All for Joomla All for Webmasters
Протест „Здравен емигрант 3" на 30 юли 2018 г.
Белодробната трансплантация спира един часовник – този, който води пациента към смъртта и стартира друг - този, който отброява средната продължителност на живот. 
Интервю с Тодор Мангъров, председател на сдружение "Асоциация „Пулмонална хипертония”, за проблемите около белодробните трансплантации в България и за АКХ-Виена.
Г-н Мангъров, какво се промени след протестите „Здравен емигрант” в София? Проблемът остана или се предвижи с една идея напред? 
- Протестите Здравен емигрант” 1 и 2 се проведоха през един месец с идеята да се проследи в развитие случващото се около липсата на възможност за белодробни трансплантации на българи. Засега, година и половина откакто на българите е прекъсната реалната възможност за белодробна трансплантация в европейска клиника и 2 месеца след първия протест, аз не виждам промяна освен увеличаващата се бройка недочакали т.е. починали пациенти. 
Какви са следващите стъпки,  предвид на това, че сте председател на Асоциация „Пулмонална хипертония”? 
- Подготвяме в София протестa Здравен емигрант 3" на 30.07.2018 г. и отново ще зададем въпросa: Какво се промени? Зам. министърът на здравеопазването Жени Начева лично се ангажира да следи развитието на проблема. Очаквам тя да даде адекватен отговор колко още ще чакаме. Никой не се заблуждава, че процесът ще е бърз. По думите на д-р Мариана Симеонова, директор на Изпълнителната агенция по трансплантация, настоящият министър на здравеопазването Кирил Ананиев е диалогичен за решаване на наболелите въпроси. За неговите предшественици това не беше приоритет, а бившият заместник министър на здравеопазването д-р Ваньо Шарков определено изигра катализираща роля в прекратяването на диалога с АКХ- Виена. За мен, д-р Ваньо Шарков  е основният виновник да не се поднови договора с АКХ-Виена, от което последва липса на възможност българите да си трансплантират бял дроб и имаме 4 починали пациенти за 18 месеца. Хипократовата клетва се оказа разтегливо понятие за чиновника. 
АКН-Виена обаче ще продължи да се грижи за всичките 8 трансплантирани българи (контролни прегледи и др.) макар, че сътрудничеството с България се прекрати вече на практика.
- Няма причина да се прекрати проследяването на трансплантираните досега българи. С лекарите и сестрите в АКХ имаме чудесни взаимоотношения. 
Като отворихме дума за Виена, какво е тя за вас?
 - Белодробната трансплантация спира един часовник – този, които води пациента към смъртта и стартира друг - този, който отброява средната продължителност на живот на трансплантирания. Не искам да влизам в детайли колко е статистическата продължителност на живота на трансплантиран пациент. За да е максимално дълъг и качествен този живот, е необходимо проследяване в специализирана клиника. Такава е АКХ- Виена. В България засега няма такова звено. В началото проследяването е по-често, после периодът на посещения се разрежда. В този смисъл проследяването в АКХ-Виена за белодробно трансплантиран пациент е неговият живот. 
- Проф. Клепетко метафорично казано е втори баща за всеки българин, опериран в неговата Клиника по гръдна хирургия. Равносметката : 8 трансплантирани с бял дроб, 9 оперирани с тромбендартектомия и неизвестно колко болни с карциноми на белия дроб. Не ми е известно досега българин да е починал в тази клиника след операция на бял дроб. 
В личен план проф. Клепетко е уникален човек. Широко скроен и отворен към диалог с всеки, който почука на вратата му. За мен, освен втори баща и приятел, той е и един от малкото живи гении. 
Какво бихте казали за австрийската школа по белодробни трансплантации? Проф. Клепетко се очаква след 2-3 г. да се пенсионира, а като всеки изключителен лекар той също е създал школа с кадри, които да го наследят. Какво бихте казал за някои по-малко познати имена от неговия екип?
- Проф. Клепетко е създал чудесен екип от лекари. Дай Боже, всеки един от тях  да надмине учителя си и да пръсне знанието по света. Не е ли това целта на знанието?
Познавате и Снежана Керн, която също работи в АКХ-Виена…
- Снежана е помогнала абсолютно безвъзмездно на всеки, който е поискал нейната помощ. Запознах се с нея преди 8 години и досега имам само отлични впечатления от отношението й към пациентите. 
Как гледате на идеята чужди лекари да идват и да оперират в България, вместо ние да изпращаме пациенти в чужди клиники?
- Отлична идея, но далечна засега. У нас няма все още нито условия, нито екип, който да направи белодробна трансплантация.  В Правителствена болница наскоро са направени 2 сложни белодробни операции - тромбендарктектомия с помощта на хирург и екип от Кеймбридж. Надявам се, че в болницата на проф. Любомир Спасов се подготвят за първата белодробна трансплантация на българин в България. Разбира се , това няма как да стане без участието на екип с огромен опит. Проф. Спасов никога не е криел амбициите си първата белодробна трансплантация да се случи действително в неговата болница. Няма как да се спре прогреса. Операция в България ще спести много физически и емоционални усилия на тежкоинвалидизираните пациенти, докато чакат трансплантация.
 
P.S. Редакцията на Sanus et Salvus e готова да публикува още мнения по темата.
 
Прочетено 952 пъти Последна промяна от Вторник, 24 Юли 2018 22:34
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…