Тракия - родно/лобно място на Орфей
В цитираното сведение от Хораций са посочени четири местообитания на Орфей: 1) подножието на планината Хеликон, която е част от 2) веригата Пиндус и чийто връх Смоликас е доста отдалечен от нея (виж картата на фиг.), и още повече от 3) далечният на североизток Пангей, както и от съвсем отдалечният на север-североизток Хемус (дн. Балкан).
Ясно е, че те са несъвместими едно с друго, защото Орфей не е можел да ги обитава едновременно, нито последователно, карайки горите навсякъде да го следват. Това особено се отнася за негодният за живеене висок 2637 м, гол пиндуски връх Смоликас, а също, говорейки за върхове, и за подобният, не повече залесен хемуски връх Ботев с височина 2376 м.
За отбелязване е също, че първите две местоположения са в континентална Гърция, последното е в континентална Тракия, докато Пангей е по средата като един вид гранична планина между двете области. За нея става въпрос и в “Дисертации” на Максим Тирский, който казва: „Известният Орфей е син на Ойагър и Калиопа, и е роден в Тракия на планината Пангей; но тя е населена с тракийски одриси, планински народ, разбойнически и негостоприемен; но въпреки това одрисите доброволно взели Орфей за водач, очаровани от красотата на песента му.“ (XXXVII 6 параграф 432)
Това е само едно от сведенията, в които Орфей е отнесен към племето одриси, както и към Пангей, за които ще стане въпрос малко по-нататък. Не по-малко интересна е информацията, отнасяща се и за тракийският Хемус — планината, която служи за хоризонтален “гръбнак” на Древна Тракия, разделяйки я на две половини, едната от които граничи на юг с Егейско море, а другата — на север с река Дунав (фиг.). За Хемус става дума в не много на брой древни сведения, засягащи Орфей, които сега ще приведем в тяхната цялост. Едно от тях е това на Еврипид, в което се твърди, че там има “някакви надписи на таблички, за които се говори, че са на Орфей.” (сх. Алкестра, 968).
Какви точно са били тези таблички и какво е пишело на тях не става ясно, нито къде точно са били открити, но това едва ли е било на високият, от край време необитаем “леден Хемус”, а най-вероятно в неговото (южно) подножие. За него намеква Плутарх в “Успоредни животописи”, където — отново без никакви подробноти — говори за някакви „много древни орфически обреди и оргии на Дионис ….. близо до планината Хемус” (2.5). Там някъде трябва да е бил открит надпис от втори-трети век пр. Хр., който гласи: „Тук пеонът Тирис, спътник на Аполон, посвети статуя с чудесно изработено умение на Орфей, който успокоявал дивите зверове, дърветата, змиите и птиците, покорявайки ги с глас и музика.“(вж. Bulletin de Correspondance Hellénique II 1878, 401; Georg Kaibel Rheinischen Museum XXXIV 1879, 212)
А Овидий, един от най-почитаните и коментирани антични автори, загатва за непристъпността на Хемус в своите „Метаморфози“, като го свързва със съдбата на певеца след смъртта на Евридика. „Дълго за нея рида пред небето певецът родопски и накрая реши да предума подземните сили… Заедно с нея прие уговорка героят родопски да не поглежда назад, докато долината авернска той не отмине съвсем. … После, жестоко проклел безсърдечните сили на Ереб, скри се в родопската вис и във Хемус, що брули Горнякът“. (X, 8-77)
Под “Горняк” тук се има предвид студеният вятър, който духа от север, или “отгоре”, свързан с тракийския бог Борей, а Хемус е този, който му се изпречва “отдолу”, или от юг. Така Овидий загатва за студения планински климат, както също и за “родопската” принадлежност на Орфей, назовавайки го “певец родопски” и “герой родопски”. В стила на Хораций сякаш иска да каже, че той е обитавал двете планини едновременно, което обаче също е малко вероятно, предвид студеният им планински климат и немалкото разстояние между тях.
Ние считаме, че споменаването им е по-скоро описателно за региона, отколкото историческо, което става ясно и от един друг пасаж от Овидий в “Метаморфози”, отнасящо се за кончината на Орфей. Това, в което се казва, че той не е обитавал въпросните две планини, а низината между тях, където тече река Хебрус (дн. Марица): „Бе на парчета разсят. Ти му, Хебре, главата прие и лирата, ала – о чудо! – доде сред реката се носят, лирата някак печално ехти и печално езикът шепне, макар без душа, и отвръщат в печал бреговете. Вече далеч от реката си родна те плуват в морето и се добират едва до лесбийския бряг на Метимна.” (XI, 1-66)
Става въпрос за най-голямата вътрешна тракийска река, която в източна посока пресича южна Тракия. В по-широк смисъл, може да се каже, че тя тече в подножието на Хемус, както и в това на Родопите, където е позициониран някога най-големият и стар тракийски град, носещ днес името Пловдив. Според Сенека, именно то се обитава Орфей: „Вярно пееше бардът в подножието на тракийските Родопи, пригласяйки с реч на пиерийска си лира, Орфей, благословеният син на Калиопа, че нищо не е създадено за вечен живот. При тези звуци сладки замлъква ревът на бързия поток и спират водите, забравили за своя напор; а докато реката остава слушана, далечните гети си мислят, че Хебрус е изоставил своите бистонци.“. (“Херкулес на Ета”, 1031-1060)
Това сведение отвежда Орфей нейде на брега на река Хебрус в родопското подножие, което може да е обитавал, преди да бъде убит, както твърдят ред сведения, които предстои да разгледаме. То също в голяма степен е описателно, макар и изпълнено с неточности като тази за лирата на Орфей, която е наречена “пиерийска” вместо “тракийска”, каквато би трябвало да бъде, щом действието се развива на речния бряг на същинска Тракия, а не на морския на Пиерия. Сенека смесва тези две области и не е наясно също, че бистонците не обитават долното течение на Хеброс при нейната егейска делта, а близо до тази на Места, която няма нищо общо с хебруската. За Сенека изглежда също по-важна е поезията, отколкото географията, която той не познава. Същото важи и за много други от древните автори, които разгледахме дотук.
Последните две сведения с участието на Хемус и Родопите, в които те, както във всички останали случаи, са споменати само мимоходом, са тези на Помпоний Мела и Лукиан, в първото от които отново става въпрос за дионисиевите мистерии, основани за първи път в Европа от Орфей: „Вътрешността [на Тракия], където се издигат планинските вериги Хемус, Родопи и Орбел [Пирин], празнува мистериите на татко Либер и събирането на Менадите, които Орфей пръв учредил.“ („De situ orbis“. III I2.17).
Макар и кратка, тази информация е от голяма важност и на нея ще се спрем по-подробно нататък, а сега ще преминем към второто и последно сведение — това на Лукиан, в което става въпрос за „главата на убития Орфей, която пеела, докато се носела се по течението [на Хебър], опряна на неговата лира, Хемус и Родопи и наказанието на Ликург.“ (“За Пантомимата” 51). То изчерпва всички, общо девет на брой подобни сведения, засягащи тракийски “орфееви” двете планини, които позволяват да се твърди, че той е бил роден и/или умрял в района на същинска, континентална Древна Тракия.
Сега, ще добавим и една по-голяма група сведения, които сочат вече засегнатата река Хебрус като “лобна” на Орфей, както и о-в Лесбос, до който неговата глава и/или лира достига след като са хвърлени в тази река. За това говорят някои от вече цитираните сведения, но има и други като Вергилиевите “Георгики” (IV 523), от които става ясно, че именно по нейното течение, което заобикаля Родопите от изток преди да се влее в Егейско море при гр. Енос, тя достига до о-в Лесбос, който е нейната крайна точка.
За това свидетелстват автори като Сенека, Псевдо-Плутарх, Вергилий, Хигин, Лукиан и Филострат, първият от които казва: “…той лежеше разпръснат по тракийските полета, a главата му се носеше печална по Хебрус; той стигна до познатите Стикс и Тартар, за да не се върне никога повече.” (“Медея” 626)
Псевдо-Плутарх казва: “И в планината Пангей се ражда едно растение, наречено китара поради следната причина. Жените, след като разкъсали Орфей, хвърлили частите му в реката Хебрус.” (“За реките” 3)
Вергилий твърди:„И Орфей не успя да спре Хебрус с пеенето си, да задържи неподвижен между своите брегове и гори.“ („Комарът“ 117)
Хигин пък в своята “Астрономика” казва, че “Главата му, отнесена от планината в морето, беше изхвърлена от вълните на остров Лесбос.” (II.7.4), а Лукиан, че “след като Орфей бил разкъсан на парчета от тракийските жени, главата му и лирата му били отнесени от Хебрус в морето.” („Необразованият купувач на книги“ (109). Накрая, Филострат в “За героите” (308) твърди, че след като главата на Орфей попада в Хебрус, стига брега на о-в Лесбос, където дава предсказания в светилище, което той лично посетил.
Има и версия, в която се казва, че главата и/или лирата на Орфей стигат до Лесбос без да се уточнява пътят до него, или както твърди Прокъл в своя „Коментар към Държавата”: „Нали като бил разкъсан и разхвърлян на части, той напуснал тукашния живот: защото, както мисля, онези тогава се приобщавали към неговата музика на части и разделено, и не можели да възприемат цялото и завършено знание. Най-високата й и първа част са приели обитаващите Лесбос; и може би затова митът казва, че след като бил разкъсан, главата му била отнесена на Лесбос. Но за Орфей, който бил водач на Дионисовите обреди, митовете казват, че претърпял неща, подобни на случилите се на чествания в тях бог, защото и разкъсването е един от знаците на Дионисовите празници.“ (I, 174, 2)
(Картина на Джон Уилям Уотърхаус:Нимфи откриват главата на Орфей)
Според друга версия, Орфей не е убит на брега на р. Хебрус, а на морския бряг, за което говорят двама автори: Йоан Стобей и Никомах Геразски. Според тях частите на тялото и лирата на Орфей след гибелта му са хвърлени директно в морето, което после ги изхвърля на брега на Лесбос. Йоан Стобей казва, че Орфей имал любим с име Калай, син на тракийския вятър Борей, заради когото бистонките (жени от тракийското племе бистони) го убили.
“И те отсекли главата му с бронза и веднага я хвърлили в Тракийското море [тракийското крайбрежие на Егейско море], заедно с лирата му, към която я приковали, така че и двете да бъдат отнесени и потопени морето с блестящи вълни. И сивото море ги отнесло до брега на свещения Лесбос.” („Физически и морални извадки“. IV 20, 47) Никомах Геразски пък казва, че “когато Орфей бил убит от тракийките, лирата му била хвърлена в морето, което я изхвърлило на брега на Антиса, град в Лесбос.” („Наръчник за Хармонията“. 266. 2)
Последните два версии са изключение от основната — тази за “хебруското”, или вътрешноконтинентално тракийско житие и битие на Орфей. Тя се намира в остро противоречие с вече разгледаната “пиерийска” версия, а в полза на “морската” говорят още четири последни сведения, първата от които е от анонимен автор, който в “Гръцка антология” (VII 10) и казва, че „светлокосите дъщери на Бистония проляха хиляди сълзи за мъртвия Орфей”. Това, разбира се, противоречи по-горе цитираната информация от Йоан Стобей, според която именно бистонките са тези, които убиват Орфей.
Второто е "Коментари на Омировите ‘Илиада’ и ‘Одисея’” (B 597 p. 299, 5), в които Евстатий Солунски казва, че Орфей е киконец, или член на приегейското тракийско племе кикони, което е съседно на това на бистоните, а във византийската енциклопедия “Суда” се казва, че е “или одрисец, или киконец, или аркадиец или от Бизалтия в Тракия” (вж. ORPHIC CRITICAL TESTIMONY 197). И накрая, Плиний Стари в „Естествена история“ (IV 41) твърди, че: „Близо до бреговете на Черно море живеят морисени и ситони, предци на поета Орфей.“ С това “морската” посока на развитие на мита повече е трудно проследима поради липсата на каквито и да било други сведения.
Обобщавайки информацията за родното и/или лобното място на Орфей, ще кажем, че тя навежда на мисълта за следните три възможности: 1) Пиерийска, или Гръцка; 2) Тракийска, или Континентална (Хебруска), и 3) Пангейска. Последната, която определяме за най-малко вероятна и сведенията за която са най-малобройни, се явява гранична спрямо останалите две — “гръцката”, която описахме в нейната цялост и за която ще дадем обяснение по-насетне, и “тракийската”, към която принадлежи една важна подгрупа сведения, която ще разгледаме в следващата част.
