Print this page
Фройд отива в Холивуд
Разказът е от сборника „Фламинго за обяд” на Любомир Николов.
 
Фройд, на когото в дима на лулата се привиждали всички тъмни сили, движещи човека, се преродил като много други простосмъртни, започнал новия си живот в Америка и се хванал на работа като осветител в едно киностудио в Холивуд. 
 
Знаел кой е бил преди, имал спомени от предишната си реинкарнация, но за нищо на света не бил готов да го признае.
 
Една стара слава, решил той, не бива да бъде помрачавана от плебейската съдба на осветител. Носел пак очила, за да прикрие хитро святкащите си очи, и виждал немислими неща. Виждал как киностудиото си играе с най-съкровеното у човека и го опошлява в сменящите се картини.
 
Във филмите имало всичко: смразяващият страх да бъдеш наръган, когато си под душа и си най-беззащитен, еротични фантазии, разцъфнали в малолетни нимфи и жени, каквито не се намират на улицата, надежди за безметежност и семеен живот с деца, щъкащи по поляните, безкрайни обяди, офицери и алпийски върхове по тапетите и разни други сцени, произведени в павилион. Виждал, че хората, вместо да търсят своя път, имали във филмите готови първообрази за подражание и това ги задоволявало напълно. 
Модерните хора хич не му били интересни. Само незадоволените и прикрити личности имат психика, заключил той.
Днес протагонисти и антагонисти колкото щеш, формулирал новото си откритие Фройд, който, вече като осветител, се научил да се изразява по-човешки. Всички роли отдавна са играни.
 
В онзи първия му тъй плодотворен живот нещата били съвсем различни. Хората били заредени с напрежение като мехур на бираджия и подсъзнанието им било в пъти по-голямо от съзнанието им. За тях повдигната фуста, показваща глезен, била гледка, която можела да ги държи будни цяла нощ, а тук в студиото снимали такива сцени, че му се искало веднага да си затвори очите, но работата му била най-чинно да освети актьорите. Той трябвало да е в центъра на събитията, да е на фокус и да осветява в близък план неща, които здравомислещите считат за табу. 
 
Фройд се запознал с една акробатка, с която си представял, че започва дълъг и тъмен любовен роман, изтъкан от недомлъвки, а тя още на първата им среща му се разкрила до дъно, свалила без време трикото си и показала непремерени акробатични умения, без той дори да й намекне, че обича цирка. 
 
– Зарежи тия глупости – й казал Фройд, като запалили по цигара след гимнастиката.
– Кои глупости? – попитала акробатката.
– Шпагатите в леглото, възклицанията, конвулсиите, движени от мускули, а не от страст. 
– Слушай, очилатко – сопнала му тя, – ти, виждам, си от ония смотаните и хич не ме учи. Аз, която ходя по въже и мога да се пребия всеки миг, знам как да си живея живота.
– О, Ерос и Танатос – отвърнал й Фройд, – разбирам ги тези работи.
– Я се разкарай с твоите глупости! – акробатката ско¬чила от леглото като пружина и започнала да се намъква в трикото си.
– Никакъв Ерос – казал й Фройд, – ами чиста простотия. Никакво бельо не носиш, а си само по едно трико. Как да фантазирам!? Цирк, истински цирк.
– Какви са тия купешки глупости. Я се отпусни, бе! – рекла жената по-приятелски. 
 
Това хич не успокоило Фройд, дори се напрегнал още повече:
– Евтини хора, евтини удоволствия, евтини идеи и аз самият, само ако и аз съм евтин, всичко ще е наред, така ли?
 
Жената кимнала в одобрение.
– Само така ще заживея с другите – продължил Фройд, – като ползвам същата девалвирана валута. Да стана и аз роб на деволюцията. Защо ни е еволюция!? Тя иска такива усилия, че кой е луд да се захване да еволюира, като онто¬генезата не стига, за да надскочиш вида си; така сме си мно¬го добре. Искаме все повече и повече от това, което вече имаме.
 
Забравихме, че оскъдицата не е проклятие. Обратно, оскъдицата винаги е била гувернантката на човешката цивилизация преди нас. Наричаме оскъдицата мизерия, а тя е единствената ни опора и здрав смисъл. Въздържание и оскъдица – това е решението за модерните времена! – завършил бравурно, като вдигал ципа на панталона си.
 
"Фламинго за обяд”(издателство "Сиела") съдържа 50 кратки истории, които ни запознават със свежи, нестандартни герои и ни пращат в най-различни краища на света – от България, през Словакия, та чак до Куба.
 
Прочетено 324 пъти Последна промяна от Четвъртък, 21 Март 2019 16:01
Регистрирай се за да оставиш коментар
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…