All for Joomla All for Webmasters
Преходът Средноса в Пирин
За преминаването на Средоноса задължително е групата да се води от опитен водач, който разбира от алпинизъм.
По средата на Носа
Път ...
Хей така дойде идеята да се качим по Средоноса с Бай Иван (планинския водач Иван Ганев). 
 
Тръгнахме в петък и се качихме привечер на хижа Яворов. Тя е прекрасен пример как трябва да се полага грижа за туриста във високата планина. 
Станахме на ранина. 5:00 часа. В 6:00 часа тръгнахме. Първо се изкачихме до местността Погледец, откъдето се разкри чудна гледка към огрятия от слънцето гребен, наречен Средоноса.
 
 
Подсякохме няколко улея, движейки се по древен път. И днес личаха зидовете на подпорните му стени. Малко преди да достигнем рида, ние започнахме едно стръмно изкачване по тревен улей. 
Стръмно, та стръмно!
След около 15 минути спряхме за почивка. Иван ни инструктира, че не е редно да оставяме неукрепени и незавързани предмети и инвентар. Току бе свършил и леко си помръднах раницата. И хоп!
 
Фотоапаратът полетя по стръмния склон. Изчезна!
Първата мисъл бе: Добре, изчезна! Това е! Все пак направих опит да го намеря и започнах много внимателно да подсичам склона и да оглеждам в тревите и тук таме прорасналия клек. Белким някъде се е закачил! Но, нищо! Бай Димитър бе зърнал нещо, което минало към една мура, но и там нищо!
Отлетя!
 
Не исках да бавя групата и реших да се върна на следващия ден с Владо, (което бе предложение и на Иван) и да потърсим апаратчето заедно.
Смирих се!
 
В групата ни имаше една синеока жена с плитки като Пипи Дългото Чорапче! В този миг тя каза:
- Не може, трябва да се опитаме да го намерим!
 
Спусна се по стръмния склон и след около две минути се чу:
- Ето го! Намерих го!
 
Беше чудо! Женска интуиция, саможертва, и вяра в ...
Вяра в Бога!
 
С благодарност се запознах с Веселина. Това бе името й. Вярата й бе силна. Бе по-голяма от синапово зърно. Думите й бяха: 
- Слава на Бога! Не можех да си представя, че пак ще се върнете тук и ще се лутате отново!
 
По вярата й я познахме. Продължихме по накъдрения рид. Изшилени пики, тесни ръбчета, клек! Подсичахме по-острите скали. Прегръщахме тук-таме някой камък или скала. Ту нагоре, ту надолу. Имахме едно-две изпускания на каски. После следваше взимането им, а склона бе стръмен. Имаше емоция във въздуха! А ни се налагаше да имаме повече разум.
 
Денят беше слънчев, ясен, юлски! Благословен ден! Природата ни дари с едно от чудесата на Пирин – еделвайсите! Бяха се разположили триумфално по най-опасните и стръмни скали. Истинско щастие е да съзреш и проумееш силата на природата в едно толкова малко и нежно цвете.
 
Един от нашите другари изпита дискомфорт и започна да „запецва” по скалите. Предстоеше ни да минем по най-въздушния участък, който се преминава с яхване на ръба. Поради гореспоменатите обстоятелства ни се наложи да напуснем гребена на Средоноса. Това бе едно много сложно и рисково начинание. Нямахме друга алтернатива. А накрая за десерт имаше и солидна порция клек ... И Беър Грилс щеше да се изпоти!
Слязохме ...Обърнахме се. 
 
Не вярвахме на очите си, че сме преминали по този път! Ридът е впечатляващ и недостъпен! Респектиращ!
На следващия ден се разходихме по Котешкия чал, новия заслон „Кончето” и се прибрахме в хижата за около 9-10 часа. Всичко се случи по план.
 
Времето бе ясно и прекрасно. Синьо небе и чудно красиви гледки! Хапнахме на хижата и се спуснахме до колите. 
Е имаше нещо и за десерт ...
 
На влизане в града решихме да оставим Явор и Владо на Опълченска, а Митака на Руски паметник. Речено, сторено!
 
Току що бях оставил последния елемент и телефона ми иззвъня. Вдигам и чувам:
- Здрасти Руслане! Миро съм. Гори втория етаж на вашата кооперация!
Беше ми помагал да качим един матрак и знаеше, че живея именно на втория етаж. 
 
Бях пред хотел „Родина”. 
Първи мисли: Добре, изгоря. Огънят е по-бърз от скоростта на колата. 
Движа се. Звъня на съседа ми. Той не е в квартала.
 
Следващия светофар. Звъня на другия съсед. Когато си вдигна телефона, пръста ми бе върху бутона „Прекъсни”.
Движа се. 
Светофар! Пак въртя. Прекъсва.
 
Светофар! Звъня на трети съсед! И той се казва Митко. Вдига телефона! Казвам му:
- Мите, казаха ми, че гори нашия етаж!
- Спокойно! Съседната кооперация е! Долу има пожарни коли и полиция.
 
Бях на НДК под моста. И така 10 минути!
Спрях зад едната пожарна кола. Бяха се събрали съседите. Семейството е било навън. Бе чудо!
Въпрос на ценности!
(За преминаването на Средоноса задължително е групата да се води от опитен водач, който разбира от алпинизъм. Там не е за всеки!)
 
 
Прочетено 274 пъти Последна промяна от Петък, 12 Юли 2019 09:43
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…