All for Joomla All for Webmasters
Зара
„Зара“ (1914) е първият психологически роман в историята на българската литература. Сюжетът му проследява 15 години от израстването на главната героиня, между 16 и 30, за да покаже как се изгражда характерът на една интелигентна българска жена от средната класа преди Първата световна война.
 
Фокусът е върху любовните преживявания, а те са много интересни и разнообразни в живота на Зара. Романът е и портрет на българското общество от началото на века. 
 
Евгения Димитрова (1875-1930) е нашата най-известна белетристка през първите три десетилетия на ХХ век, несправедливо забравена след смъртта й. Романът е на пазара, благодарение на издателство "Кибеа"
 
Евгения хаджи Петрова е родена на 21 май 1875 г. в Шумен. Скоро след Освобождението семейството се премества в Русе – града, с който са свързани детството и младостта й. Произхожда от много интересен възрожденски род.
 
След като завършва девическа гимназия, Евгения учителства за кратко във Варна, а после заминава да учи медицина във Виена. Дали защото се разболява, или защото медицината не спечелва сърцето й, но още след първата година се връща в Русе и така прекъсва висшето си образование.
 
Продължава да изучава немски език. Превежда художествена литература за много вестници и списания; в неин превод излизат и книги, например пиесата „Да живее животът!“ от Херман Зудерман през 1905 г. (с второ издание през 1919 г.).
 
Като писателка – в крак с модата на своето време – Евгения дебютира с поезия.
 
Все пак няма дарба на поетеса и очевидно го съзнава, но продължава да публикува стихотворения, макар рядко и то в проза, поне до началото на 20-те години. По същото време (около средата на 90-те) започва да пише и разкази. Тези творчески опити съвпадат с времето на голямата й любов – Димитър Димитров.
 
Двайсетгодишният Димитър, студент от Лом, е човек, който може да грабне въображението на една интелигентна млада учителка от края на ХIХ век. По това време Евгения е вече вдовица с малък син, Касиан. Двамата не просто се влюбват един в друг, а необикновено си допадат по характер и темперамент, споделят дълбока духовна връзка.
 
През май 1899 г. Евгения и Димитър сключват брак. Изглежда, че романсът на тяхната голяма любов продължава. В действителност обаче вече сме много близо до неговия трагичен финал. Младоженецът отдавна е бил болен от туберкулоза. През септември 1901 семейството се премества в София, за да бъде близо до специализирана лекарска помощ.
 
Здравето му все повече се влошава. Лекарите го изпращат на по-добър климат в село Кабиюк, близо до Шумен. Там умира на 26-годишна възраст през 1902. Евгения остава Димитрова. Постарава се да събере архива на своя съпруг и продължава да живее в София.

През следващите десетилетия ще отглежда сина си и ще се бори за всичко сама. Започва да пише по-активно, навлиза в писателските среди, публикува в много столични вестници.
 
За последните две десетилетия от живота на Евгения Димитрова има малко биографична информация, но сред малкото – две важни събития. През 1913 г. става – заедно с Мара Белчева и Ана Карима – съоснователка на Съюза на българските писатели. През 1930 г. е сред основателките на Клуба на българските писателки. 
 
По това време тя вече е тежко и безнадеждно болна; умира в Русе на 22 юли 1930 г.
Прочетено 190 пъти Последна промяна от Вторник, 13 Август 2019 07:06
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…