All for Joomla All for Webmasters
Валдорфската педагогика в Австрия и България, и защо щастливото детство е здраве?
По повод 24-и май- Денят на българската просвета и култура и славянската писменост разговаряме с Величка Йорданова, валдорфски педагог. Повече за това обучение
в цяла Австрия, както контакти на детските градини тук (http://www.waldorf.at/kika2/kigadressen.htm) и валдорфските училища (http://www.waldorf.at/schulen/schuladressen.htm) можете да намерите на адрес: http://www.waldorf.at/hauptseiten/unteruns.htm
 
Визитка:
Величка Йорданова е преподавател по немски език и преводач („Валдорфската  педагогика“ на Йоханес Кирш, „Педагогическото изкуство, „. Методика и дидактика” на д-р  Рудолф Щайнер). От 2002 г. е съосновател на първото валдорфско сдружение в България. Основен организатор е на първото професионално обучение за валдорфски педагози в България през 2004-2007 г., както и на последвалите над 20 други семинари и ателиета по валдорфска педагогика. Представлява сдружение „Приятели на валдорфската педагогика”(http://zlatno-zrantse.bg) и България пред международното валдорфско движение.Повече за валдорфската педагогика у нас  - http://waldorfbg.org/
 
 - Г-жа Йорданова,  през 2007 г. у нас бе създадена първата частна валдорфска детска градина, а в Австрия ги има от десетилетия. Какво не знаем за това образование ?
- Това е свободно образование, което създава предпоставките за нов социален модел в обществения живот.  
Валфдорфската педагогика е не само здравословна, но и лечебна. При нея се прилага холистичният подход. На училище ходи целият човек, не само главата му.
Децата учат с радост, правейки и преживявайки нещата, а не само възпроизвеждайки  абстрактно интелектуално знание. Всичко, което се учи или прави,  представлява някаква смислена дейност,  свързана с реалния живот. Напр. в детската градина децата сами си приготвят хлебчетата, които после изяждат; в училище се упражняват всички видове художествени и приложни занаяти. Изкуството присъства във всеки предмет, затова тази педагогика се нарича още „изкуство да се възпитава”. Работи се с естествени материали, атмосферата е спокойна, обстановката – уютна, няма стрес, развиват се фантазията и креативността на децата. Така за тях светът става добър, красив и истинен. Могат да се изброят, разбира се, още много предимства.
За България мога да кажа, че валдорфски инициативи има вече не само в София, но в Стара Загора  и Варна. В Пловдив, В. Търново, Казънлък и на много други места. Също има  хора, които използват в работата си методи на валдорфската педагогика. Но тя е целебна и „работи”, когато се прилага като цялостна система, а не като атрактивен елемен от традиционната, или когато се прави сбор от няколко модерни в момента други системи на обучение. Някои хора виждат в нея и възможност за лично обагодетелстване, но при такива мотиви инициативите обикновено не успяват.
- Кои са най-честите въпроси към вас?
- Един от най-често задаваните въпроси е: „Какво става, ако детето трябва да отиде в традиционно училище, след като е било в „приказната” среда на валдорф?”  Адаптацията  протича, разбира се, различно. Но като цяло при възпитание и обучение във валдорфска среда децата стават много гъвкави, приспособими, развиват самочувствие, сигурност, компетентности за спокойно социално общуване. И това им дава една стабилна основа за справяне с трудностите и изпитанията в живота.
- Как оценявате днешните първолачета?
- Повечето днешни първолачета обикновено са вече вкарани или бързо биват вкарвани „в калъпа”. Идват в училище не само с големи, тежки раници, но и преждевременно обременени от абстрактни знания, и за много от тях ученето  от самото начало става скучно или непосилно. Тогава напр. много деца се правят на болни, за да не ходят на училище, а за жалост, много от тях се и разболяват наистина. 
- Какво бихте казала на родители, които бързат да  запишат детето си още на 6- години на училище?
- Да не бързат. За децата играта е толкова важна, колкото и работата за възрастните. Ранното интелектуално натоварване преди смяната на зъбите (един от признаците за училищна зрялост) е много вредно и често е причина за редица заболявания на човека в по-късна възраст. 
- Как да съхраним любознателността и интереса на децата към училище (и знанието) до края на живота им? Обяснете  разликите в обучението, тъй като много родители се притесняват от факта, че при вас не се пишат оценки, няма и учебници?
 - За изчерпателен отговор трябва да разгледаме цялата методика и дидактика на валдорфското обучение. (http://zlatno-zrantse.bg/valdorfska-pedagogika/press
Казано накратко: Чрез едно ново познание за човека, чрез правилно възпитание и обучение, съответстващи на етапа на развитие на детето.  Много важно е какви са възрастните, които обгрижват, учат и общуват с детето. Как може да развие то интерес към света, ако учителят гледа как по-скоро да му свърши часа, а в къщи детето седи основно пред телевизора, компютъра или телефона? Много е важен личният пример на възрастните. Затова основателят на валдорфската педагогика д-р Рудолф Щайнер многократно подчертава, че
можем да възпитаваме добре подрастващите,
само ако работим над собственото си развитие и се самовъзпитаваме.
Важно е също така децата да се включват в смислени социални, а не самоцелни и егоистични дейности, да има преживяване на процеси. Така ще  развиват жив, истински интерес към останалите хора и света през целия си живот. 
- Как може да се спре спада на образованието, и това, че то става все по-бездуховно, формално  и чуждо на живота?
- Чрез пробуждане на съзнание у възрастните за необходимостта от собствена промяна, проява на смелост и  активност, лично включване в процесите, отстояване на морални ценности, даване на положителен личен пример, защото образованието е част от цялостния обществен живот. Съществените промени не стават бързо и лесно и всъщност, можем да променяме света, само, ако променяме самите себе си.  В основата на образованието стои  възпитанието и при валдорф става дума  за обучение чрез възпитание. Когато постепенно се формират хора с нов морал и мироглед, ще се промени не само образованието, но и целият социален живот. Там, където семето е засято преди десетилетия, вече се виждат плодовете. Ако тук не подготвим сами почвата, не положим и не обгрижваме първите зрънца, няма как да очакваме добра реколта.
Едно интервю на Светлана Желева 
Прочетено 1051 пъти Последна промяна от Понеделник, 16 Май 2016 19:22
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…