All for Joomla All for Webmasters
Чужди клиники с все повече условия към НЗОК за лечение на българи
Болници в ЕС, в които са лекувани български пациенти по линия на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност,
изискват НЗОК да заплати авансово за приложените им медицински услуги. При други случаи от фонда се настоява да даде допълнителна писмена гаранция, че касата ще заплати терапията, става ясно от справка на здравната каса, изготвена за Zdrave.net.
 
Макар от касата да твърдят, че към момента не е постъпвала официална информация от чужди здравноосигурителни институции или лечебни заведения, че отказват медицинска помощ на българи, най-вероятното обяснение за изисканите допълнителни уверения от страна на касата са натрупаните и неразплатени в срок задължения към лечебните заведения извън България. Само към края на 2016 г. те надхвърлят 224 милиона лева, като над 90 милиона лева от тях са просрочени.
 
От НЗОК признават за сигнали от български пациенти, че независимо от представяните от тях валидни европейски документи, чуждите лечебни заведения изискват авансово заплащане на цената на съответната медицинска услуга или допълнителна писмена гаранция, че касата ще заплати цената на лечението. В голяма част от случаите на лечение в ЕС се констатира значително доплащане от пациентите за предоставени медицински услуги, които лечебните заведения или местните здравни фондове определят като „допълнително поискани от пациента здравни услуги“, допълват от фонда.
 
Оказва се и че има голяма разлика между заявените за възстановяване суми от българските пациенти, които сами са заплатили цената на своето лечение, и потвърдените от чуждите здравни фондове ставки, които се покриват от местното задължително здравно осигуряване. Най-честите обяснения, които са дали чуждите клиники, са, че на пациентите са били предоставени допълнително поискани от тях здравни услуги, които не попадат в обхвата на стандартното лечение по съответните диагнози, както и разходи за хонорари на лекуващите лекари. В част от случаите се оказва, че здравната помощ е получена в лечебни заведения, които не работят с местни здравни фондове по реда на задължителното здравно осигуряване, допълват от касата.
 
Представителят на пациентската общност в Надзорния съвет на НЗОК Пламен Таушанов потвърди , че има сигнали за проблеми със здравното обслужване на българи в страните от ЕС.„Това се случва по два начина – при първия изобщо не следва отговор на подадените искания за лечение. Вторият е обяснение, че към момента няма свободни легла, което е абсурдно, защото във всички болници има максимум 80% запълняемост на легловата база“, обясни той. Таушанов допълни, че на практика по-голямата сума, по която са натрупани задълженията на НЗОК, са по линия на европейската здравна карта и се отнасят за оказване на спешна помощ, а не на планово лечение.
„Този въпрос не е изяснен. Не може да има толкова много спешни случаи“, изтъкна председателят на БАЗП, като допълни, че по въпроса трябва да се даде детайлна информация от страна на касата. 
Прочетено 1517 пъти Последна промяна от Неделя, 19 Март 2017 13:21
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…