All for Joomla All for Webmasters
Фонтанът на Бруненмаркт
Eдна история на Ойроком-ПР София, част от мрежата за международни връзки на община Виена.
Живея в квартала Бруненфиртел в Отакринг, 16-ти район на Виена, който откъм западната част на града се простира нагоре по хълма към Виенската гора. Тук освен Бруненмаркт има и Бруненгасе.
 
Доскоро, въпреки наличието на толкова "брунен" в тези имена – фонтани, чешми или кладенци – никога не съм ги свързвал с някакъв водоизточник.
 
Ако насред Бруненмаркт имаше наистина някакъв воден басейн, някакви водоскоци и плясък на вода, тогава, да, наистина бих свързал площада с водоизточник, пък бил той фонтан, чешма или кладенец. Но нищо такова там няма. И на Бруненгасе напразно бихте търсили някакъв водоизточник.
 
Разговор с последици
 
Всъщност, честно казано, ми беше напълно безразлично защо Бруненмаркт се казва така, сиреч пазарът с фонтана респ. с чешмата, с кладенеца или каквото друго ви хрумне като водоизточник. По никакъв начин животът ми не е бил ощетен от факта, че не съм знаел защо площадът носи това име. Но сега, след като вече зная, животът ми страхотно се обогати. И дължа това на един мой съсед, на когото преди нашия разговор на стълбището миналата седмица не бях обръщал особено внимание.
 
Та той ми разказа, че името Бруненмаркт било свързано с един фонтан, който бил построен някъде през 1780 г. близо до нашата сграда, бил монументален фонтан с огромен басейн. По онова време Волфганг Амадеус Моцарт е бил на около 30 години, а Лудвиг ван Бетховен тъкмо е бил навършил десет.
 
Пререкание между съседи
 
Този фонтан според моя съсед бил от така наречените "източвателни" водоизточници.
 
Като чух думата „източвателни”, веднага си помислих, че всъщност всеки водоизточник е източвателен, защото от него се източва вода. Така че попитах съседа си какво значи това.
 
-       Източвателен за разлика от изчерпвателен - беше краткият отговор на моя съсед.
-       Не разбирам - казах му. 
 
Под изчерпвателен водоизточник си представям голям водоизточник, в който се влива вода и тази вода, така си представям, се изчерпва от него с кофи или някакви други съдове. Обясних това на моя съсед. Той махна с ръка и каза:
 
-       Не, не, съвсем неправилно сте разбрали това понятие.
 
Тъй като бях твърдо убеден, че греши той, а не аз, отново се опитах да го убедя, че аз съм прав. Но той също не искаше да отстъпи и продължаваше да настоява:
 
-       Вижте какво! От изчерпвателния водоизточник не тече вода! Не можете ли да разберете! От един изчерпвателен водоизточник не тече вода. Чувате ли ме?
 
Отговарям му:
 
-       Да, чувам Ви. Но искам да кажа, че водата тече не от изчерпвателния водоизточник, а към него. А после водата се изчерпва от него. По-точно това представлява вливателен водоизточник и – обръщам особено внимание на това "и" – изчерпвателен водоизточник!
 
Моят съсед отвръща:
 
-       Не, никаква вода не се влива в изчерпвателния водоизточник. В изчерпвателния водоизточник водата си стои там. Стои! От изчерпвателния водоизточник се черпи подпочвена пода.
 
Аз:
 
-       Подпочвена ли?
Съседът:
 
-       Изчерпвателният водоизточник има шахта и от тази шахта водата се изчерпва с кофа!
 
10 000 кладенеца! 400 домакинства!
 
Така моята представа за изчерпвателен водоизточник се изпари окончателно и най-сетне разбрах какво искаше да каже моят съсед:
 
-       О, искате да кажете, че това е водоизточник с дълбока шахта, значи кладенец, в който се спуска с въже кофа … за това изобщо не бях се сетил, съжалявам, такъв водоизточник във Виена никъде не съм виждал. Такива кладенци има само в рицарските замъци.
 
-       В наши дни във Виена почти няма кладенци, прав сте - каза съседът ми. - Но някога това са били основните източници на водоснабдяването във Виена. В началото на XIX век във Виена е имало 10 000 кладенеца.
 
-       10 000 ли! - възкликнах. – Това е невероятно! - Исках удивлението ми да бъде известна компенсация за предишното ми недоверие.
 
-       Но исках да Ви кажа още нещо за фонтана, който е дал името на Бруненмаркт…- допълни съседът ми. - Особеното на този фонтан е било, че е бил захранван от императорския водопровод на Хофбург, с прясна вода от Виенската гора. Вода с такова качество във Виена по онова време са имали само 400 домакинства.
 
-       Само 400 ли? – възкликнах отново, все още ми се искаше с удивлението си да му се извиня за предишното си пренебрежително отношение.
 
Една кофа вода, моля
 
И така както се бях вживял в щастието, което сигурно са изпитали хората, когато са им построили фонтан с императорска вода, изведнъж ми дойде на ум една доста неприятна подробност.
 
-       Ами ако, да речем, преди да си легна изпитам жажда, а преди това съм забравил да си донеса вода. Това значи, че трябва да извървя целия този път обратно до кладенеца пеша. И после да мъкна тежката кофа с вода. И то тъкмо преди лягане!
 
Съседът ми се засмя.
 
-       Не вярвам, че бихте забравили да си донесете вода! Но и да сте забравили, за такива случаи е имало хора, които са си изкарвали хляба с това, да носят вода на другите. Например водоносците, които са разнасяли из града бъчви с вода, или пък така наречените водоноски, жени, които са разнасяли вода по къщите.
 
-       Но дали са правили това и посред нощ?
 
-       Предполагам, но със сигурност не мога да ви кажа. Ще се опитам да разбера. И тогава ще ви уведомя.
 
Не му липсваше мисионерско самочувствие на моя съсед. Това се вижда и от предложението, което ми направи след това.
 
Пътуване във времето с цинкова кофа
 
-       Имате ли желание да изпробваме заедно една доста налудничава идея?
 
-       Какво по-точно се каните да правите?
 
-       Искам да си взема вода от кладенеца като преди двеста години. Вече си набавих цинкова кофа. Бих могъл да осигуря и за Вас една, ако искате… В жега като днешната няма нищо по-освежаващо!
 
-       Колкото и да обичам цинковите кофи и пътуванията във времето, ми се иска все пак да си помисля малко.
 
-       Ами помислете си… можете да го направите например на едно кафе на Бруненмаркт. С удоволствие ще Ви почерпя едно кафе… Пътьом ще Ви покажа и откъде искам да си взема вода.
 
Тръгнахме към Бруненмаркт, разгледахме някогашния фонтан и пихме кафе в едно от прекрасните заведения на площада. Като се свечери, минахме на бира, а като се стъмни, се чукнахме за моето съгласие да участвам в експеримента. Още преди полунощ напълнихме първите си кофи от фонтана и отнесохме драгоценното благо в жилищата си.
Прочетено 303 пъти Последна промяна от Вторник, 30 Юли 2019 21:27
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…