All for Joomla All for Webmasters
С парите като личен асистент си купих жилище в България
Изповедта е на Анелия (47 –годишна) от Ловеч. 
Как тръгнах за чужбина?
Бяхме влезнали вече в Европейския съюз (2007 г.), разглеждах обяви за работа навън и ми попадна една оферта за Германия. Видях за какви пари става дума и тръгнах. Работих първо няколко месеца като личен асистент в Щутгарт, а после - в един малък град.
По професия съм медицинска сестра (имам 15 години стаж), взех квалификации и за социален работник (висше образование – магистратура). След това бях в социален център към община Ловеч, който обслужва възрастни хора и лица с увреждания. Моите задължения в Центъра бяха да помагам на тези хора при попълване и подаване на документи за различни администрации. Бях за известно време и управител  на Центъра за работа с възрастни хора и лица с увреждания.
През това време при нас в общината дойдоха немски експерти за обмяна на опит на място в сферата на социалните услуги. После те ме поканиха при тях, и така заминах за Ерфурт, Германия. Там ми бяха издействали стипендия: вечер ходех на лекции, а през деня работех с т.нар проблемни деца, което бе нещо ново за мен.
Работа в Австрия
После се върнах отново в България и тогава заминах за Австрия. Помогна ми една медицинска сестра, на която бяха отправили оферта, но тя не можеше да отиде, тъй като си беше намерила друг случай. Така започна работата ми с Hilfswerk Österreich.
От 2009 г. до 2017 г. имах късмет да обгрижваме с колежката само един болен във Винер Нойщат. Случаят беше много тежък, жената бе изцяло на легло, а аз бях сама с нея в цялата къща. След това имах 1-2 нови пациенти.
През зимата реших за малко да си остана в България, и отново започнах да работя с деца и родители, лишени от родителски права. Но работата не ми допадна, и отново се върнах към професията на личния асистент. Сега работя във Виена, в 22-и район.
В Ловеч имам съседи, семейство, които известно време работиха в Германия като камериери в хотел. После се върнаха в България. Като се виждахме, им разказвах за моята професия, и без да знам ги запалих по тази професия. Сега и мъжът, и жената работят в Австрия като лични асистенти.
Животът не е само работа
Управлявах си парите внимателно, успях да спестя. Купих си собствено жилище, когато бях на 43 г., живея на номер 43 и апартамента ми струва 43 хил. лв. Така числото 43 има особено значение в моя живот.
Отделно със спестените средства пътувах много из Европа (само в Англия не съм ходила от държавите на Стария континент). Тези екскурзии организирах  през свободното време, през почивката, докато не обгрижвам болни. Преди работех в ритъм 28 дни при пациента, 28 дни - пауза. Сега преминах на 21 дни работа, 21 дни – почивка. Този начин на организация ми харесва повече, защото и с моята половинка трябва да се виждам в България, заедно сме 13-14 години.
Работата ни е тежка, съветвам моите колежки да намират начини да се разтоварват както физически, така и психически. Като се прибера в България след 21 дни работа, не бързам веднага да започна да чистя къщата и да се занимавам с домакински задължения, а правя така, че да си почина няколко дни, да събера сили. Много ме зарежда природата. 
 
Прочетено 719 пъти Последна промяна от Четвъртък, 14 Юни 2018 09:31
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…