All for Joomla All for Webmasters
Какво е да си „Личен асистент” в Австрия (част 6)
 
Изповедта е на социалния асистент Светломира Великова.
Е, както се казва, да продължим по темата. Все повече разбирам, че темата вълнува и тези, които стоически работят тази професия, и тези, които се възползват от услугите, и тези, които удобно са се настанили по средата. 
И така,понеже много обичам да започвам отзад напред, ще споделя смело последните си преживелици.
Продължих с вътрешното изследване на фирмените политики и това ме отведе до поредната от многото посреднически агенции. Стилен офис в централен квартал, усмихнати сътрудници....така де, реших че съм попаднала на точната агенция. Случайно или неслучайно, лично при мен дойде един от управителите. Попита любезно, какво да направи за мен и реши да се запознае отблизо с богатата ми автобиография, която очевидно го впечатли....а и немският ми, който доста бе усъвършенстван, направи особено добро впечатление. Е, след като реши че, съм нещо по-специално реши да ми предложи оферта, която също представи като специална и особено за него лично. Предостави ми информация за случая, който се касаеше за  семейство -  мъжът болен, а жената здрава. 
Имах вече горчив опит със семейни двойки и знаех че е много сложно да си намериш място там някъде между двамата.
Доста се замислих и споделих своите опасения. Ала очевидно твърдо  бе решено, че аз съм човека. Ами, да се пробвам.
Заминах за пореден път със смесени чувства, то какви иначе да бъдат! Забравих да спомена че, дори говорих с колегата, която беше там в момента и тя весело ме увери, че почти няма какво да се прави....само малко помощ в домакинството. Е-е-е, улучих шестица. Първото впечатление беше нормално .....като за първо. Ала интуицията, която грижливо отглеждах напоследък, ми се отблагодарява винаги с почти безпогрешна преценка.Не ме предаде и този път. 
Дядото беше сборник от болести начело с деменция, а бабата бе кълбо от нерви, уж разбирайки, ала неприемайки, че човека до нея е вече друг. Упорито, сякаш се бореше за предишното статукво, в което тя явно бе играла  водеща и строго контролираща роля. Всъщност, мисля повечето семейства тук са от този формат....жената здраво дирижира семейния хор, а останалите членове гледат да не нарушават хармонията.
Поговорих с бабата няколко пъти  и вложих цялото си ораторско умение, за да обясня разбираемо, че аз съм тук за да бъда в помощ и подкрепа, ала след известно време разбрах, че трудно ще постигна резултат.
Тя продължаваше с пълна сила да въдворява ред и да държи нещата изкъсо. Вървеше постоянно по петите на дядото, а той по нейните. Направо идилия, чак да завидиш. Двамата спореха и се караха за всякакви дреболии, а аз гледах някак да овладея сутуациите. Как пък не, опитвах, опитвах и в един момент се запитах – какво точно правя тук! Рутинните задължения, разбира се, не бяха проблем. 
Ала старанието ми да се справя емоционално с нещата и наистина да се почувствам на място, създаде огромно напрежение. А то, взе че  се стовари върху мен с пълна сила. Разходките сред необятната природа и разкошната панорамна гледка успяха да изчистят само малка част от стреса, който се трупа ли трупа, а аз продължавах да му правя място. Ала място не остана. Та сега, се доверявам на класическата медицина, която тук в Австрия, вярвайте ми е със светлинни години напред, да ми помогне да прятя всички натрупвания на подходящо място и да възстановя баланса на моя  всемир!
Та в този ред на мисли: МИЛИ МОИ! ПАЗЕТЕ СЕ! ГРИЖЕТЕ СЕ И ЗА СЕБЕ СИ! СЪХРАНЯВАЙТЕ ЕМОЦИИТЕ СИ! ДАРЯВАЙТЕ СИ ЛЮБОВ!
То другото е просто работа!
А за австрийските болници ще ви разкажа специално някой друг път!
Светломира Великова , социален асистент
P.S Редакцията е готова да публикува и други мнения по повдигнатия въпрос и така стеклата се дискусия.
 
Прочетено 1492 пъти Последна промяна от Четвъртък, 28 Септември 2017 09:15
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…