All for Joomla All for Webmasters
Не се питайте дали сте готови и дали ще успеете. Просто тръгнете. Пътят дава всичко, което ви е необходимо!

Д-р Анелия Хохвартер за Пътя Ел Камино  и за преживяванията на душата по време на един от най-известните поклоннически маршрути до Сантяго до Компостела.

Г-жо Хохвартер, защо извървяхте Камино?

Обикновено хората тръгват по Пътя, за да намерят себе си, мир в душите, да изпробват докъде стигат силите им. Някои се борят за сертификата на Сантяго  или просто са на състезание, горди са от изминатите километри и постижението се измерва с времето, което им е било необходимо за това. Аз нямах тази потребност. Това беше за мен начин да благодаря на Бога, Съдбата, Вселената или както й да я наречем тази движещата сила, обединена под името ЖИВОТ, за всичко което ми е дала. Да благодаря за хубавите и лошите моменти, за успехите и несполуките.

На това място бих употребила един цитат от книгата ми „Пътуване”: "Всеки момент ми е важен и дори да върна времето назад, си искам всички мои трепети на сърцето, пеперудки в стомаха, усмивки, сълзи, ядове, грижи, удари от врагове, прегръдки на приятел, милувка на майка, ритник на дете, мириса на баница, позвъняване на вратата, спъване, падане, ставане, поздрави към слънцето, безсънни нощи, благодарности към Бога... Искам си и сънищата. Искам си всеки удар на моето сърце и всяка моя стъпка по тази земя... да ми се случи така, както ми се беше случило!  Да бъде!"

-Чувствате ли се по-различна отпреди?
Да,чувствам се по-различна. Благодарността и прошката са осъзнати понятия  за мен след това пътуване.
Получихте ли прозрения, отговори на въпроси, които стояха пред вас?
Получих отговор, че отговорите са винаги при нас: на Пътя или извън него. Просто трябва да ги приемаме, а не да задаваме въпрса отново и отново, докато получим отговора, който ни пасва. По-добре да си поставим друг въпрос, друга цел.
-Кой участък от Пътя бе най-труден?
От седмия до деветия ден, когато ме болеше лявото коляно и не можех да слизам надолу. Тогава вървях на заден ход по полегатите участъци и самата мисъл, че трябва да го правя, ми беше неприятна. Тогава си казах, че животът е изпълнен с чудеса: дори крачка назад може да те води напред. И се усмихвах.
-Направихте ли подготовка за Камино?
Подготовка трябва да има, но не физическа. Купих си малка раница, която да събира само 6 килограма, обувки, които се оказаха неподходящи и подметката им се разцепи на две само след 160 км. Но за щастие в града, в който пристигнах почти боса, имаше възможност да закупя нови. Така че, подготовката се оказа един процес, който продължава и по време на Пътя. Човек казва "Готов съм", когато вземе раницата и тръгне. Всичко друго е суета.
860 км пешком. Ползвахте ли превоз, някакъв транспорт? 
Никога. 32 дена без никаква помощ. Не ми е трябвала. Казах си, че ако имам нужда от превоз, ще го ползвам. Все пак не съм отишла там да умирам или да се доказвам. Но не ми се е налагало нито за мен, нито за раницата ми. Започвах всеки ден с усмивка и с усмивка го завършвах, а трудностите бяха нещо неразделно от удоволствието.
-Как се чувствахте в Сантяго де Компостела?
В Сантиаго се чувствах като Богоизбрана. Имах удоволствието да  видя Кандилото в действие, което е с височина 1.6 м и тежи 80 кг, да бъда посрещната от шест мои приятелки, с които направихме излет с едно бусче до края на света и да отпразнувам рождения си ден. Сантяго е като едно пристанище, където се чувстваш приютена и щастлива, въпреки тъгата по отминалото странстване.
Сега, когато се обърнете назад, към Камино кого и какво виждате?
Виждам едно малко момиченце, което като че ли е изтичало до комшиите с паничка бобена чорба в ръце, за да се наслади там на обяда, защото е влюбено в трикракото столче, на което винаги седи там.Това са картини от моето детство.
Съвети към тези, които ще тръгнат за Камино.
Съветът ми е: не се питайте дали сте готови и дали ще успеете. Просто тръгнете. Пътят дава всичко, което ви е необходимо: сили, радост, вяра, нови обувки, Ибупрофен на таблетки или превръзка за коляното. Дава приятели и желанието и възможността и ти да бъдеш приятел на непознатия.
 Copirights: Анелия Хохвартер
.
Прочетено 917 пъти Последна промяна от Неделя, 08 Октомври 2017 14:21
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…