All for Joomla All for Webmasters
Коледният празник - празник на Свещената нощ
Коледният празник е много стар. Коледният празник е познат навсякъде в най-древните мистерии на всички религии и винаги е бил празнуван.
Той не е просто външен слънчев празник, а празник, водещ човечеството до съзерцание или поне до предчувствие за извора на битието. Бил е празнуван от най-висшите посветени на мистериите всяка година, когато Слънцето най-слабо изпраща силите и топлината си към Земята. Празнуван е бил и от онези, които още не са могли да вземат участие в целия празник, а са изживявали само външния картинен израз на най-висшите мистерии. Тайните на мистериите са се запазили през всички времена и при всички народи са получили форма, съответна на различните вероизповедания. Коледен празник означава празник на Свещената нощ, тази Свещена нощ, която се е чествала във великите мистерии, когато инициаторът на достатъчно добре подготвени личности ги е довеждал до раждането на висшия човек в душата им; или когато – ако употребим един съвременен израз – в душата им се ражда живият Христос.
Само тези, които не знаят, че редом с химическите и физическите сили действат също, и духовни сили и че духовните сили, също както химическите и физическите се нуждаят от определено време, за да действат в Космоса, само такива хора могат да вярват, че е все едно кога се извършва събуждането на висшия Аз. Големите мистерии са се състояли в това, че човекът е изживявал събитието, при което е можел да съзре действащите сили в силна светлина и в блясъка на багрите. Можел е да види светът около себе си, изпълнен с духовни процеси, с духовни същества; можел е да види духовния свят и да изживее най-великото, което човек може да изживее. Този момент ще настъпи някога за всички хора! Всички ще го изживеят, макар и след повече прераждания, но за всички ще дойде моментът, когато Христос ще възкръсне в тях, когато ще достигнат до ново виждане, до ново чуване.
Онези, които са били подготвяни като мистерийни ученици за събуждането, най-напред са били осведомявани какво означава това събуждане в обширния Всемир. Едва тогава са били предприемани последните действия за събуждането. И тези действия са били предприемани тогава, когато мракът е бил най-голям, когато преди Коледа външното Слънце застава най-ниско, понеже тези, които познават духовните факти, знаят, че в мировото пространство протичат по това време сили, които са благоприятни за такова събуждане. При подготовката на ученика се е казвало, че този, който наистина иска да знае, не бива да знае само това, което е ставало от хилядолетия върху земното кълбо, а че трябва да се научи да обхваща с поглед цялото развитие на човечеството. Трябва също да знае, че големите празници в годишния цикъл са установени от водещите индивидуалности и че те трябва да служат за проникването във вечните велики истини.
В продължение на милиони години в такива случаи погледът е бил насочван към тях. На ученика се е казвало: Погледни към онзи момент, когато Земята не е била такава, каквато е сега, когато не е имало Слънце и Луна като днешните, а те са били още обединени със Земята, когато Земята е представлявала едно тяло, включващо Слънцето и Луната. Човекът и тогава е съществувал, но още е нямал тяло, бил е духовно същество и тези духовно-душевни хора не са били осветявани от слънчева светлина отвън. Слънчевата светлина е била още в Земята. Не е имало нещо подобно на днешната слънчева светлина, падаща отвън върху съществата и предметите, а е имало такава, която е съдържала духовна сила и е блестяла вътре във всеки отделен човек. По-късно настъпва моментът, когато Слънцето се откъсва от Земята, отделя се от нея и светлината му започва да я осветява отвън. Слънцето се отдръпва от Земята и вътре в човека настъпва мрак.
Това е началото на развитието му, насочено към този момент в бъдещето, когато той отново следва да намери блестящата светлина, но сега вътре в себе си. Човекът е трябвало да се научи да опознава земните неща с външните си сетива. Той се развива така, че висшият човек, духовният човек отново да може да запламти и заблести в него. От светлината през мрака и отново към светлината е пътят на развитието на човечеството. След като учениците са били подготвяни така за събуждането, са били довеждани до онзи момент, в който е следвало като избраници да изживеят в себе си това, което останалото човечество ще изживее едва в далечното бъдеще, а именно момента, когато са съзирали духовната светлина с отворените си духовни очи. И този свещен момент е следвало да бъде тогава, когато външната светлина е била най-слаба, в деня, когато външното Слънце е светило най-слабо.
На този ден учениците на мистериите са се обединявали и вътрешната светлина е пламвала в тях. А онези, които още не са можели да вземат участие в това тържество, са можели поне да изживеят едно външно отражение, което да им покаже: Също и за вас ще дойде великият момент. Днес виждате едно отражение, по-късно ще изживеете това, което сега виждате като картина. Това са били малките мистерии. Те показват като отражение това, което кандидатът за посвещение следва да изживее по- късно. Нека днес узнаем какво се е представяло в среднощния час в малките мистерии. То е едно и също в Египетските мистерии, в Елевзинските, в тези на Предна Азия, във Вавилонско-Халдейските, също както в мистериите на персийското богослужение на бог Митра и Индийските брахмански мистерии. Навсякъде учениците на мистерийните школи са изживявали едно и също в среднощния час на Свещената Коледна нощ, пише австрийският учен д-р Рудолф Щайнер в "Първоначални импулси на Духовната наука” (СС 96).
 
Те се събират рано надвечер. В мълчаливо мислене е трябвало да си изяснят какво означава това най-важно събитие. Събирали се заедно и в тъмнината оставали в дълбоко мълчание. Оставали часове наред в тъмното помещение, докато настъпи среднощ. Мисли за вечността са изпълвали душата им. Срещу полунощ прозвучавали тайнствени, засилващи се и отслабващи звуци, изпълващи пространството. Учениците, които възприемали тези тонове, знаели, че това е музиката на сферите. Дълбоко молитвено смирение и благоговение изпълвало сърцата им. Тогава бавно просветлявало. Светлината идвала от слабо осветен диск. Тези, които го виждали, знаели, че този диск представлява Земята. Леко осветеният диск ставал все по-тъмен и накрая съвсем черен. Същевременно пространството наоколо просветлявало. Онези, които виждали това, знаели, че черният диск представлява Земята.
Слънцето, осветяващо иначе Земята, се скривало. Земята не можела повече да вижда Слънцето. Тогава около земния диск, се появявали разпространяващи се навън кръгове в багрите на дъждовната дъга. Виждащите това знаели, че това е Ирис.
 
В полунощ на мястото на черния земен диск постепенно се издигал виолетово-червен светещ кръг, на който била изписана една дума. Думата била различна според народността на хората, изживяващи мистериите. На днешен език думата би означавала „Христос”. Виждащите това знаели, че това е Слънцето. То им се появявало в среднощния час, когато светът наоколо потъвал в дълбок мрак. На учениците било изяснявано, че сега са изживявали това, което в мистериите се нарича Слънцето в среднощния час. Който наистина е посветен, се научава действително да вижда Слънцето в среднощието, понеже материалното е угасено в него. Тогава само Слънцето на духа живее в него и с блясъка си скрива мрака на материята. Този момент, когато човекът изживява, че е свободен от мрака и живее във вечната светлина, е най-върховният блажен момент в човешкото развитие.
Всяка година той е бил картинно представян в мистериите около полунощ през Светата коледна нощ. Тази картина показвала, че редом с физическото Слънце има духовно Слънце, което също като физическото трябва да изплува от тъмнината, от мрака. За да изяснят това още повече на учениците, след като изживявали изгрева на Слънцето, на Христос, те били завеждани в една пещера, в която привидно не е имало нищо каменно, никаква безжизнена материя. Там виждали да се появяват житни класове от скалите като знак на живота, като символично загатване, че от привидната смърт се поражда живот, че животът се ражда в мъртвите скали. След това им се казвало: Както от този ден нататък от слънчевата светлина, която привидно е мъртва, израства новото, така от умиращия живот постоянно се издига нов такъв.
Това е същото изживяване, загатнато в Евангелието на Йоан с думите: „Той трябва да нараства, а аз да се смалявам”. (Йоан: 3,30)
Йоан, предвестителят на идващия Христос, на духовната светлина, чийто имен ден се пада в средата на лятото, този Йоан трябва да се смали и в неговото смаляване същевременно да порасне силата на идващата светлина, ставаща толкова по-силна, колкото повече Йоан се смалява. Така се подготвя новият идващ живот в житното зърно, което трябва да се разпадне и изчезне, за да отстъпи мястото на новото растение. Учениците е трябвало да изпитат, че животът почива в недрата на смъртта, че от разпадащото се, от гниещото се пораждат новите прекрасни цветове и плодове, че Земята е изпълнена с рождената сила. Трябвало е да научат, че в този момент в недрата на Земята протича преодоляването на смъртта от живота. Животът, намиращ се в смъртта, им е бил показван в преодоляващата я светлина. Това са чувствали, това са изживявали те, когато са виждали как светлината се появява и заблестява в мрака. Те наблюдавали в скалистата пещера избуяващия живот, пораждащ се в своята пълнота и разкош от привидно мъртвото.

Така у учениците била възпитавана вярата в живота, вярата в най-великия човешки идеал. Така те се научавали да поглеждат нагоре към най-висшия човешки идеал, към този момент, когато Земята ще приключи развитието си и светлината ще заблести сред цялото човечество. Самата Земя ще се разпадне на прах, но духовната есенция на Земята ще остане с всички хора, които заблестяват в себе си чрез духовната светлина. Тогава Земята и човечеството ще се събудят за по-висше съществуване, за нова фаза на битието. Когато християнството се появява в течение на развитието, то носи този идеал в себе си в най-висока степен. Хората чувствали, че Христос следва да пристъпи като безсмъртния дух на Земята, като носител не само на материалния покълващ и избуяващ живот, а като носител на духовното прераждане, като най-великия идеал на всички хора, който се ражда на Светата Коледна нощ по времето на най-дълбокия мрак като знак, че от мрака на материята може да се роди по-висш човек в човешката душа.
Преди да се заговори за Христос, в древните мистерии се е говорило за един слънчев герой. С него бил свързван същият идеал, който християнството свързва с Христос. Слънчев герой бил наричан носителят на този идеал. Както Слънцето завършва пътя си в течение на годината, както светлината му се увеличава и намалява, а топлината му привидно се отдръпва от Земята и отново заблестява, както в смъртта си тя съдържа живота и отново го излъчва, така слънчевият герой е станал господар над смъртта и нощта на мрака чрез силата на своя духовен живот.
В персийските мистерии, посветени на бог Митра, били отличавани седем степени на посвещението. Най-напред степента „гарван", която е можела да доведе учениците само до портата на Храма на посвещението. Те стават посредници между външния свят на материалния живот и вътрешния свят на духовния живот, не принадлежат повече към материалния свят, но още не и на духовния. Такива гарвани срещаме навсякъде, където те изпълняват ролята на пратеници, носещи известия от единия до другия свят. Срещаме ги и в немските легенди и митове: гарваните на Вотан, гарваните на Барбароса от Кифхойзер.
Втората степен, „окултен", води ученика през портата вътре в Храма на посвещението. Там той се издига до третата степен, „борец", който пристъпва пред света, за да извести окултните истини, изживени вътре в храма. Четвъртата степен, „лъв", постига човекът, чието съзнание се простира не само в рамките на отделния човек, а в рамките на цялото племе. Така Христос е наречен „Лъвът от племето на Юда". Петата степен постига човекът, чието съзнание още повече се разширява, който обхваща в съзнанието си цял един народ. Този човек няма повече собствено име. Той се наричал с името на народа, към който принадлежал. Той бил наричан например „персиец", „евреин". Разбираме защо например Натанаил (Йоан: 1, 47) е наричан „истински израилтянин", защото е достигнал петата степен на посвещението. Шестата степен е „слънчев герой" и трябва да сме наясно какво означава това име. Трябва да се научим да разбираме, че тръпки на страхопочитание разтърсвали душата на ученика на мистериите, който узнавал за слънчевия герой и през Светата коледна нощ е можел да изживее рождения празник на слънчевия герой.
Всичко в Космоса следва своя ритмичен ход. Всички звезди също като Слънцето следват един велик ритъм. Ако Слънцето би напуснало само за момент този ритъм, само за момент да се отклони от орбитата си, това би било революция от невероятно голямо значение за целия Космос. Ритъмът владее цялата природа, от безжизнената природа до човека. Той се намира в света на растенията. Теменужката, лилията и др. разцъфват всяка година по същото време. Животните мътят и раждат в определен сезон от годината.
Нещата се променят едва при човека. Ритъмът, който цари в хода на годишните времена при животното, в силите на растежа, възпроизвеждането и т. н., престава да действа в човека! На човека трябва да бъде предоставена свобода и колкото е по-цивилизован, толкова повече този ритъм се оттегля назад. Както светлината се оттегля около Коледа, така ритъмът изглежда да изчезва от живота на човека и в него започва да цари хаос. Но тогава човекът трябва да породи ритъм в себе си от своята собствена инициатива. Той трябва така да изгражда от своята воля живота си, че да протича в границите на определен ритъм. Събитията в живота му трябва да протичат редовно, установено и сигурно, както ходът на Слънцето. И както е немислимо да се промени ходът на Слънцето, така следва да е немислимо да може да бъде прекъснат ритъмът на живота. 
При слънчевия герой имаме такъв жизнен ритъм. Чрез родения в него висш човек той спечелва силата сам да владее ритъма на своя собствен жизнен път.
Такъв слънчев герой е също и Христос за първите две столетия. Поради това рожденият му ден е поставен във времето, когато от правремена се е празнувал рожденият ден на слънчевия герой. Оттам е и всичко, което се свързва с жизнената история на Христос Исус, както и богослужението в полунощ, което първите християни извършвали в пещерите като спомен за слънчевия празник. В това богослужение в полунощ от мрака заблестява море от светлина като спомен за изгрева на духовното Слънце в мистериите. Оттам като спомен за скалистата пещера, от която животът се ражда като символ в житните класове, се разказва как Исус е роден в обора. Както земният живот се ражда от мъртвите скали, така от нисшето израства най-висшето – Христос Исус. С празника на рождението му се свързва легендата за тримата мъдреци, тримата царе от Ориента. Те донасят дарове на детето – злато, като символ на външната изпълнена с мъдрост власт; смирна, благоуханна смола, като символ на победата на живота над смъртта, и тамян, като символ на мировия етер, в който живее духът.
 
 
Прочетено 62 пъти Последна промяна от Четвъртък, 13 Декември 2018 21:20
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…