All for Joomla All for Webmasters
Управление на предизвикателствата

Спортната икона Владимир Кличко разказва за пътя си към върха от първо лице и предлага няколко прости правила, с които да се справяте по-лесно с предизвикателствата.
Той е спортна икона. Той е жива легенда в света на бокса. Той е олимпийски и световен шампион, държи редица рекорди и има само 5 загуби срещу 64 победи. Той е Владимир Кличко. И освен че принадлежи към най-почитаните спортни знаменитости в света, като бизнесмен успешно управлява международна мрежа от фирми.
В своята първа официална автобиография легендарният боксьор споделя с читателите няколко прости стъпки, които да ги отведат към успеха.
„Управление на предизвикателствата” (издателство"Сиела") е практически наръчник, създаден от световния шампион в съавторство с журналиста Щефани Билен. В първата си част той предлага увлекателен разказ за детството на спортиста, прекарано в спортен интернат в Съветския съюз, и за някои от най-ключовите моменти в спортната му кариера.
Във втората част на книгата Кличко се фокусира върху няколко прости правила, с които може да превърнете решаването на предизвикателствата в начин на живот.
Допълнение към книгата са практическите примери и статии от различни спортни мениджъри, предприемачи и приятели на автора, включително и Арнолд Шварценегер.
Със заключението на Шварценегер и специалното послание на Владимир Кличко, скрито в QR код на книгата, „Управление на предизвикателствата” е предложение за съвместна работа, споделяне на ноу-хау по един симпатичен, честен и изпълнен с много емпатия начин.

Из „Управление на предизвикателствата” от Владимир Кличко и Щефани Бинен 

КАКВА БИТКА!
„Поражението не е опция!“ Това убеждение ме съпътства от първата ми загуба в спорта. Оттогава за мен като професионален спортист имаше само един вариант: да изляза на ринга, за да победя. Иначе изобщо не си заслужаваше да се появявам, камо ли да влизам в битка с противника.
Когато след дългогодишни успехи през зимата на 2015 година загубих от Тайсън Фюри, а пък реваншът се проточи безкрайно дълго във времето, към предишното ми убеждение се прибави и ново измерение. Сега вече при подготовката не ми беше достатъчно да изключвам от съзнанието си поражението при предстоящата битка. Исках победата на всяка цена, с всяка фибра от съществото си, и подчинявах всичко на тази цел. Обстоятелството, че Фюри в края на краищата отказа среща за реванш, а пък в лицето на Антъни Джошуа намерих противник, който ми предложи най-голямата от всички сцени, което в същото време означаваше и огромно предизвикателство, подсили тази ми нагласа. В края на краищата не всеки ден един професионален боксьор получава шанса, въпреки предишното си поражение, да застане пред 90 000 зрители при излъчване на мача в цял свят – в над сто и петдесет страни, и да се бие с най-добрия от най-добрите. Бях обладан от мисълта за победа. Всичко, кое то оттук нататък аз и моят екип правехме, беше пропито от това обсебване.
Обсебване – трябва да се отбележи, че в немския език думата е натоварена с отрицателно значение. Щом иде реч за обсебване, винаги се мисли едновременно за ожесточеност и дори за безумие и лудост. Но за мен понятието си остава позитивно. Възприемам обсебването като безусловна и пълна любов.
Целта ми беше на 29 април 2017 година да спечеля битката срещу 27-годишния Антъни Джошуа. Бях обсебен от тази представа и стопроцентово убеден, че трябва да постигна целта си. Макар че бях сигурен в победата, резултатът от срещата показа, че съм изгубил. Но на ринга съумях на няколко пъти да се изправя след ударите и дори успях да сваля противника си на подиума. Може би звучи много странно: не спечелих мача и въпреки това напуснах ринга като победител. Победих най-големия си противник: самия себе си.
Обажданията, кои то получих след двубоя, бяха поразителни. Кореспондентите бяха единни, че съм се бил със сърце и ум и че въпреки поражението, съм показал класа. „Владимир Кличко доказа, че дори и победен, може да слезе от ринга като герой“ – каза един от тях.
Броят на феновете ми се увеличи, а думите за утеха от цял свят не спираха.
Ако бях победил Антъни още в първия рунд, сигурно нещата щяха да изглеждат съвсем различни. Трябва да има нещо вярно в изречението, написано от един журналист: „В загубата си Кличко изглеждаше много по-голям, отколкото се беше показвал при победите си досега“.
Преразгледах мотото си, защото за мен стана категорично ясно: „Неуспехът е опция“ – и в този случай дори добра. Не постигнах целта си да спечеля мача, но пък постигнах друга, много по-голяма цел: световно признание и уважение, както и респект към бокса като спорт. В „провала“ си постигнах много по-голям успех, отколкото щях да имам при евентуална победа.
Но най-важно си остава обсебването ми. Трябва да обичам това, кое то правя. Трябва да давам всичко от себе си, докрай. „Човек може да загуби някоя битка, но не бива да губи обсебването си.“
От 29 април 2017 година знам със сигурност: успехът не е задължително постигане на предварително поставена цел. Той е много повече постигане на възможно най-добрия резултат – а понякога не може да се предвиди кой резултат би бил най-добрият от всички възможни.
След тази вечер аз вече имах нова дефиниция на думата (не-)успех. Неуспехът с обсебване – е опция!

Прочетено 265 пъти Последна промяна от Неделя, 06 Май 2018 20:02
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…