All for Joomla All for Webmasters
Д-р Силва Иванова: Не лекувам грип с хомеопатия!
Откровен разговор за хомеопатията и нейните възможности като лечебно изкуство.
- Д-р Иванова, откъде е този интерес към хомеопатията като сте анестезиолог?
Към хомеопатията се обърнах в момент, в който класическата медицина не успя да ми помогне. Дъщеря ми бе на 2 годинки и както всички деца, тя започна да посещава детска градина, но и да боледува твърде често. И стигнахме дотам почти всеки месец да й даваме антибиотик. (Нямам нищо против и антибиотичната терапия, но всичко трябва да е с баланс.) В един момент ни предложиха и да й махнем трета сливица. Аз, като анестизиолог, не позволих, и решихме преди да я подложим на УНГ операция, да опитаме с алтернативна терапия. 
Отидохме на преглед при хомеопат. Вярно, бе лято, вярно е, че детето израсна изведнъж, но от новия есенно/зимен сезон дъщеря ми нямаше повече тези здравословни проблеми. И аз съм убедена, че хомеопатията бе тази, която й помогна. И така, реших, че и аз трябва да овладея тайните на хомеопатията. И от абсолютен противник на тази терапия се превърнах в лекар, който я практикува. 
-Какво е отношението на австрийците на хомеопатията?
Категорично не може да се каже: има австрийци, които са абсолютни противници, както и такива, които са ревностни нейни поддръжници. Който трябва да намери хомеопатията и да стигне до своя лекар-хомеопат, ще го направи.
Защо са тези яростни атаки на моменти срещу това лечебно изкуство?
Определящият фактор за това дали хомеопатията работи или не е подлагането й на научни изпитания и последващите научни публикации. Забравя се обаче, че тя е персонализирана медицина и по този начин не може да бъде изследвана. Хомеопатията дава лекарство за целия човек, а не толкова за конкретни заболявания. И на различните пациенти, дори и да са болни от една и съща болест, им се предписват различни средства:Това зависи от нагласата на болният, от влиянията на които някога е бил подложен и много други фактори.
Хомеопатията не е включена в австрийския солидарен модел на здравна система, но тя е много по-евтина и достъпна. Тя има своите силни страни, но има и слабости. Тя може да регулира съпротивните сили на човек, да подсили имунната му система,  и той сам да се пребори с болестта си. Затова е добре тя да се използва при такива болести, свързани с регулацията на тялото. Освен при автоимунни заболявания, чести инфекции, тя може да помогне и при различни психични заболявания, и много още.
Но тя не може да даде инсулин, когато панкреасът вече е изчерпан, не може да даде хормон на щитовидната жлеза, ако тя вече е оперирана. 
-Знам, че хомеопатията може да помогне и преди ваксинация на децата, напр. да я понесат по-леко.
В Австрия ваксините не са задължителни. Родителят винаги може да каже: „Аз не искам да ваксинирам детето си!” И това да няма последици за постъпването му в детска градина или училище.
Аз самата не съм против ваксините. Освен това хомеопатията е открита от д-р Самуел Ханеман през 1762 г, тогава е нямало ваксини и той нищо не е казал по този въпрос. Така че, хомеопатията няма специално отношение към ваксините, защото профилактиката не е заложена в нейните принципи. Лекарят трябва да види как болния реагира, за прецени как да му предпише. А иначе: ваксини и хомеопатия не си противоречат. По скоро: да не забравяме, че ваксините са едни от великите открития на модерната медицина намалили масовата смърност при епидемии.
-Какви са най-честите оплаквания на вашите пациенти?
Най-често са инфекциите при децата в детските градини, включително косопад, обриви, настинки, хроничен бронхит, астма. При по-големите деца са страхови състояния: неврози, паник атаки, тревожност и др. Все повече при децата се диагностицира хиперактивност, за нея специално има един прекрасен научен труд от проф. д-р Хайнер Фрай от Швейцария. Лекарят посочва, че това състояние се повлиява добре от конкретен хомеопатичен препарат вместо силните лекарства, които класическата медицина дава в тези случаи. Това съм го проверила в практиката. Също може да се помогне и на децата със заболявания от аутистичния спектър.
При всички пациенти хомеопатията помага в последствие на тежки заболявания и травми. Наложила се е и като допълнително лечение дори и при онкологични заболявания, защото взима в предвид психиката и нейните промени при тези тежки болести.
Накратко казано тя е възможност за всички тези, които не са доволни от методите на модерната медицина и търсят алтернативи.
-Родителите лесно ли ви се доверяват?
Различно е. Нормално е родителите да се страхуват за децата си, особено за такива, които боледуват често. 
В някои случаи се налага и по 2 часа да ги изслушам, техните страхове и очаквания, нещо, което няма как да се случи при личния лекар, или лекарят-специалист, които ги притиска времето. В други случаи понякога е достатъчно да им се каже: „Това е нормално, ще отзвучи от само себе си.”
Хомеопатичните лекарства са безвредни, те са силно разредени. Но има случай, когато не бива обаче да се забавя класическото лечение на острите заболявания, вместо да се чака дълго време действието на хомеопатичните средства. Например при гнойна ангина и скарлатина терапията с антибиотици е задължителна заради опасността от ревматични заболявания впоследствие или протакана операция при остър апендицит.
Хубавото в Австрия е и това, че само медици могат да я практикуват. Иначе се счита за знахарство и е наказуемо.
-Малко известно е, че хомеопатията помага на домашни любимци, особено на конете, и това е част от ветеринарната хомеопаатия, която е силно застъпена в Австрия.
Ветеринарната хомеопатия тук много се практикува. С нея се лекуват не само коне и домашни любимци, но и всички животни от домашното стопанство: прасенца, агънца, кокошки и др., които се отглеждат по екологичен начин. Когато се разболеят, те се лекуват с препаратите от ветеринарната хомеопатия.
И животните са едно от доказателствата, че хомеопатията действа, защото няма как животните да подлежат на „плацебо ефект”, да им се внуши, че ще се излекуват например. 
-Как оценявате Австрийската хомеопатична школа?
Хомеопатията дълго време не е била на почит тук, до момента,  когато се поява един учен като д-р Дорчи от 60-те години на 20-и век. Той е работил в старата поликлиника във Виена,той я преоткрива отново за Австрия и създава хомеопатична школа. С нея започват да лекуват хората, които се доверяват на „нежната медицина”, както тя е наричана. Той прави курсове по хомеопатия за лекари, а по-късно и за студенти по медицина. 
Д-р Дорчи практикува класическа хомеопатия, така както д-р Самуел Ханеман (бащата на хомеопатията) я е практикувал. Лекарят прави и малък наръчник на лекарствата, които се дават най-често при някои заболявания (т.нар „типични индикации”). И така отваря вратата за фармацевтите да предлагат хомеопатични препарати на своите пациенти. По–късно, една група лекари се отделят от тези, които са привърженици само на класическата хомеопатия. 
И до ден днешен, в Австрия двете школи са разделени, но войната между тях не е вече толкова яростна. Особено откогато двете течения са ръководени от жени. Правим заедно заседания, конгреси и др.
-По-предпочитани ли са в алпийската република високите потенции на препаратите- 200, 500, 1000?
Не бих казала. Високите потенции се дават при продължителни хронични заболявания, те се изписват и при психични заболявания. Остри заболявания- кашлица, грип, и др. се дават препарати с ниска потенция – 5, 9,12, 30. Те действат по-повърхностно, и болният може по-бързо да реагира на промяната. Фармацевтите в аптеките продават хомеопатични препарати с ниска потенция, докато за високите потенции е задължително консултация с лекар-хомеопат.
-Какво да съдържа домашната ни хомеопатична аптека? Напр. арника, и др.
По принцип различаваме т.нар. комплексни средства (тоест съдържащи няколко хомеопатични средства за една и съща болест): Това са препарати, които ние класическите хомеопати не използваме.  Ние работим с монопрепарати (по едно вещество) като сяра, аконит, бела дона и др., защото един е ключът към ключалката на болестта. 
Аз напр. грип с хомеопатия не лекувам. Просто си оставям у дома, правя си пилешка супа, и след 3 дни ми минава. Болестите трябва да ги разглеждаме и като нещо, което ни кара да оставим ежедневието и да се посветим на себе си.
Аконитът е едно от средствата, които е добре да имате у дома. Бела дона – особено, ако имате малко дете. 
При пътуване с  деца, ако те повръщат има три лекарства, които е задължително да имаме под ръка, в зависимост от повръщането:
1. Табакум – ако детето пребледнява и се чувства като някой, който за първи път е пушил цигара
2. Петролеум- ако детето повръща само, когато в колата му замирише на бензин
3. Кокулин -  ако детето се чувства изморено и отпуснато след пътуването.
 
Вместо визитка: 
Д-р Силва Иванова живее и работи във Виена. Лекар-хомеопат, работи като анестизиолог в болница Рудолфщифтунг“.
За контакти:

Dr. Silva Ivanova

Fachärztin für Anästhesie und Intensivmedizin

ÖÄK Diplom Homöopathie

Gießaufgasse 25/6

1050 Wien

+43 680 5013916

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

www: http://ordination.ivanova.at/

 
Едно интервю на Светлана Желева 
Прочетено 1510 пъти Последна промяна от Петък, 09 Ноември 2018 23:50
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…