All for Joomla All for Webmasters
Йото Копринаров: „Обгрижването не е само бърсане на задници и сменяне на памперси”
Разтърсващо интервю с Йото Копринаров на тема „Какво е да си личен асистент в Австрия и Германия? 
- Г-н Копринаров, какво е да си личен асистент в Австрия и какво е да си в Германия, можете ли вече да направите сравнение? Къде се чувствате по-добре?
Започнах с обгрижването през януари 2013 в гр. Телфс, Тирол. Решението да стана социален асистент не се зароди спонтанно. Аз живях непрекъснато 17 години в Америка (1993-2010). Подържах връзка с мои съученици от немската гимназия в Ловеч и сред тях бе и една лекарка. Тя започна да практикува тази професия още 2008 г., поради ниската си заплата. От нея разбрах за тази възможност, но тогава не минаваше и през ума, че един ден ще се реша да работя като социален асистент.
Отклонявам се малко от въпроса, но тази предистория ще помогне да разберете повече за мен. Много ми хареса Тирол с ландшафта и бях решил да започна работа там. Аз живях в Америка в кънтрито и големите градове бяха станали шумни за мен. Аз съм родом от с. Торос, Ловешка област и обичам и познавам селския климат.
В Австрия съм обгрижвал за близо 4 години около 15 клиенти с малки прекъсване във времето. В Германия имам за година и нещо четирима клиенти.
Най дългото ми непрекъснато обгрижване на ротационен принцип (турнус) в Германия е 6 месеца и една седмица.
Определено в Германия съм се чувствал по добре, намерил съм по-добър, по-радушен прием от семействата, оценили са високо моите качества, професионализъм и голямо желание да помогна по най-добрия начин с моите знания и умения на нуждаещия се от грижи клиент. Имам само едно изключение в Австрия, Виена, където наистина бях оценен от всички страни.
В Австрия се работи с Гевербе и на турнуси от 14, 21 и 28 дни. При някой фирми и по повече. Това ми хареса и на мен от самото начало, тъй като ми даваше възможност да работя, а през ваканцията да се занимавам с посредническа дейност.
Мога да кажа, че заплащането в Австрия в голяма степен е по-добро от Германия, в някой случай даже два пъти повече. Недостатък е, че ако човек няма минималния трудов стаж от 17 години, ще получи по десетина евро за всяка пълна година.
В Германия се работи предимно с български трудов договор и хората се осигуряват на реалната заплата и това е добре за хора, които желаят да получат по-висока пенсия.
Искам все пак да кажа, че зависи при какви хора ще попаднеш. В Австрия се е получавало почти винаги така, че моите знания и умения, сред които 5 чужди езика, са карали семействата да не гледат с добро око на мен, защото просто се стряскат от моята образованост. В Германия не съм почувствал това.
Трябва ми трудов стаж за пенсия. Това е и още една друга причина да се преместя в Германия. Да бъда осигуряван в България на голяма заплата в следващите 10 години, да даде Бог.
Живях непрекъснато 17 г. в Америка. Не изпитвах никаква носталгия, но сега не искам на старини да живея в друга държава. Да работя да, но старините да ги карам в България и мога и сега като работя да имам повече време да си бъда на село с приятели и.т.н.
- Какво научихте от упражняването на тази професия? Освен това сте администратор на една от най-големите facebook групи, която обединява социалните асистенти в бранша?
Да, определено не само научих, но и затвърдих доста неща от упражняването на тази професия. Много от моите приятели ме питат и се чудят защо изобщо работя тази работа като съм твърде квалифициран за нея. Това ли ще правиш да бършеш задници, като знаеш и можеш толкова много, ми казват те постоянно. Има нещо, което много от хората не разбират, та дори и голямо число от социалните асистенти. Обгрижването не е само бърсане на задници, сменяне на памперси, бутане на инвалидна количка, готвене, пране и т. н.. А преди всичко и най вече е създаване на прекрасен, здрав социален климат за обгрижваните с нашето поведение, грижи и обноски, така че те наистина са се чувстват добре и пълноценни.
Аз се научих в Америка, че няма срамен труд и да правя това, което ми доставя удоволствие, иначе няма смисъл са го правя.
В грижите за болните се научих да бъда по-търпелив, по-внимателен, по-добронамерен, по-упорит и много още по-... Да стана и по-добър човек.
Разбира се, има негативна стана, свързана с нашето здраве при полагане на грижи за обгрижвания. Проблемът е да не са заплатим скъпо с нашето здраве като обгрижваме клиентите. Трябва да се внимава. Има опасност от физическо износване и душевно разстройство!
-Какво трябва да се промени в регулацията на професията личен асистент в Австрия и кое е реално да се случи в най-скоро време?
Аз съм на мнение, че регулацията на професията в Австрия е добра. Работи се с гевербе и това ни дава самостоятелност. Но:
Не навсякъде заплащането е добро, няма уважение от страна на посреднически те фирми към личните асистенти, винаги се защитават семействата, въпреки че не винаги са прави, защото е въпрос на пари. А парите идват от семейството както за обгрижвачката, така и за фирмата.
Фирмите намират начин да скриват големите комисионни като заставят личният асистент да им подпише пълномощно, за да получи фирмата пълната заплата с добавки за осигуряване и пътни.
Законът разпорежда, че социалният асистент трябва да получава възнаграждение директно от работодателя, което е семейството, но на практика се заобикаля това с подписване на пълномощно между личният асистент и фирмата.
В Австрия се говореше да не се издава гевербе без документ за диплома за социален асистент, но и това така не се прокара със закон. Аз съм хората, които искат да обгрижват, да изкарат такъв курс. Аз имам такава диплома от обучение, изкарана от Техническия Университет в Габрово.
Най -болното е (това от опит го споделям), че фирмите нямат практика като представят социалният асистент на семейството и се подписва договора, да проявят заинтересованост при въвеждането/предаването на работното место от един личен асистент на друг. Или при самото въвеждане в работата да отделят повече време на болногледача, за да са сигурни, че той е запознат с да работата и ще може да я върши добре. Те просто посредничат за подписване на договора и си тръгват, понеже времето е пари, съм ги чувал да казват много пъти. Това непроверено от посреднически фирми приемане/предаване на клиент и въвеждане, води до много проблеми и недоволство от страна на клиенти и лични асистенти.
- Понякога ни обвиняват (като сайт), че сме само на страната на социалните асистенти, а въпросът има и още гледни точки, съгласен ли сте? Какви са те?
Да, аз с моята facebook група защитавам правата на социалните асистенти, но се старая да бъда обективен. Има такава приказка. За да искаш повече, трябва и да можеш и да знаеш повече. Аз се сблъсквам с това социалните асистенти да бъдат ощетявани от посреднически фирми, които им изплащат малко хонорари, а касират големи комисионни, но доста от личните асистенти нямат нужната квалификация и умения. Тогава аз не ги защитавам. Не можеш да имаш претенции за нещо без покритие.
Причината да си тръгнете от Австрия не е ли по-скоро импулсивна, или е добре премислена?
Причината да си тръгна от Австрия набра скорост и стана импулсивно, но не съжалявам. Стигна се дотам да съдя семейството за неизплатен хонорар и то под влияние на личната лекарка. Тя ме нарече терорист, а не социален асистент и повлия на семейството да не ми изплатят хонорара, въпреки договора и подписаната хонорарна нота. Личната лекарка повлия и на Хофман Ферайн да прекратят договора с мен и да не ми дават клиенти, въпреки че им бях платил за първите 6 месеца 300 евро, което задължаваше дружеството в рамките на 6 месеца да ми предоставят клиенти.
Трябваше и това да преживея и изживея като капак на това, че нито семейства (с изключение на едно), нито фирми оцениха моите знания и способности. Както и моето голямо желание и това, че работя със сърце и душа и да дам всичко от себе си за доброто на клиента. Парадокс е това, но те се страхуваха от мен, за моите качества и затова са, съм по добър от тях и бързах да се освободят от мен
- Кога ви остана време и за стихосбирката „Аз искам да бъда музиката в теб!”?
Аз написах в предисловието, кое ме е вдъхновило да напиша стихосбирката. Дължа обаче, най вече на Всевишния тази инспирация да напиша тези около 90 стихотворения. Не ми е отнело повече от 40 минути за всяко едно да го съчиня и напиша. Ето и какво гласи предисловието :
Стихосбирката ми „Аз искам да бъда музиката в теб” посвещавам на Бравана Костелина, на моята Любов BF и на моето родно село Торос.
Бравана Костелина с нейния божествен талант да рисува ме вдъхнови и аз написах за почти всяка нейна картина стихотворение. Невероятно е въздейстеието на нейното изкуство върху човека. Аз открих музиката на цветовете в него. Аз открих голямата любов, с която Бравана рисува всичко.
Моята любов BF дойде внезапно и неочаквано в моя живот. Колкото бързо дойде и навлезе в моя живот, толкова и бързо щеше да си замине, но Бог реши да ни даде шанс и на двамата.
Моето родно село Торос обичам много и го възпях в няколко стихотворения.
Използвам този повод с издаване на стихосбирката да се обърна към всички, които търсят истинската любов. Тя не е далеч. Тя е в малките неща, с които ние всеки ден се сблъскваме и които ни заобикалят. Ценете тези малки неща и моменти. Обичайте се един други и се стремете всеки ден да станете по-добри, да бъдете по-съвършени. Това е и моето послание с моята стихосбирка към вас. Бъдете здрави и Бог да ви пази!
- Защо не напишете и един наръчник за социалните асистенти с много съвети?
Не съм мислил да издавам наръчник, но смисълът от него е въпрос за траен успех и ставане на по-добри към себе си и всички други.
Това научих и затвърди в Америка, че се постига само с много труд и то постоянен труд. Тогава успехите са трайни и се множат.
Мои девизи и кредо са:
-Отнасяй се към хората както искаш и към теб да се отнасят.
-Вярвай в това, което правиш и ще постигнеш успехи!
-Помогни си сам, за да ти помогнат и другите!
-Всичко зависи от самия теб. Една българска поговорка казва: „На вълка му е дебел врата, щото сам си върши работа!”
-Не е важно колко си добър, а колко силно желаеш да постигнеш, каквото и да било.
-Качеството никога не е случайно, то винаги е плод на много интелектуални усилия!
-Ние сме по благословени, когато даваме, а не когато получаваме!
Затова и моят призив към колегите е да дават от себе си най доброто за благото и доброто здраве на клиента!Сигурно има какво още да споделя и ще го сторя, но в последствие. Възнамерявам да работя , да даде Бог, до 70 години!
Визитка:
Йото Копринаров (60 г.) завършва Ловешката гимназия с преподаване на немски език, (випуск '77), след което Фармацевтичният факултет на Медицинска академия-София, с диплома с два профила:производствен и аптечен. Работил е в Малък Фармацевтичен завод към Медицинска академия, София , а също и в Маймекс. След промяната, от 1990 до-1993 г. е имал бизнес с внос на лекарства и дистрибуция на едро. През 1993 г. заминава за Америка, където живее и работи до 2010 г. След това създава фирми в сферата на търговията. От 2013 г. работи и като социален асистент. Има и диплома за социален асистент от Техническият университет-Габрово.
 
Едно интервю на Константин Димов
Прочетено 3330 пъти Последна промяна от Неделя, 16 Септември 2018 19:16
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…