. Още Хипократ (460–375 г.пр.Хр.) в За храната (глава 24) заявява: „Природата е жива и мъртва.“ Потенциалното безсмъртие се приписва единствено на едноклетъчните организми. Разбираемо това се приема съвсем условно. Когато растенията и животните умират в процеса на стареене, събитие- то не е патологично. Болестите също възникват, протичат и имат завършек – оздравяване, инвалидизиране или смърт съгласно природните закони. Болестите обаче пречат на свободното развитие на живота, който при добро здраве преминава хармонично във всеки възрастов период от началото на съществуването на индивида до неговия край. Ето защо битката с тях се води във всички еволюционни етапи, въпреки че болестите са явления от живота. Лечителското изкуство започва в зората на човешката история. В на- чалото срещу болестите били използвани лечебните сили на природата. Биохимичните и биофизичните (хуморални, вегетативни, имунобиоло- гични, ендокринни) фактори, инстинктите и импулсите помагат на човека да пребори заплахите за здравето си, но за разлика от другите живи съ- щества той води съзнателна битка за своето оздравяване. В това се състои основната разлика между лечебната сила на природата, част от която са също растенията и животните, и лечителското изкуство, което само Homo sapiens е в състояние да развие. Това изкуство може да постигне своите цели, ако профилактиката се основава на причинно-следствената теория за заболяванията, а терапията стимулира всички защитни сили на организма, както и волята на пациента да се възстанови. Колкото повече медицината става точна наука, толкова повече лекарите ще оказват влия- ние върху личността на пациента, по-добре ще изпълняват задълженията си и изискванията на своята професия.
Макар и схематично, двата постулата насочват към пет извода:
• Всички хора трябва да бъдат предпазвани от болести.
• Соматичното и душевното оздравяване на пациента да се постига възможно най-бързо и цялостно. ятрогения или освобождаваща психотерапия.
• Лекарите са длъжни да облекчават страданието и болката на пациен- та, да го окуражават да превъзмогва страховете си и така отчаянието да се превръща в надежда.
• Лекарите трябва да правят всичко възможно заболяването на пациента да не става хронично и да не доведе до осакатяването му.
• Лекарите трябва да се стремят да отдалечават смъртта до естествените граници на продължителността на живота. Ако тези фундаментални условия бъдат пренебрегнати в който и да е момент от периода на общуване между лечителите и пациентите, обър- нали се към тях с доверие, медицината става антимедицина, а лекарят – антилекар. 
Още от първобитните времена лечителите помагат на много пациенти, вредят на други, а понякога чрез грешките си предизвикват и преждевременна смърт. Нищо чудно, че във високоразвитите цивилиза- ции на древността, записали в историята изключителни постижения в изкуството и науката, включително медицината, са съществували правни механизми за търсене на отговорност от лекари, навредили на пациенти- те. Законите били строги, прилагал се е принципът око за око. Макар медицината да достига постъпателно нови висоти, много пациенти понасят страдания, понякога осакатявания по вина не само на шарлатани, знахари и ясновидци, но също и на представители на т.нар. алтернативни меди- цински школи, както и на медици. В някои страни се водят оживени дискусии за ятрогенните уврежда- ния, моралните и законовите отговорности на лекарите.
Прочетено 1558 пъти Последна промяна от Сряда, 07 Ноември 2018 13:59
Етикети
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…