All for Joomla All for Webmasters
Хотел „Велина“ във Велинград - другото име на спокойствието
Чакам, ах как чакам онези петъци след работа, когато с жена ми мятаме багажа в колата, за да се  изкатерим до Велинград.
Там нашето място е „Велина“. Хотелът е в гората – малко извън града и на 700 крачки над езерото Клептуза. Паркирам под боровете. Багажът – в стаята, а  ръчният часовник получава 2 денонощия арест в чекмеджето на нощното шкафче. Край. Не искам да знам колко е часът. Имаме си птица, която сутрин ще ни изпее нещо от боровата гора над терасата. И ще ни събуди ненатрапчиво.
После денят е „разграфен“ не на часове, а на събития. Аз отивам да изплувам своите 1000 метра във външния басейн с минерална вода. Жена ми похапва и тръгва по туристическите пътеки – на разходка с раничка на гръб. Връща се и заедно се излягаме на шезлонгите на сянка, защото през деня слънцето тук си го бива. Взели сме си книги. Четем. Бъбрим. После отиваме на обяд. Запазили сме си маса под боровете. Сбогом изразходвани калории. Даваме на душата велинградски и родопски вкуснотии, които се преглъщат добре с чаша бяло през лятото или чаша червено – през зимата. Такъв хубав обяд обаче е нищо без следобедна дрямка. Добре де, не е дрямка. Поспиваме час и половина или два. И сме готови за следващите удоволствия. Масаж за жена ми. Още една тренировка в 25 метровия басейн за мен. Разпускаме в джакузито на покрития басейн на „Велина“. И пак четем, бъбрим с приятели по телефона. Спорим. Дали да дойдат при нас за вечеря или да отидем на Клептуза. Този път надделява ресторантът на „Велина“. Да и на Клептуза готвят вкусно, но нямат винената листа на „Велина“. Вечерята на Клептуза ще почака.
Следващата сутрин си подаряваме още едно удоволствие. Отиваме но пазарчето на Юндола. При Емине ханъм. Тя ще ни отреже от домашното сирене, ще добави питка от домашния кашкавал. И ще сложи бурканчета с онова сладко от горски ягоди, която само тя може да прави. Целуваме ръка на Емине и се връщаме в хотела. Освобождавам от ареста ръчния часовник. И го слагам на ръката, за да отмери времето до следващото идване във „Велина“. До скоро. 
Преди да тръгна не се стърпявам да попитам Илко Илиев – човекът, който от 18 години управлява хотела - защо във „Велина“ чувам толкова чуждоезична реч. „Тук идват доста руснаци, израелци, гърци, румънци. Чувстват се спокойно, защото са намерили спокойствието на едно внимателно и професионално отработено внимание към гостите ни.
Идват по-възрастни хора. И  много млади семейства с деца – пускат ги да играят на воля, защото тук няма къде да се изгубят. Обикновено гостите ни от чужбина идват за десетина дни, но напоследък от съседните страни правят дълъг уикенд при нас или просто си почиват за кратко след морето. Аз съм късметлия, защото познавам мнозина от гостите ни още от момента, в който поех управлението на хотела. Добре ми е, когато сме заедно.“
Михаил Ванчев
Прочетено 143 пъти Последна промяна от Четвъртък, 10 Август 2017 12:34
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…