All for Joomla All for Webmasters
Легенда за Христовата роза
Има много приказки за появата на това чудно красиво цвете, но според стара келтска притча
историята за Христовата роза звучи така:
Абат Йоханес, един приятел на цветята, горе далеч  на север се грижел за своята градина с цялото си умение и любов. И вярвал, че в нея са събрани всички растения от цялата Земя. Той имал градинар, който вярно служел на неговите стремежи.
Един ден той чул разправия в градината си и видял как една стара жена се карала с градинаря му. Старата се била промъкнала през една тайна портичка в градината и разказвала, че уважава стремежите на абата, но че самата тя имала градина, която била много, много по-хубава от тази. 
Абатът любопитно попитал дали поне веднъж може да види нейната градина, на което старицата, след известно колебание се съгласила и му обещала, че в Нощта срещу Рождество Христово ще го вземе, за да му покаже градината.
Изпълнен с вълнение абатът очаквал Коледа и на Бъдни вечер наистина дошло едно момче, което го повело далеч в Бьоинската гора, където живеело едно разбойническо семейство. Те дълго вървели през гъстите гори, а вече ставало все по-тъмно и по-тъмно, докато настъпила нощта. От далечните села се чувало да звънят камбаните на среднощната служба и тогава те стигнали до обиталището на старицата и нейното семейство, където тя ги посрещнала.
Отначало нищо не се случило. По заповед на старицата царяло дълбоко мълчание, никой не произнасял даже и една дума. Изведнъж гората се просветлила и абатът могъл да види как дърветата станали зелени и как навсякъде поникнали най-прекрасните цветя. Птичките в клоните започнали да пеят и полъх на чудни аромати повял над изненаданите зрители. 
Скоро прозвучала музика. Това било пеене на ангелски гласове и абатът паднал на колене, понеже можал да съзре образите на ангелите. Но на рамото на градинаря, когото абатът взел със себе си, кацнал един бял гълъб. В своето объркване, той отблъснал гълъба и изкрещял от дълбините на своето уплашено сърце, че всичко това е дяволска работа. В същия момент, цялата етерна пролет изчезнала и абатът паднал мъртъв на земята. В смъртта си той успял да сграбчи едно цвете и го стиснал здраво в юмрука си. 
Никой не могъл да отвори ръката му, накрая след дълги усилия това се удало на градинаря. В шепата на абата той намерил едно цвете, което посадил в градината на манастира и изпълнен със съжаление за случилото се, градинарят се грижел за цветето, това било Христовата роза.
Приказката е разказана от шведската писателка Селма Лагерльоф.
 
Прочетено 543 пъти Последна промяна от Понеделник, 01 Януари 2018 00:51
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…