All for Joomla All for Webmasters
Ако възрастните не разрушаваха света на децата с добрите си намерения
Разсъжденията са на Юлияна Янкова - валдорфска учителка  и журналистка.
Една от основните заблуди в наше време е желанието на децата да се поднесе реалния, истинския свят още "докато са в корема на майките си", условно казано.
 
Желанието на възрастните непременно и на всяка цена на всеки детски въпрос да дадат конкретен отговор, реалистичен, колкото се може по-близо до действителността, без никаква илюзия, образ или приказка. Без метафора, магия или мечта.
 
Възрастните масово правят това без да отчитат огромната разлика между това, което представлява и начина, по който мисли детето и това което представлява и начинът, по който мисли възрастния човек.
 
Когато на детето му се отнеме илюзията на приказката, образа и фантазията, то бива стрисано буквално и фактически в света на възрастните, без да получи никакви въздушни възглавници, парашут или други смекчаващи падането му съоръжения.
 
То бива запокитено в големия живот без да има никакви здрави устои, които да го хранят, подсилват, спасяват, в които да бяга, да се крие и връща в тях, за да черпи енергия и сили, когато се изправи пред сериозен проблем и истинско изпитание.
 
 
Детството е единствената възраст, единствената в живота, в която човек може да получи криле да лети по-нататък, черпейки сили от него, затова то трябва да бъде опазено именно като такова - като детство с много игри и движение, приказки, образи и метафори, феи и гномчета, принцове и принцеси, хали и змейове, (които задължително трябва да бъдат сразени и победени от добрия юнак).
 
Защото всичко това се превръща в мост между детето и света на възрастните, в който то ще навлезе, когато му е времето, когато е готово за това, но всички тези образи, ще са му създали защитна въздушна възглавница, за да може да не катастрофира пред първия житейски проблем в истинския живот.
 
Ако дори за миг възрастните разбираха какво рушат, като не отчитат разликата между своето мислене и възприятието на детето, те никога, никога, никога не биха си позволили да говарят на децата по този начин, да обясняват смъртта с всички подброности на физзическата тленност, да им отнемат илюзията за лошия вълк (все едно злото не съществува) и вярата, че могат да бъдат рицари, принцове и принцеси.
 
Ако възрастните осъзнаваха какво разрушават....
 
Но те не разбират. Иначе не биха го правили.
 
Само че след това цялото общество ще трябва да работи за справянето с този, на пръв поглед елементарен проблем, но всъщност доста сериозна психическа травма за децата. Обяснение могат да дадат и психолозите, на които им се налага да лекуват последствията от едно такова неправилно поведение на възрастните в детството на децата им.
 
Ако дори и за миг родителите разбираха каква е разликата между света на детето и света на възрастните, те бих направили усилието да влязат в детския свят и с начина, по който децата възприемат света, да им обяснят и отговорят на въпросите, без да ги вадят от там, уж, за да ги научат да се справят по-добре в големия свят.
 
Защото всъщност точно това преждевременно изтръгване от сънното състояние, в което живеят деца, създава зависимости, неусточива психика, страдание от неумението да се справиш с емоциите или проблемите си, защото не ги познаваш и най-лошото - усещането за липса на почва под краката ти, защото някой много отдавна ти е откраднал крилете вместо да ти ги изгради.
 
Прочетено 160 пъти Последна промяна от Сряда, 17 Юли 2019 10:16
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…