All for Joomla All for Webmasters
Бруно Грьонинг и феноменът на изцелението
Така както ние в България си имаме Стойна Преподобна, леля Ванга, Петър Димков, така и в немското пространство има феномени като Бруно Грьонинг,
Кой е Бруно Грьонинг (1906-1959) и защо славата му на лечител не заглъхва вече близо 60 години?
През 1949 г. името на Бруно Грьонинг става известно буквално за една нощ. Пресата, радиото и седмичниците съобщават за него. Месеци наред случващото се около „чудодейния лечител“, както той го наричат, оставя обществото без дъх. Един филм е заснет, свикани са научни изследователски комисии, най-високата инстанция се занимава с този феномен. И докато социалният министър на Северен Рейн -Вестфалия обвинява Бруно Грьонинг в нарушаване на законите за лечителската практика, то премиерът на Бавария счита, че не бива да се допуска такъв необичаен феномен като Бруно Грьонинг да се отстранява заради някакви законови параграфи. Баварското Министерство на вътрешните работи дори описва неговото дело като „свободна дейност от любов“.
Бурни и спорни дискусии около личността му и неговото лечителско изкуство заемат място във всички нива на обществото. Духовници, лекари, журналисти, адвокати, политици и психолози: всички до един говорят  за Бруно Грьонинг. За едни, неговите изцеления са дар от благоволението на по-висша сила, за други – това е шарлатанство. Но фактите за изцеленията са доказани с медицински изследвания.
Бруно Грьонинг, роден в Гданск ( Данциг е немското име на града)  през 1906 г. и емигрирал след войната в Германия, е бил обикновен работник. Прехранва се от всякакъв вид работа. Бил e дърводелец, работник във фабрика, докер, разносвач на телеграми и електротехник. И изведнъж застава в центъра на публичното внимание. Вестта за неговите чудодейни изцеления се разчува нашироко. Болни хора, както и умолителни писма и предложения прииждат от различни страни, включително и от Австрия. Десетки хиляди, търсещи изцеление, се стичат към него.
И докато популярността на Бруно Грьонинг расте, то влиятелни лекари, църковни служители и някогашни негови сътрудници правят всичко възможно, за да възпрепятстват дейността му. Започват съдебни процеси срещу него, но всички усилия да влезе в „правилните” коловози неговото дело, пропадат. Когато Бруно Грьонинг умира в Париж през януари 1959 г., едва 53- годишен, последният процес срещу него тече с пълна сила. Процесът е спрян и до заключително решение никога не се стига. 
Но много въпроси около неговата личвност остават без отговор.
Според познавачите учението на Бруно Грьонинг изхожда от влиянието на духовните сили върху човека. Той самият сравнявал човешкия организъм с акумулатор, който с течение на времето се изтощава и престава да работи. Така е и с човека: в ежедневието всеки от нас отдава жизнена сила и ако не знае как да поеме достатъчно количество от жизнената енергия на природата, за да си набави изчерпаното, организмът му отслабва и „губи ток”. Като акумулатора на една машина. 
Своето собствено въздействие върху хората обяснявал с целебна вълна. Казвал, че човекът е заобиколен от целебни вълни, които трябва само да приеме – като знае как да го направи. Според Грьонинг няма нелечима болест и изцеленията стават само по духовен път. 
За да приеме целебния ток (б.а. - хайлщром), търсещият помощ седи с отворени ръце, като че ли някой ще пусне бонбони в шепите му. Ръцете и краката не са кръстосани, за да не се спре протичането на целебната вълна. Счита се, че мисли за болести и грижи действат възпиращо, а в замяна на това мислите за нещо хубаво и красиво принасят помощ. Когато хайлщром протича през тялото, лекува органите, които са обременени с болести, и започва там своето прочистващо действие. Често пъти приемащите лечебния ток първоначално свидетелстват за болки, понякога дори по-големи от предишните, но това е знак, че всъщност тялото реагира на лечебните вълни и се бори с болестта. Постепенно всичко отшумява. Има много медицински свидетелства, че изцерението е ставало и без такъв междинен период на рецидив, а напълно спонтанно, но това са единични случаи, пише и blitz.bg.  
Много хора по света и след изцелението си продължават да се настройват ежедневно за приемане на хайлщром, като това се превръща за тях в един ежедневен ритуал на единение с Божествената енергия. Според сподвижниците на движението „Приятелите на Бруно Грьонинг”, целта е винаги една - здравото тяло да накара човека да бъде жизнен и щастлив, в пълно съзвучие със себе си, с другите хора и с природата. 
Бруно Грьонинг никога не е формулирал писмено своето учение, нито е претендирал за някаква нова философия или идеология. Стремежът му е бил насочен само към една цел: да помага на страдащите, като ги призовава към "велик обрат" – да бъдат добри, да се откажат от лошите навици. На първо място, той приканва хората да не мислят за болестта. Винаги изтъквал, че болестта идва от злото и е самото зло. 
„Който се занимава с болестта, той я държи здраво и блокира пътя на Божията сила”, казвал най-масовият лечител в света. „Ако човек иска да си възвърне здравето чрез духовното изцеление, трябва да бъде готов да се раздели с „лошотията”, твърдят и последователите на учението на Грьонинг. Човек трябва коренно да промени мисленето си. 
 
Ето и някои откъси от документалния филм „Феноменът Бруно Грьонинг – По следите на чудодейния лечител“
 
Прочетено 559 пъти Последна промяна от Сряда, 08 Ноември 2017 23:54
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…