All for Joomla All for Webmasters
Падащите звезди и техните послания
Каква е ролята на лятно-есенните метеоритни дъждове?От 17 юли над нас преминава метеоритния поток Персеиди и ще продължи до 24 август.
Всяка година през лятото Земята преминава около остатъците от кометата Суифт-Тътъл. Щом отломките от нея навлязат в атмосферата, те изгарят и оставят светлинни опашки – „падащи звезди”. Време е да обърнем поглед към нощния небесен свод. 
Тазгодишният звездопад ще е 5 пъти по-ярък от преди, а пикът ще е в нощта срещу 12-и август. На 23 и 24.08. Марс, Сатурн и звездата Антарес ще се подредят в небесна линия ниско във вечерното небе на югозапад, а най – ярките небесни тела Венера и Юпитер ще греят близо едно до друго на 27.08.   
Хората все повече се опитват да разбират и осъзнават връзката си с космическите явления, влиянията на звездите и планетите.Удивлението, което поражда у нас наблюдението на звездопада, ни подтиква да откриваме тайните на природата, към себевглъбяване и самопознаване.
Съзерцанието е път на познание.  
Космическите влияния са с различна честота на трептене, с различна вибрация. Те ни карат да изпитваме респект, смирение към творението, карат ни да си задаваме въпроси, носят ни нови духовни импулси. Душата се радва, ликува, щом човек погледне към звездното небе.
Но не винаги звездното небе е било видимо за човешките очи. Според духовните изследвания в средата на Атлантския период от нашата еволюция човешкото същество не е могло да вижда звездите, защото небесата са били покрити от тежки облаци. След време изпаренията се сгъстяват, причиняват огромни водни катастрофи. Но идва момент, в който облаците и мъглите се разпадат и се открива огромното звездно небе. Хората от древността интуитивно са били пряко свързани с мъдростта на Творението, с Космоса и природните явления, но са преживявали тази връзка с едно сънищно състояние.
В началото звездите изглеждат като огромна космична книга с приказки за всичко, което човеците преживявят вътре в себе си. 
В този далечен период хората имат естествено ясновидство и приемат като даденост както Божествения, така и елементалния свят, не се чувстват отделени от природата. Образите, които хората са преживявали тогава, достигат до нас чрез приказките, преданията, митовете, народните обичаи. 
В отминалите времена човечеството не се съмнява, че зад всички явления във видимия сетивен свят, както и в Божественото Творение, действат различни духовни същества.
В древногръцката легенда за Персей се разказва, че той е син на Даная и златния дъжд.
Според фолклорните вярвания звездите на небето са толкова, колкото са и хората по земята. Когато се роди човек, звездата му изгрява, а умре ли – звездата му пада. 
Под звездите – за да получат по-голяма сила и за да се пречистят се оставят да пренощуват вода, билки, семена. 
Така плодородието не може да бъде отнето от невидимите създания, които бродят по полето. Мълчаната звездна вода се е ползвала за магически практики и обичаи. Всичко получава благословия отгоре, ако пренощува „на звезди”. Дори и преждата се оставя, за да даде добра сила на този, който ще носи дрехите, изработени от нея. Корито с розови цветове, оставено „на звездите”, предпазва младоженците от магии и уроки.
Метеорити, паднали на земята, са добре поличба. Ако видим падаща звезда и си пожелаем нещо, то се сбъдва; ако двама души заедно видят „падаща звезда”, ще са свързани завинаги. В миналото тези вярвания са били от съществено значение.
Ако успеем да наблюдаваме съзнателно, ако гледаме правилно, ще забележим, че Космосът ни предлага знаците, които говорят на нашите души и сърца.
Когато се научим да разпознаваме тези звездни знаци, да четем тази писменост в нейната подреденост и движение, тогава от небесния свод идва към нас онова, което ни прониква и изпълва с истината, с любов и с трепетно религиозно чувство. Към нас идва нещо, което носи импуслсите за развитие на човечеството от епоха на епоха. 
Кометата отначало представлява един силов център, който привлича към себе си всички вредни астрални влияния и потоци 
в планетарната система, концентрира ги около себе си и носи товара дотогава, докато не напусне пределите на системата. След това ги изхвърля в мировото пространство. Кометата се образува в процеса на изравняване на тежестта и безтегловността на материята, движеща се в пространството, вид взаимодействие между частици, при което възникват условия за уплътняване на субстанции. Кометата е нещо постоянно възникващо и изчезващо, нещо преходно. Там, където е нейното ядро, нещо непрестанно се появява, възниква, а там, където е опашката – нещо изчезва, разтваря се.
Слънцето с голяма скорост се движи по посока на съзведието Херкулес. При това системата губи материя. Кометите я събират и изпращат назад в планетарната система. 
Кометите носят от Космоса нови субстанции. Тяхната поява подтиква човечеството да развива нови духовни импулси. 
Въздействието на кометите е дълбоко и силно. Повлияват се фините тела на човека, неговият начин на мислене, разбирането за света, провокират се човешки действия, засилва се Азовостта. Материята на кометите е изключително фина.
Сред обичайната повторяемост на нещата кометата предизвиква нещо различно, предизвиква нова нагласа у хората, ново душевно – културно образувание.
Различните комети имат различни задачи. Някои от тях помагат за движението на човечеството напред, а други могат да попречат.
Човек е едно отражение на Космоса. Всяка негова мисъл може да действа вътрешно като усещане, но може да дойде и отвън като преживяване. Много зависи от нашите желания, стремежи, виждания, начин на възприемане на света.
Време е човек сам да издигне себе си до Духовното разбиране за Творението. Това той може да постигне чрез задълбочаване на познанието за околния свят и за себе си, чрез преодоляване на егоцентризма и осъзнаване, че е свързан с всички и всичко и носи отговорност за своите мисли, чувства и действия.
Целият Космос гледа надолу към нас – настоящото човечество, и очаква идеи и дела, които ще подтикнат света напред
към продължение на великата работа по Сътворението, която по-висшите същества от Духовните йерархии започнаха много отдавна.
И така, наблюдвайки звездопада, ние трябва да си спомним, че принадлежим към едно човечество, което стои на пътя на Духовната свобода. Тази свобода ние трябва да се научим да използваме морално, за да можем един ден, в далечно бъдеще, да се издигнем до ранга на творческите сили на Вселената.
Иглика Ангелова
 
Прочетено 1236 пъти Последна промяна от Петък, 21 Октомври 2016 12:45
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…