All for Joomla All for Webmasters
Защо в Австрия наричат дивия чесън „мечи лук”?

Силното му ухание от паркове и горски поляни се улавя от километри. 

В гората чесновият мирис  се усеща още като приближаваме поляната където расте, преди растението див лук (Allium ursinum L.)  да е забелязано. Този мирис става аромат, когато е в храна. Най-прости и същевременно най-полезни блюда от див чесън са, когато го използваме в сурово състояние: салати, таратор, Aufstrich за сандвичи, зелени сосове и др. От дивия чесън се приготвят също супи, тестени изделия, пълнежи за кифлички и баници.

Разбира се, салати и другите сурови кулинарни форми на дивия чесън е добре да се ядат вечер. Защото е чесън, макар и див. Да кажем – най-полезната дива форма на чесъна. Не напразно неговата разновидност див победен лук ( Allium victorialis), която расте във Алпите, го наричат още „мечи лук”. Това е, защото мечките след дългия и изтощителен зимен сън, като се събудят ядат див чесън. Дивият чесън на латински се казва „ursinum”, Allium ursinum, ще рече точно „мечи лук” („ursus”- в превод  мечка). И в България, хората от планинските региони го наричат също „мечи лук”.
Цялото растение съдържа етерично масло, в състава на което влизат характерни химични съединения, които оформят специфичния остър аромат и вкус. Това се дивинилсулфид, алиин, пипеколинова киселина и следи от меркаптан. Алиинът се съдържа и в горчицата. А меркаптаните са най-миришещите вещества, които химията познава. Нашият нос може да ги подуши дори и когато са в концентрация хилядни от милиграма в кубически метър въздух, обяснява проф. д-р Пенчо Далев в книгата си "Диворастяща храна".
В листата на мечия лук се съдържа витамин C, каротени и други витамини. Съдържанието на витамин С в дивия чесън е 10 пъти по-високо от това в лимоните. Съдържат се фитонциди и гликозиди, които притежават силно бактерицидно и фунгицидно действие, по силно от това на чесъна и хряна. Съдържат се и почти всички микроелементи, характерни за растителния свят.
Дивият чесън, като храна ни носи здраве и е източник на нови кулинарни приживявания. Листата и луковиците му се използват по същия начин, както на градинския, само че са значително по-лековити от него. Младите листа се събират през април и май, а луковиците – в края на лятото и през есента.
Дивият чесън намира приложение във фитотерапията заради неговото многостранно лечебно действие. Приложен в различни форми, чай, запарка, сок и др., той разширява кръвоносните съдове, снижава артериалното налягане, намалява нивото на холестерола в кръвта и отлагането му в стените на кръвоносните съдове, усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм. Също така убива причинителите на различни инфекциозни заболявания (стрептококи, стафилококи, причинители на грипа, на дизентерията и др.), действа благоприятно на стомашно-чревната система при остри и хронични разстройства и при запек, показва противоглистно действие спрямо острици.
Приложен външно дивият чесън лекува гнойни рани, лишеи, циреи, труднозаздравяващи рани, действа кръвоспиращо при порезни и разкъсни рани.
Народната ни медицина използва с успех още  настойка от див чесън в ракия, настойка в зехтин, чай от див чесън във вино или във оцет. Тези лекарствени средства без проблем могат да се използват и в кулинарията.
Ако берете сами мечият лук, то внимавайте да не го объркате с момина сълза, с която имат сходно изглеждащи листа. Твърдението, че двете растения няма как да виреят близко едно до друго не отговаря на истината, афишират ботаници. 
 


Прочетено 1094 пъти Последна промяна от Събота, 12 Май 2018 21:31
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…