All for Joomla All for Webmasters
Най-добрата здравна система има Холандия, Австрия е на 11-о място, а България- на дъното
Класацията е на Института за сравнително изследване на здравните системи в Европа Health Consumer Powerhouse. 
През последните 10 години номер №1 по качество на здравните системи е Холандия, Австрия държи 11-о място, а България и Румъния са на последните две места от 34 европейски страни. Само за 12 месеца Македония е успяла да се изкачи с 11 позиции, защото е въвела електронно запазване на час при лекар.  Благодарение на апликация за телефон, която показва всички свободни часове при лекари в страната, един пациент може по всяко време да намери специалист. Това приложение имало такъв голям успех, че вече е въведено и в Сърбия, и  в Черна гора. Това твърди доклад на Института за сравнително изследване на здравните системи в Европа Health Consumer Powerhouse, цитирани от в „24 часа”.
Изследванията на Health Consumer Powerhouse се базират на 6 индикатора: права на пациенти и информираността им, достъп до здравеопазване, резултати от лечението, обсег на здравните услуги, превенция и фармацевтични услуги.
През последните 10 години сред отличниците по всички критерии неизменно се нареждат страни като Холандия и Швеция, като здравеопазването в двете става по двата типа - холандците разчитат на социалноосигурителната система, а шведите - на държавното здравеопазване.
Абсолютният отличник в Европа си остава Холандия. Тя е единствената страна, която през всичките 10 години на наблюдение е в челната тройка. През 2017 г. събира дори рекордните за наблюдението точки - 924. Максимумът от 1000 точки не е достигала никоя държава. Холандската здравна система като че ли няма нито едно слабо място освен понякога чакането за специализиран преглед. На какво се дължи отличното им здравеопазване?
На първо място, холандското здравеопазване се характеризира с това, че има много здравни застрахователи, които се конкурират едни с други. Три са стълбовете, на които се опира финансирането му. Всеки пълнолетен гражданин е задължен да плаща задължителна базисна осигуровка, равна на 1140 евро годишно. Социалнослабите получават помощ от държавата за нея, но не повече от 400 евро.
Освен нея холандците плащат и осигуровка от 7,75% от дохода си годишно. Третият стълб на финансирането идва от държавата - тя поема до голяма степен грижата за психиатрично болните и хората със специални нужди, които трябва да бъдат обгрижвани. Всички тези средства се събират в общ фонд, от който се финансира здравеопазването и на деца под 18 години.
От този фонд застрахователите получават и средства за всеки застрахован, като средствата се диференцират по здравното състояние на пациентите. Така има изравняване на риска за застрахователите и се избягва натоварването им само с тежки случаи, както и дискриминацията и отхвърлянето на тежкоболни от тях.
За да преодолее слабото си място - липсата на бърз достъп до медицинска грижа, Холандия създаде 160 здравни центъра, които имат хирургии и работят денонощно 7 дни в седмицата. Друго голямо предимство на холандското здравеопазване е почти цялостното отстраняване на финансиращите органи и бюрократите при вземането на решенията за лечение. Решенията се вземат от лекаря със сътрудничеството на пациента и не се налага съгласието на друг. Освен пълен достъп до здравеопазване и навременно лечение това осигурява и рязко намаление на бюрокрацията за лекарите.
Това прави системата на джипи ефикасна, тъй като личният лекар не трябва да се съобразява с наложени ограничения от касата, както е в България, нито пък да иска одобрение от нея за всяка процедура, както е в Германия. Джипи лекари има в доста европейски страни, предимно в северните, и те могат да спестят много средства от излишен престой в болница, ако бюрокрацията е намалена до минимум.
На второ и трето място в Европа са Швейцария и Дания. Дания обаче е загубила цели 20 точки в оценката си през последните години, след като е допуснала на пазара твърде агресивно рекламиране на частни застрахователи и затваряне на интернет портала, в който имаше класации по качество на услуги на болниците в страната. Критикувана е и за по-лош достъп до услуги, откакто пациентите имат само два телефона, с които да потърсят помощ - 112 и този на джипито си.
На 4-о място е Норвегия, която има от най-високите разходи за здравеопазване на глава от населението. Това, че Норвегия инвестира много пари в здравеопазването и за него отиват сериозни суми, си личи и по бавното, но сигурно изкачване на страната в класацията на Health Consumer Powerhouse. Норвегия обаче все още търпи критика по отношение на достъпа до медицински услуги, като пациентите се оплакват от твърде дълго чакане за преглед.
Един от изводите при сравнителните анализи на здравните системи е, че многото пари, наливани в здравеопазването, невинаги водят до добри резултати.
Финландия е на шесто място по качество на здравните услуги, като освен това тя е известна с това, че здравеопазването ѝ е печелившо. Също като Швеция тя залага на превенцията, така че в крайна сметка успява да има добро здравеопазване на ниски цени. Зъболекар и по-дребни операции не се поемат от касата, а се плащат от пациента, друг недостатък е дългото време, което се чака за специалист. 6,6% от БВП отиват за здравеопазване, останалото се покрива от застраховки
Подобни са съотношенията в повечето западни държави, които разчитат на здравно-социално осигуряване.
Седма е Германия - страната с най-малко ограничения за пациентите в Европа. Те имат достъп до всякакъв вид медицински грижи, финансирането става по няколко начина. Има частни здравни каси, които осигуряват и по-добри услуги на пациентите си, но и струват повече, както и обществени здравни каси. Гражданите плащат застраховка, процент от дохода, която се дели между работещ и работодател. Държавата доплаща с данъци, а за допълнителни услуги пациентите доплащат. Традиционната слабост на германската здравна система е наличието на многобройни малки болници, които не са специализирани и струват скъпо.
Интересен е случаят с Исландия, която е сред първите 10 по здравеопазване (9-о място), макар да има подобен на българския проблем с изтичане на медицински кадри. В Исландия - географски изолирана страна с население само от 300 000 души, е обичайно младите лекари да работят по няколко години в чужбина и да се връщат в родината. Това набиране на опит и контакти се изплаща - често при необходимост да се решават по-сложни случаи с пациенти, както и бързото намиране на подходяща болница в чужбина - лекарят просто звъни на свои бивши колеги. 
Австрия се нарежда на 11-а позиция с 816 точки. През 2012 г. страната загуби позиции, които през 2016 г. възстанови и се нареди отново в клуба на евродържавите с над 800 т. в здравеопазването и то заради позицията заради абортите.
Швеция е пример за страна, в която здравеопазването се финансира от данъците. 80% от средствата идват от бюджета. Тя заема 12-о място, като често е давана за пример за грижа на държавата за човека. За разлика от колегите си в други страни лекарите в Швеция все още работят без извънредни часове и срещу добро заплащане. Пациентите обаче се оплакват, че отдавна здравните услуги не са съвсем безплатни. 350 крони или 37 евро се плаща за посещение при специалист, чака се толкова дълго, че някои доктори предлагат видеоконсултации.
Друга страна, която финансира здравеопазването предимно от данъци, е Великобритания. Тя заема 15-о място, като досега никога не се е изкачвала в първата десетка. Основният проблем е трудната достъпност до медицински услуги - т.е. за преглед се чака много дълго. През тази година лекарите там дори обявиха извънредна ситуация за здравеопазването и предупредиха, че Брекзит може изцяло да го разруши. В момента болниците са препълнени, медицински университети пращат студентите си да помагат в спешни отделения, а пациенти, докарани с линейки, чакат ред в линейката пред болницата, тъй като вътре няма място. Лекарите се обърнаха с писмо към премиерката Тереза Мей, че са необходими незабавни мерки. Държавата засега посъветва болниците само да отлагат операциите, които не са животоспасяващи.
Макар и назад в класацията, абсолютната звезда в сравняването на здравните системи е Македония! Тази година тя е на 22-о място, но при предишния анализ през 2014 г. успя да качи цели 11 позиции в рамките на 12 месеца - от 27-а до 16-а. Това се дължи най-вече на въвеждането на електронно запазване на час при лекар. Благодарение на апликация за телефон, която показва всички свободни часове при лекари в страната, един пациент може по всяко време да намери специалист. Разбира се, фактът, че страната е 200 км от граница до граница, прави възможно и използването на тази апликация. Тя обаче има такъв голям успех, че вече бе въведена и в Сърбия и Черна гора.
На последните две места са България и Румъния. България е направила все пак значителен прогрес между 2012 и 2013 г., когато пациентите, анкетирани за анализа, са дали добра оценка на достъпа до лекарските услуги. Страната ни обаче губи точки от качество на услуги и краен резултат на лечението. Според анализаторите здравната система е тромава и остаряла, което поглъща много средства, без те да стигат до пациента. Болните остават често излишно дълго в болница или са приемани за всякакви прегледи на легло с дни. Има критика, че до 2000 г. България е регистрирала 66% от фаталните случаи като смърт от сърце. С по-детайлна диагностика след това обаче този процент е намалял.
 
Прочетено 487 пъти Последна промяна от Понеделник, 01 Октомври 2018 20:04
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…