Максим Ванчев е завършил известната Пловдивска френска гимназия, след което продължава образованието си във Франция, където живее и работи от 1999 година. В момента работи на висока позиция във водеща френска банка в Париж. Женен е за французойка, имат 2 деца.

Г-н Ванчев, какъв беше Вашият път в емиграцията? Може би искахте по-добър живот, търсехте приключения или просто се влюбихте във французойка и я последвахте?

- Това, което търсех тогава, а аз бях 18-19 годишен, бе добро образование. Това бе най-важното за мен в този момент и бе причината за заминаването ми във Франция. Разбира се, имаше го и този момент - на търсенето на приключения, на хубави моменти. В един момент после взех, че се влюбих в едно хубаво момиче, което срещнах в Южна Франция и създадохме семейство.

Как започна животът Ви във Франция?
- Когато пристигнах в Южна Франция, годината бе 1999. Исках да уча в университета в Екс ан Прованс, който е част от група вуз-ове, някои от които са в Марсилия. Тогава бях придружаван от майка ми, която е франкофон.
Пристигаме в близост до кея, виждаме скупчване на джипове, с много фенове на местния отбор Олимпик Марсилия, който e много обичан, разхождат се и хора с бели анцузи и ланци по шията. И майка ми като видя тази картина, й стана лошо и каза: "Утре да видим универститета, но ако и там е така, предлагам да не продължаваме повече!".
На другия ден отиваме във вуз-а, оттам ни казаха, че моят факултет не е в Марсилия, а в Екс ан Прованс, който е на 30 км. Там ни посрещна различен свят: красив град, подреден, с история, с университет, направен много удобно за студентите, с голям парк и пр.
Така започна моя 2-годишен престой в Екс, както го наричат французите. Тук записах икономика, но след това реших да се прехвърля в Бизнес училище в в София - Антиполис, близо Ница и Антиб. Тук учих още 3 години. Междувременно бях на обмяна на студентски опит в Монтреал, Канада.

Какво Ви научи животът във Франция?

- Бих споменал тук семейството си, моите родители, от тях съм научил да изпитвам съпричастност към хората и да не се затварям в себе си. Това много ми помогна в началото за моята интеграция във Франция. Сега, когато са минали 25 години, пак ще отбележа, че най-важното са били именно взаимоотношенията ми с хората. Усмивката и доброто настроение не са излишно възпитание.

Какви митове за Франция бихте потвърдили/ оповергали? Коя част на Франция харесвате? Какви са французите от юга и какви от столицата и севера?
-Във Франция е много важно да се храниш здравословно, да влагаш качествени продукти в храната. Тук не е прието да се храниш бързо, важно е също да споделяш храненето с колеги и със семейството си. Доброто вино е част от културата.
Има разлика между французите от различните части на страната. Тези от юга в първия момент са по-гостоприемни, по-любезни, но установяват по-задълбочени контакти по-трудно. Това бе и една от причините да се преместя да работя в Париж.Северняците във Франция са с една идея по-затворени, но ако ти имат доверие, много по-лесно можеш да разчиташ на тях и в професионален, и в личен план.

А за Париж важи - каквото си пожелаеш, това се отнася както за хората, така и за местата, където можеш да посетиш. Месецът, който е най-подходящ да се разгледа френската столица, е август. Тогава парижани са в отпуск, и може да се поразходиш из улици, където се виждат дори малко хора.

Спестовни ли са французите? Българите по-спестовни ли са или просто западняците управляват по-добре парите си?

- Спестовността на българина е добре известна. Начинът, по който управлява парите е белязан от различни финансови кризи. Това го прави още по-внимателен към парите си. За да не загубят спестяванията си хората се научиха да ги обръщат в различни видове активи: чужда валута, недвижими имоти, злато... Ясно е, че всеки спестява според възможностите си.

Но това, което днес убягва от вниманието на българина е подреждането на активите по ликвидност. Краткосрочните нужди се покриват от най-ликвидните активи. Много често е важно да има пари в брой, за да не налага да се развалят средносрочни или дългосрочни активи в злато или в имот. Както казва поговорката "да не се слагат всичките яйца в една кошница".

Меценатският елемент на банкерството има ли го още?

- Меценатството го има. Преди години помагах като консултант на някои фондации, подпомагащи развиващи се страни при създаване на модели на микрофинансиране. Целта беше да се помогне на предприемачи да имат достъп до малък първоначален капитал, който да им помогне да излязат от сивия сектор.
В момента, това, което допълнително правя е да отделям време на студенти, които имат желание да започнат кариера в банковия или финансовия сектор. Това ми е интересно, навремето и аз рачитах на това някой да ми подаде ръка.
Що се отнася до френски банки е любопитно, че са финансирали великите сили, участвали в Руско-турската освободителна война от 1876 година. В историята на банкерството могат да се намерят много интересни неща: напр.когато е създавана Централната банка на Турция, французин е бил №2 в управлението й. Френски банки имат свои контакти и с България, когато страната поема по своя път след Освобождението. В архивите на БНБ, е описано как през Франция е разплащан българския дълг към Русия след
Руско-турската война. В наши дни френските банки също имат тесни връзки с българските.

Доволен ли сте от своята житейска реализация. Как се виждате след 10 години?

-Във всеки един момент е добре човек да дава за себе си някаква оценка, да прави равносметка с плюсовете и минусите. Мога да кажа, че съм доволен от себе си, тъй като имам съпруга и две деца, които много
обичам, родители, които са живи и здрави, сестра ми също върви по своя път. И когато съм притиснат от професионални грижи, се опитвам да си припомням точно това, което е най-важното в живота.
След 10 години искам пак същото.

Препоръчвате ли на Вашите приятели-французи да посетят България и какво да разгледат?
-Разказвам за добрите страни на България, за хората, които са най-важният капитал на една страна. Препоръчвам им да опитат и да си купят от българските вина, има много хубави изби. Моят любим български сорт грозде е Мавруд. Той е използван за правене на вино хилядолетия преди французите изобщо да знаят какво е това вино. Разказвам им и за траките, които са правили вино още тогава.
Виното е разбираем за всеки французин повод да посети България. Разбира се, непременно им препоръчвам да видят и Пловдив, както и Велико Търново. За тези, които обичат природата, ги насочвам към приказните ни планини. А французите обичат да са там, където има вкусна храна, хубаво вино и усмихнати хора. Може би, ще трябва да поработим върху последното.

Коя част на Франция бихте ни препоръчали да посетим?

- За Париж има толкова много информация, която всеки може да прочете. От Южна Франция бих препоръчал да се разгледа Екс ан Прованс, изобщо средиземноморската ивица на страната.

Какво бихте казал в заключение?

- Вече сме 21-та страна в еврозоната. Много неща се изписаха и казаха, някои от тях бяха откровено неточни. Въвеждането на еврото у нас ще донесе повече стабилност и възможности. Не вярвам в чудеса, но след време всичко ще си дойде на мястото.

Как гледате на Виена? С какво Ви привлича австрийската столица?

- За мен Виена е подреден, дисциплиниран и чист град. Харесвам музеите на австрийската столица, харесвам картините на Гюстав Климт. Харесва ми дворецът Балведере. Когато мога да се вредя до концерти на Виенската филхармония и в катедралата Щефансдом - това е събитието на годината. И разбира се виенският шницел, полят обилно с бира.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков