Пиерия - родно/лобно място на Орфей
Древните автори вярват, че Орфей наистина е съществувал, а що се отнася до произхода му, доминиращите версии са две. В повечето тяхни сведения за негово родно и/или лобно място не се посочва Древна Тракия, а Древна Гърция, и по-специално районът на Пиерия в южноегейска Македония (виж картата), където е позиционирана планината Олимп и древните селища Либетра, Дион и Пимплея.
Последните често се споменават, като например, от Еврипид (Алкестида, 967), който казва, че Орфей е родом от Либетра, както смята и Ератостен, според когото, след като е разкъсан от басаридите, музите събрали частите му и ги “погребали при т.нар. Либетра“ („Разположението на зодиакалните звезди“. 24, 29).
Павзаний в “Описание на Елада” също твърди, че Орфей е погребан “близо до Либетра, в подножието на Олимп“ (кн. 9. 30. 9), както и Зенобий, според когото “либетрийците са най-нещастните, защото смъртта на Орфей е настъпила при тях” (Athous, 3.1, fr. 552). Нещо подобно казва и Псевдоератостен, който, позовавайки се на Есхил, заявява, че след като разкъсали Орфей на планината Пангей басаридите “събрали частите на тялото му и ги погребали на мястото, наречено Либетра” (Catast. 24 Pàmias).
Подобно е и сведението на Руфиус Авиениус, който казва: „Когато красивият Аполон отново напълни тази лира на небесна хармония, той научи Орфей в пангейската пещера как да я използва. …. Но по-късно нечестивата ръка на Басаридите разкъса поета и благочестивата Либетра, след като придоби тялото му, погреба героя.” (“Аратеа”, 621). Според Конон, в присъствието на Орфей “в определени дни, голям брой въоръжени траки и македонци идвали в Либетра, събирайки се в голяма зала, многопочитана за мистични посвещенчески обреди” (“Митологични разкази”. 45).
Павзаний съобщава "как на Олимп имало град Либетра, където планината гледа към Македония, недалече от който град се намирала гробницата на Орфей” , както и че “след като Либетра била унищожена, македоните в Дион, според моя приятел от Лариса, отнесли костите на Орфей в своята земя.” (“Описание на Елада”. кн. 9. 30. 9-11). Сведението на Фотий е, че цар Мидас “след като станал ученик на Орфей на планината Пиерия, управлявал бригите с много изкуства” (“Библиотека”. Αʹ 186, 130b 28). Крайно интересно е и сведението на Йоан Цеца в “Хилядите”, на което ще отделим внимание и по-късно, според което „Либетра е планина, но и град в страната на тракийските одриси, където е бил Орфей.”
Тези сведения сякаш показват, че именно Либетра е бил родният/лобният град на Орфей, но според други, такъв е бил близкият до него Дион (виж картата), а също и Пимплея, както смята Диоген Лаерций във Въведение на „Животът на философите“, който пише, че в Дион там “има надпис, според който Орфей умрял, поразен от мълния“. Според Павзаний, „Македоните, обитаващи района под планината Пиерия и града Дион твърдят, че тъкмо там Орфей загинал от ръцете на жените.” (“Описание на Елада”. кн. 9. 30. 7), а Страбон в “География” заявява, че Орфей е роден “в подножието на Олимп [където] има град, Дион. А близо до него има едно село, Пимплея. Тук е живял Орфей киконецът…” (кн. 7, 18). Аполоний Родоски в “Аргонавтика” също смята, че Орфей е роден “близо до възвишението на Пимплея” (кн. 2. 2, 23—34), където е позициониран и от Нон в „Дионисиака“ (XIII 428).
Във връзка с Пиерия древните сочат и планината Олимп за родно/лобно място на Орфей, като например Еврипид, който казва, че “В гористите усои на Олимп, дето едно време Орфей, свирейки на китара, събирал дърветата с песните си, събирал и дивите зверове“ („Вакханки“, 556-564). Дамагет в “Гръцка антология” пише, че неговият гроб е „в тракийското подножие на Олимп” (VII, 9), а Хигин твърди, че Орфей „седял и се развличал с песни на планината Олимп, която отделя Македония от Тракия” (“Астрономията”. II, 7). Йоан Цеца в своя “Коментар на „Илиада“” (80, 2) сочи Олимп като планина, която Орфей обитава и където създава своите (мистерийни) ритуали и култове към боговете.
Най-общо с областта Пиерия Орфей е свързан в сведения като това на Аполодор в “Библиотека” (I. 3, 2-3), според когото Орфей е “погребан в Пиерия, разкъсан от менадите“. Също и според Tимотей (фр. 791) той е родом от там: “Орфей, син на Калиопа, родом от Пиерия, е първият, който създава лирата с форма на костенурка и пъстра музика”, а в схолиите към Пиндар (IV Пит., 313) се отправя страшното предупреждение към “нещастните пиерийки”, че ще бъдат наказани за това, че са убили Орфей. Най-общо с планините на Пиерия Орфей е свързан от Фотий в “Библиотека”.
“Самите музи на Пиерия, заедно с Аполон, майсторът на лирата, избухнаха в сълзи, оплаквайки певеца, и скалите стенеха, и дърветата, които някога той омая с прекрасната си лира“, казва анонимен автор в Гръцка антология (VII 10), а в сведението от 8 в. в каталога Liber Monstrorum (I 6 Codex Pithoeanus) (M. Haupt Opusc. II 224) кратко и ясно се казва, че “Орфей е бил лирист от Енеа”, което е град в северна Пиерия.
Към тази група сведения ще причислим и това на Ератостен, който позиционира живота на Орфей на границата между Пиерия и Тракия, където певецът се „събуждал през нощта и на зазоряване изкачвал планината, наречена Пангей и чакал изгрева, за да види най-напред Хелиос” („Разположението на зодиакалните звезди“ 24). Аполоний Родоски разказва по-подробно в Аргонавтика:
„И най-напред да споменем Орфей, за който се говори, че Калиопа го родила: била полегнала с Еагър тракиеца край Пимплеидски връх. Разказват, с гласа на песните си той омайвал неразрушими камъни от планините и речните потоци. И горски дъбове, събрани на тракийски бряг, са още знаци за онази песен – при Зона те са, гъсти и цъфтящи; тях той омая с форминкса и ги доведе от Пиерия. Такъв помощник в подвизите взе си Езонидът, като прие заръките на Хирон – Орфей, владетелят на Бистонида пиерийска.“ (1. 23)
Една специална подгрупа такива сведения са тези, засягащи самият генезис на появата на Орфей в Пиерия, които ще разгледаме по-подробно по-нататък. Те са седем на брой, в първото от които Страбон казва: “Що се отнася до траките пиерийци, те са обитавали Пиерия и областта около Олимп.” (“География”. кн. 7. 8, 11). По този начин става ясно, че в праисторическо време областта Пиерия е била завоювана и/или населена с траки, и дори нещо повече, както е според Павзаний, тя дължи името си на един тракиец — Пиерус, който е … дядо на Орфей: “Гърците вярват в много неистини, една от които е, че Орфей е син на музата Калиопа, а не на дъщерята на Пиерус”. (“Описание на Гърция”. 9. 30. 4)
Според „Суда“ същият Пиерус е дядо на Орфей, за когото в „Състезанието на Омир и Хезиод“ [OF 873T] се казва, че е син на Аполон и баща на Ойагър, следователно дядо на Орфей. Отново Страбон свързва Орфей с пиерийски и приолимпийски траки, но което е по-интересното, също и с такива, които населявали намиращата се доста по на юг планина Хеликон в Беотия, която на юг граничи с Атика:
“…тези, които са посветили Хеликон на Музите, са били траки, същите, които са посветили Пиерия, Лебетра и Пимплея на същите богини. Траките някога са се наричали пиерии, но сега, когато ги няма, македоните държат тези места. Говори се, че траки някога са населявали тази част на Беотия, след като са победили беотийците, както и пеласгите и други варвари.“ (“География”. кн. 9, 2, 25)
Така се оказва, че в далечното минало една доста голяма територия от Древна Гърция е била владяна от траките на Пиерус, които по някакъв начин, за който историята мълчи, са я превзели и населили. По същият загадъчен начин те са я и напуснали, отстъпвайки я на македоните, за което има данни отново от Страбон:„Защото Пиерия, Олимп, Пимплея и Либетра в древността са били тракийски места и планини, а сега са на македоните. И Хеликон беше посветен на музите от траките, които обитаваха Беотия; това са същите, които посветиха пещерата на либетрийските нимфи. Тези, които разработиха древната музика, се наричаха траки – Орфей, Музей и Тамирис; името на Евмолп също идва оттам.“ (“География”. кн. 10. 17. 3)
Тукидид засяга въпроса, твърдейки, че появата на македоните слага край на тракийското владичество в Пиерия: “Страната на морския бряг, сега наречена Македония, е придобита за първи път от Александър, бащата на Пердика, и неговите предци, изначално Темениди от Аргос. Това е повлияно от прогонването на пиерийците от Пиерия, които впоследствие са заселили Фагрес и други места под планината Пангей, отвъд Стримон...” (“Пелопонеската война”. 2.99.3).
Накрая ще добавим и две сведения, засягащи локации в континентална Гърция — а именно град Фалер и планината Пиндус. Първият е древно пристанище близо до Атина, известно с извършваното ритуално очистване на неофитите по време на втория ден от празненствата на Големите Елевзински мистерии. Именно там е позициониран Орфей, наред с още трима изтъкнати траки, негови наследници: Лин, Музей и Евмолп
„Фалерската земя държи Евмолп, обичния Музеев син; угасналото тяло е под този гроб. Тук мъртвия тиванец Лин прие земята сина на музата Урания добровенчана. Тук музите погребаха Орфей, тракиеца със златна лира, когото господарят Зевс уби с горящо копие.“ (Ант. Пал. VII, 615-617)
Второто континентално сведение поставя Орфей на гръцката планина Пиндус (виж втората карта), която наред с още две планини, е посочена от Хораций. Това са „сенчестите пазви на Хеликона, на върха на Пиндус и на леден Хемус, гдето след Орфей гласовити вървели в унес горите, който с майчиното си изкуство забавя също бързите течения на реките и ветровете.“ (Кармина I, 12, 6)
С това се изчерпват сведенията, които сочат района на Древна Гърция за родно и/или лобно място на Орфей. Те са най-многобройни от всички подобни и стават още повече, ако към тях се причислят и тези, в които Орфей е назован тракиец, без посочване на родното и/или лобното му място. То може да е Пиерия, а също и Тракия, която в този смисъл е посочена в други сведения, на които ще се спрем сега, след което ще се опитаме да разясним смисъла и значението и на двете.
