Орфей и Евмолп в Пловдив
Диалогът на Лукиан “Роби-бегълци” е забележителен и с някои други подробности, като например, замесеният в него основател на Елевзинските мистерии Евмолп.
Според главната героиня, богинята Философия, началото на нейното развитие е поставено именно от него, както и от Орфей и няколко други свещенически съсловия от други континенти — брахманите в Индия, следвани от други в Етиопия, където неслучайно Евмолп е отгледан, после от египетските “жреци и пророци”, вавилонците с техните “халдеи и маги”, и накрая — от скитите.
В Европа Философия стъпва за първи път в Тракия, където среща Евмолп и Орфей, които обучава и изпраща, както тя се изразява, “пред себе си в Гърция”. “Евмолп, който научи от мен всичко за божественото — за да ги въведе [гърците] в мистериите, а вторият [Орфей], за да ги привлече с музиката на своите песни. Скоро и аз последвах техните стъпки.”
По този път, свързаната първоначално с мистериите Философия стига до Гърция, като нейна отправна европейска точка е определено място в Тракия. Там тя подготвя Евмолп и Орфей и това място се оформя като изходно за цялата цивилизация на Древна Гърция, където Философия, каквато е логиката на диалога, се завръща по време на нейния залез. Става въпрос за Филипопол, столицата на Древна Тракия, където Философия (отново) среща своя стар ученик Орфей, когото някои древни автори считат за свързан с Евмолп.
Той е така важният географски контекст на диалога, където се разрешава един цивилизационен проблем на Древна Гърция. Именно на тази сцена е качен Орфей в края на една епоха, провокирана от самият него, както и от Евмолп, който неслучайно е споменат като негов съратник. По този начин двамата се явяват Алфата и Омегата на древногръцката цивилизация, която неслучайно умира заедно със смъртта на създадените от двамата Елевзински мистерии и Последният от Евмолпидите, първият от които е самият Евмолп.
Това показва, че Орфей наистина трябва да е бил роден в Одрос, както и Евмолп, за което говори древното прозвище на града, Евмолпия, с което той е наречен от Амиан Марцелин в “История” (ХХVІІ, 4, 12). За същото говори и фила (квартал) Евмолпеида, която наред с фила Орфеида (Ὀρφεΐς) са едни от дванадесетте, засвидетелствани в надписи върху седалките на Античния театър в Пловдив.
При заседанията на общото събрание на града през римския период за всяка фила е бил отреден отделен сектор, останалите от които са както следва: Артемизиада, Асклепиада, Дионисиада, Хебреида, Хераклеида, Родопеида, Кендрисеида и Филипеида (вж. Шаранков, Николай. Бележки и допълнения към няколко надписа от Филипопол. В: Годишник на Археологически музей Пловдив T. IX/2, 2004, стр. 146-159).
Специално за връзката на Орфей с Одрос говори и наличието на минаващата някога покрай него р. Хебрус, на брега на който се счита, че е бил убит. До появата на Адрианополис (дн. Одрин) през късната античност той е единственият, който е разположен по нейното течение, което навява на мисълта, че събитието, за което ще стане въпрос по-нататък, се е случило именно там. За наличието на такава връзка свидетелстват и няколкото типа монети с образа на Орфей от римската епоха, два от които показваме.
На монетосеченето се е придавало голямо значение, а изборът на образи не е бил случаен, защото последният се е явявал отражение на определени местни, личностни, природни, политически, културни, религиозни и др. забележителности, каквато явно е бил и Орфей, след като е показан на тези монети, които са от епохата на император Гета (началото на 3 век).
На тях той седи на типичния скален трон по свойствен начин — с тракийска шапка и лира в ръка, което според проф. Шаранков е свидетелство за негова статуя, която се е намирала в града, но която до днес не е открита. Според нас, тези монети отразяват факта за народният спомен, че Одрос—Филипопол (дн. Пловдив) е бил родният град на Орфей.
