All for Joomla All for Webmasters
Австрийският лекар, за когото няма тайни в онкологията
Проф. Кристоф Циелински ( 63 г.) е водещ онколог на Австрия.Славата му като лекар отдавна е напуснала пределите на австрийската република
и сред неговите пациенти има и немалко българи, които го търсят за лечение и консултация ( второ мнение). Роден в Полша, проф. Циелински днес е завеждащ Клиника по вътрешна медицина  в АКН-Виена и ръководител на Катедрата по онкология в Медицински университет- Виена. За него местните медии не скъпят суперлативи, той е сред лекарите, наричани „Богове в бяло”. 
Ето какво казва проф. Кристоф Циелински за болестта рак в наши дни.
За проф. Циелински да отговори на е-майл запитвания на раковоболни пациенти е приоритет. “Това е чисто психологически момент”, разяснява той, при който болните се чувстват много по-спокойни, когато имат веднага отговор от него или насрочен час. Ако отговорът от него се забави, дори се случва пациенти едва ли не да загубят самообладание и всякакви черни мисли да нахлуят в главата им. 
Ракът, и преди, и сега има духовно-мистичен аспект 
Както в Австрия, така и в България 
един от най-често задаваните въпроси към онколозите е дали болестта е кармична
В Австрия въпросът е формулиран по-деликатно. Истина е, че много хора, които са се разболяли от рак постоянно се питат какво толкова са направили грешно, обаче ако някои  се разболее от тип 2 диабет сякаш не се запитва какво толкова съм грешен… В тази болест много неща около злокачествения тумор биват мистифицирани, т.е има един вид негативен тотем. 
„Има редица заболявания с много по-лоша прогноза от раковите, въпреки това твърде често хората свързват рака със смъртта, а не с терапия и лечение.
При темата рак не мога да мисля за нещо друго, освен за диагностика и възможности за терапия. 
Смъртта е нещо, с което се сблъскваме при много други болести. Въпреки това имаме огромно подобрение на статистиката. Все повече хора живеят с диагноза рак, отколкото преди години”, посочва онкологът.
Това, което покачва напрежението върху пациентите е да им кажем веднага: „Мисли положително!”, след като са научили новината за страшната диагноза. Това е все едно аз да кажа на 90-годишен старец: „Върви изправен, не се изгърбвай!”. Нима пациентът, измъчван от страхове трябва да бъде весел? Всеки нормално разсъждаващ човек не може да мисли позитивно”.
И трябва да мине време, за да се съвземе и да се изправи отново…
Това, което прави впечатление е, че при онкоболни изведнъж настъпва душевна промяна,отбелязва проф. Циелински. Всички материални неща към които човек се стреми в живота си и 
се обгражда с  вили, часовници, маркови дрехи, скъпи дрехи, коли... изведнъж загубват своя блясък и притегателна сила и отстъпват място на човещината 
и хората се превръщат в раними индивиди…Виждаш как човек се връща към човечността, към корените  на битието, това е нещо много ценно”.
Ракът е тема табу за много хора
Много хора в Австрия също не искат обществото да знае, че са болни от рак. В едно от своите интервюта онкологът разказва как известна актриса го помолила на публични места да не я заговаря, за да не се разчуе за заболяването й. 
Ракът става все повече хронична болест, 
е едно ключово изречение, което онкологът повтаря едва ли не като мантра.Това означава, че метастазите могат да се върнат във всеки един момент. Лекарят прави всичко възможно за пациента, но не може да промени съдбата му. 
„Ракът има много лица. Най-често се проявява ракът на дебелото черво, следван от рак на млечната жлеза и рак на простата. Особено агресивен е ракът на хранопровода, на стомаха и на панкреаса. Много видове рак в наши дни се считат за лечими. Най-голям прогрес е направен в ранните форми на рак на дебелото черво и рак на млечната жлеза”, посочва още топонкологът. 
Смяна на парадигмата
от терапия, ориентирана към органите се минава все повече към индивидуализирана терапия.  Тя се основава на молекулярна биология, генетика и биотехнологии, които водят при лечението на раковите заболявания до съвсем нови концепции. „Цели учебници  по онкология трябваше да бъдат написани отново след проекта ”Човешки геном”. Ние вече не разпределяме туморите само според това, където анатомично се появяват, но и според генетичните и молекулярно-биологичните критерии. Туморите могат да се намират на едно и също място в тялото, но биологически се различават много силно. Това е от огромно значение не само за диагнозата, но и за терапията. Също, 
когато туморите лежат на едно и също място, може да се налага различно лечение. Обратното също важи –
туморите да се намират на различни места в тялото, но проявяват еднакви биологични качества. Все повече откриваме изненадващи прилики на туморите. Къде се намира първият тумор (къде точно е „избухнала” болестта”) днес  е чувствително по-маловажно, тъй като молекулярно-биологичното знание носи  своите конкретни възможности за лечение. 
Представители на различни специалности – лъчетерапевти,  онколози, радиолози, патолози и хирурзи се съветват един друг за терапията. В този съвет от експерти  се включват още психолози и диетолози. 
Болестта на всеки отделен пациент е много различна и ние искаме да установим  тази специфика, за да се предложи  строго индивидуална терапия. Целта пред нас е туморната терапия да е ушита по мярката на съответния тумор. Сега има стремежи на международно ниво концепцията на тази терапия да се разшири и да навлезе все повече в работата на нашата клиника”, обобщава още проф. Циелински.
 
Прочетено 1615 пъти Последна промяна от Събота, 04 Юни 2016 17:03
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…