Защо Пиерия?
Въпросът възниква основателно, предвид противоречията между приведените в началото сведения за житието и битието на Орфей в Пиерия/Либетра/Дион/Олимп и тези, които сочат за негова родина Древна Тракия/Одрос/Филипополис, а също и с тези за Пангей, които определихме като “междинни” и най-малко вероятни.
Общото между двете основни предполагаеми области е, че те са окупирани от траки, които в първия случай са пришълци, дошли незнайно как в праисторическо време да завоюват Пиерия и сякаш единствено да се окажат родители на Орфей. Накрая, след като това се е случило, са изтласкани обратно в Тракия от елините или от внезапно появилите се македони, за да се слеят повторно с масите свои прародителски тракийски племена.
До този критичен момент обаче траките окупират доста голяма гръцка територия, обхващаща не само Пиерия, но също и Беотия и Атика, която, както разбрахме, до Елевзинската война също е била владяна от тях. Според Хигин, последните, водени от Евмолп, нападнали и Атина с оправданието, че цяла “Атика принадлежала на баща му [Посейдон].” (“Истории”. 46) “Защото нашата страна [Атика] беше завладяна от траките, водени от Евмолп”, твърди пък Исократ в “Панатенайкус” (фр. 193) в още едно от общо над двадесет такива сведения по въпроса.
Както видяхме обаче по-горе, в десета книга на “География” Страбон дава ясно да се разбере, че става въпрос за едни и същи траки, „Защото Пиерия, Олимп, Пимплея и Либетра в древността са били тракийски места и планини, а сега са на македоните. И Хеликон беше посветен на музите от траките, които обитаваха Беотия; това са същите, които посветиха пещерата на либетрийските нимфи. Тези, които разработиха древната музика, се наричаха траки – Орфей, Музей и Тамирис; името на Евмолп също идва оттам.“ (17.3)
За това се говори и в предната, девета книга на “География”, където Страбон казва, че “тези, които са посветили Хеликон на Музите, са били траки, същите, които са посветили Пиерия, Лебетра и Пимплея на същите богини. Траките някога са се наричали пиерии, но сега, когато ги няма, македоните държат тези места. Говори се, че траки някога са населявали тази част на Беотия, след като са победили беотийците, както и пеласгите и други варвари.“ (2.25)
С това се изчерпват всички сведения по въпроса, от които се разбира, че в дълбока древност тракийските колонизатори са владяли територията от Пиерия на север до Атика на юг, което е близо половин Гърция — нейната същинска, източна част. Това повдига въпроса, доколко правдоподобна е подобна колонизация, за каквато няма никакви други исторически, археологически и каквито и да било други данни.
На него може да се отговори с помощта на една подробност в сведенията — а именно тази, свързана с единствено религиозните дейности на траките в “завзетата” територия. Те са посветителски (на музите) и “мистерийни” — свързани с основаването на мистерии като тези в Елевзина. Последното е важно достижение, тъй като оказва влияние върху древногръцката цивилизация като цяло.
Това говори за “религиозно” завладяване на Древна Гърция, а не светско или политическо, за каквото няма никакви исторически сведения, което е логично да се сведе до Орфей и мистериите, основани в Древна Гърция в предисторическо време. Именно в тях трябва да се търси първопричината за “падането” на Гърция под тракийска власт, водеща роля в което трябва да е имал Орфей, както и Евмолп. Те се явяват основатели на мистериите и строители на уникалното религиозно колонизиране на Древна Гърция с помощта на мистериите.
Действието на тези “тракийски” мистерии, както те най-добре могат да бъдат наречени, ако се вземе предвид етническият им тракийски субстрат, е широкообхватен феномен, изразяващ се в създаването на една нова форма политеистична религия, която води до сериозни промени във всички сфери на древногръцкия обществен живот.
Тя се затвърждава като държавна идеология, узаконена с пищното публично празнуване на Елевзинските мистерии в Атина. Наследниците на Орфей в този район също са посветени в мистериите и също имат таланти и способности, изключващи употребата на оръжие, което прави военната колонизация на Пиерия, Беотия и Атика невъзможна.
Елевзинската война е по-скоро митически факт, който само ознаменува преходът от мистерийна към светска цивилизация, довел до контрола на древногръцкото гражданско общество и нарастващото несъобразяване с мистериите в Елевзина. Митологически този процес е означен като отблъсване на траките от Атика и Пиерия.
Всичко това прави пиерийското житие и битие на Орфей митическо и не историческо, както неслучайно гледат на него повечето модерни изследователи през 20. и 21. век (вж. Фриц Граф. “Oрфей. Един поет сред хората”. Bremmer, 1987, както и споменатото по-горе изследване на Томаш Мойсик).
